Всички ми омръзват

[valdesbg]

Да, Марина. Точно за това говоря. Отново сме двете страни на една и съща монета.

Или иначе казано - съветваме я да си понижи критериите защото няма друг начин да изравни критериите с възможностите си. А това както установихме вече е ключово. Та след като се случи това.. ще и е по лесно да започне да развива наравно и двете - и критериите си и възможностите, които ще предложи.

Или иначе казано - никой няма да те накара да скочиш в морето, ако не можеш да плуваш. Почваш от басейн с пояс. Което е и нашата идея. Щото малко ситуацията е "Искам да стигна по море до Америка, ама не мога да плувам." И излиза че Америка ми е виновна че е далече, както и водата че е мокра, както и морето че е дълбоко.

Прекрасно те разбирам, Марина. Спокойно

[LadyDi]

Или иначе казано - съветваме я да си понижи критериите защото няма друг начин да изравни критериите с възможностите си. А това както установихме вече е ключово. Та след като се случи това.. ще и е по лесно да започне да развива наравно и двете - и критериите си и възможностите, които ще предложи.

Ама това не е редно. Не може да я съветвате да си понижи критериите. Тъкмо обратното - трябва да я съветвате сама да се опита да ги покрие. Нека критериите са й високи - сама ще го разбере и сама ще оправи собствените си качества съответно.
Аз не мога да се примирявам с приятелите си. Приятелите ми са ми приятели точно защото са перфектни според мен и моите критерии (нека не се бъркат критериите с дребните кусури на личността).

[Rorschach]

А всеки един човек, който се е занимавал по-сериозно със спорт ще ти каже, че винаги е по-добре да се изправяш срещу по-силен противник, макар и да знаеш, че твоите възможности са по-ниски.
Истински прогрес се отбелязва тогава, когато се опитваш да надскочиш собственият си ръст, а не тогава когато си седиш на едно ниво.

[Sh@d0w]

ти да не мислиш, че критерии означава един чеклист с качества?

да намаляваш изискванията са ми толкова странни, дори бих го нарекъл плашещи. Това просто ми говори за посредственост и нежелание за развитие...

Усещаш ли как си противоречиш и "създаваш смут в мозъчните ми клетки"?

И напротив не говори за посредственост и нежелание за развитие,ами точно обратното-желание за развитие.Посредствен си ако не гледаш по-далече от хоризонта,ако ме разбираш.Именно това са така наложените критерии...

[babity]

valdesbg, много силно ме вълнува един въпрос. Защо непрекъснато повтаряш, че не мога да покрия изискванията си? Познаваш ли ме? Смяташ, че щом някога си знаел нещо, то по никакъв начин не се е променило ли? Да, изискванията ми са напълно реалистични и ти покривам. Какво ако искам от приятелите ми да имат елементарно възпитание. Аз нямам ли го? Или аз не бива да съм заобиколена от интелигентни хора, защото самата аз не съм такава? Ако чувстваш, че имаш нещо да ми кажеш можеш да го кажеш винаги. Просто те съветвам да спреш да се изказваш така сигурно и сякаш знаеш нещо много повече. Не е така. Точно защото съм се променила и самочувствието ми си е дошло на мястото си позволявам да изисквам от хората.

Изключително съм съгласна с мнението, че трябва човек винаги да се стреми да се развива, а защо не и чрез обкръжението си. Между мен и най - близката ми колежка от университета съществува една много здравословна конкуренция, която помага и на двете ни да поддържаме нивото си.

[Nam3less3]

Не съм сигурна, че темата е точно за тук, защото не става дума точно само за отношенията ми с мъжете, а въобще с хората. И така... наистина всички ми омръзват. Имам приятен характер, търпелива съм с хората, дори много често ме вземат за довереница по тази причина, което е отвратително. Изключително бързо се сближавам с хората. Обаче съм супер обсебваща и предпочитам да имам контакт само с един човек, но наистина да сме неразделни. И това се случва, но след известно време се разочаровам. Намирам недостатъците им един след друг и накрая осъзнавам, че тези хора не ме заслужават... и ги сменям. На мен това не ми пречи, и така съм си добре. Просто една вечер си разсъждавах на тази тема от нямане на работа. Реално аз имам ли проблем или е от прекалено многото свободно време?

Явно си твърде напреднала личност, и хората около теб не са на твоето ниво и ти писва от човешките същества.
Не е нужно да ставаш асоциална, но просто стой на дистанция от всички щом не ти харесват, намери си 1 човек на твоето ниво който да ти е партньор в живота, и друго не ти трябва
Аз примерно(с изключение на 2-3ма човека) винаги поддържам близко-далечни отношения, в смисъл - близки, щото имам доста приятели които не бих се притеснил да им дам ключовете ми за нас, и далечни, в смисъл че не забърквам в техните проблеми, нито в сериозни отношения, ситуации, стоя настрани от филмите им изобщо отношенията ми с всички са майтапчийски, простират се дотам да си праим бъзици, да обсъждаме забавни ситуации и забавното минало, да ходим на някоя кръчма и дискотека, а най-близките ми и стари приятели са тия, с които поддържам най-майтапчийски отношения, един вид сме партньори в забавата и някой път в дребни финансови отношения. Ако почна да съм сериозен ще се изпокарам с всички на секундата.

[Rorschach]

Би ли се аргументирал/а?

Защото не виждам смисъл в твърденията ти, нито виждам противоречие в моите...

Ако под хоризонта слагаш ограничението на собствените критерии, то тук имаме генерална мисинтерпретация и неразбиране на основните понятия, както и не разбиране на темата.


Човек има изисквания(критерии) и възможности, като е нормално да се стреми да достига възможно най-високите стойности на първото, но не е задължително критериите и възможностите да са на едно ниво. Даже е по-скоро нежелателно, защото означава, че няма желание за прогрес.

Изискванията са твоите нужди, които ти търсиш да бъдат задоволени и понеже вече бяха давани примери с автомобил Ферари, то аз ще използвам подобен пример. Твоите лични нужди определят критериите, затова и един човек с голямо семейство ще предпочете SUV, a не Coupe - не защото купето е лошо или има някакви дефекти, а защото не отговаря на неговите критерии.
Ти колкото и да му говориш, че купето си има своите прекрасни страни - може да е по-динамично, по-красиво или пък по-икономично, маневрено и бла-бла, то ще е глупаво той да пренебрегне своите критерии и да избере такъв вариант, правейки компромис.
А за възможностите - купето може да е и Мазерати, и Опел Калибра - личното ниво и възможности не са определящи за критерия.

[Auriss]

Май се включвам малко със закъснение ,но едно мнение отгоре едва ли ще навреди

И така... наистина всички ми омръзват. Имам приятен характер, търпелива съм с хората, дори много често ме вземат за довереница по тази причина, което е отвратително. Изключително бързо се сближавам с хората. Обаче съм супер обсебваща и предпочитам да имам контакт само с един човек, но наистина да сме неразделни. И това се случва, но след известно време се разочаровам. Намирам недостатъците им един след друг и накрая осъзнавам, че тези хора не ме заслужават... и ги сменям. На мен това не ми пречи, и така съм си добре.

Съжалявам за глупавата 'викторина' ,която ще ти организирам ,но помисли над следните въпроси :

1. За какво са ти приятелите ?
2. Имаш ли някакви очаквания от тях ?
3. Какво означава за теб 'приятелство' ?
4. Защо търсиш контакт с хората ?
5. Стигаш до извода ,че не те заслужават ,или просто ти омръзват ?

Не те познавам и дори нямам впечатления от форума за теб, така че няма как да знам със сигурност дали сме на една позиция по този въпрос ,но мога да споделя своята гледна точка :
Имам си познати ,които ми се водят 'приятели'(истината е ,че не знам хората защо използват тази дума - както бих помогнал на някой познат ,така бих направил същото и за някой непознат на улицата, ако ми е във възможностите ... ) , излизам с тях ,забавлявам се и прочие ,но реално се сближавам с тях само и единствено защото са ми провокирали интереса. И всъщност това е единственото ,което ме задържа в обкръжението им - възможността да науча нещо повече за тях. Ако са ми под нивото - просто не са ми "интересни".
Точно затова ти зададох онези смешни въпроси тип 'есе за 5ти клас'.

Мисълта ми е - ако намериш човек ,с когото можеш да говориш на теми, които в повечето случаи са извън интелектуалните възможности на повечето хора ,а в същото време и да се забавляваш с него/нея и да покрива критериите ти за вид и образование - ситуацията ще се промени.

Колкото и да ми е неприятно ,ще трябва този път да се съглася с Неймлес

Явно си твърде напреднала личност, и хората около теб не са на твоето ниво и ти писва от човешките същества.

А относно изказванията на някои хора в темата - не разбирам какво ви навежда на мисълта ,че момичето не покрива собствените си критерии ? Познавате ли се лично изобщо ?
Просто ще е смешно ако се окаже ,че и тук са се намерили хора ,засягащи се когато някой каже ,че се има за нещо повече.

Ще трябва и с Rorschach да се съглася (въпреки иронията ,която си направи с мен в една друга тема ). Sh@d0w ,ако твърдиш ,че примиряването с недостатъците у другите и приемането им (било то и в разумни граници) е път към личностен прогрес - .
Хайде и аз да се включа с нелепите примери - непушач си и не приемаш за нормално тютюнопушенето. Постепено познатите ти пропушват. Решаваш ,че ще се примириш. С времето започва да ти изглежда съвсем нормално. Е ,добре - това не е ли чиста проба морална деградация в следствие на заобикалящата те среда (тоест т.н. ти приятели). И плюс това - ако преди те е възпирало мнението ,че е неправилно и вредно ,то сега ,когато го смяташ за "нормално" , кой ще ти набие спирачките ?
Да налагаш шаблони на хората далеч не е посредственост - просто болшинството са си като по каталог - нищо уникално ,нищо специално.
Твърдейки ,че като не давам шанс на някого ,само защото му липсва нещо ,което търся (мисля това се опитваш да кажеш) у хората ,съм посредствен , на практика казваш ,че посредственост = взискателност.
Интересно твърдение. Още по-интересно ще е да му видя обосновката.
Също така - всеки си подбира обкръжението според собствените си интереси и достойнства - ти би ли си прекарвала свободното време с някое неграмотно цигане ? Предполагам не. Е ,представи си за момент ,че е възможно в очите на някой друг ти да си точно толкова 'долу' ,колкото и ромчето.

Само още нещо - valdesbg- това ,което описваш ,е типичен човек с погрешна представа за себе си и силно завишено самочувствие.
Нужно ли е да ти казвам ,че съществуват и хора ,които действително превъзхождат другите по един или повече параграфи ?

ПП ебаси романа изписах. някой ако го прочете да драсне да го черпя една бира (или за непълнолетните кола )

[Sh@d0w]

Sh@d0w ,ако твърдиш ,че примиряването с недостатъците у другите и приемането им (било то и в разумни граници) е път към личностен прогрес - .
Хайде и аз да се включа с нелепите примери - непушач си и не приемаш за нормално тютюнопушенето. Постепено познатите ти пропушват. Решаваш ,че ще се примириш. С времето започва да ти изглежда съвсем нормално. Е ,добре - това не е ли чиста проба морална деградация в следствие на заобикалящата те среда (тоест т.н. ти приятели). И плюс това - ако преди те е възпирало мнението ,че е неправилно и вредно ,то сега ,когато го смяташ за "нормално" , кой ще ти набие спирачките ?
Да налагаш шаблони на хората далеч не е посредственост - просто болшинството са си като по каталог - нищо уникално ,нищо специално.
Твърдейки ,че като не давам шанс на някого ,само защото му липсва нещо ,което търся (мисля това се опитваш да кажеш) у хората ,съм посредствен , на практика казваш ,че посредственост = взискателност.
Интересно твърдение. Още по-интересно ще е да му видя обосновката.
Също така - всеки си подбира обкръжението според собствените си интереси и достойнства - ти би ли си прекарвала свободното време с някое неграмотно цигане ? Предполагам не. Е ,представи си за момент ,че е възможно в очите на някой друг ти да си точно толкова 'долу' ,колкото и ромчето.

Нормално,че те иронизират по другите теми,виж се какви глупости пишеш.Май не си изчел цялата тема.Пак включвате това пушене в темата.Обясни ми как си избираш приятелите-по това дали пушат?И какво като пуши човека нима е с нещо по различен?Това си е негов избор не те кара и ти да го правиш ако не желаеш.

Не мога да разбера защо го намесваш?Нима нямаш приятели пушачи?От какво зависи характера на един човек от това дали пуши или не?Айде преди да пишете глупости,малко се замислете.

Аз също съм непушач и не подкрепям пушенето.Но не ми пречи да имам за приятел пушач-даже напротив имам доста.И какво от това според теб като съм непушач трябва да ги задраскам от листа си с приятели ли-не аз ще направя компромис.Ато за тези изключения говоря-не да си променяш мнението отсносно пушенето,а да приемеш човека с недостатъците му.

Деградираш именно като се водиш по шаблони,наложени от някои индивиди които писаха в темата,но има време да осъзнаят че прекаленото им високо мнение за тях самите само им вреди и огражда социалния им живот със стена.

EDIT:Примера с цигането няма да го коментирам,явно не си ме разбрал.Говоря за малки изключения от критериите ти не за това което говориш....

[Nam3less3]

Колкото и да ми е неприятно ,ще трябва този път да се съглася с Неймлес

Просто почваш да поумняваш и за това
Иначе една от малкото интересни теми в тоя раздел, даже заслужава да напиша стена от текст и да разбуня духовете.

[babity]

Мисля, че започнахте прекалено много да издребнявате и да изпадате в крайности. Разбира се, че имам някаква търпимост към хората. Както казах, мога да преглътна неприятен вкус за дрехи или минимални дози дребнавост и мрънкане от време на време. Обаче не мога да се примиря с хора, чиято главна цел в живота е да им изпълнят всички дупки с... "любов", липса на амбиции, прекалената драма, просташкото поведение плюс пълният отказ да се говори на нормален български език. Това сега са някакви дреболии, които изброявам. След като аз искам един ден да бъда най - добрата в работата си и се стремя всячески да е така, то очаквам ПОНЕ такива усилия от хората около мен. Ако аз мога да призная винаги грешките и недостатъците си и да се опитвам да ги поправя, то съм убедена, че заслужавам някого, който прави най - малко това. Всичките ми близки хора са такива. Зареждат ме, дърпат ме напред, карат ме да се развивам.

[LadyDi]

^ За какво си говорим тогава?

[valdesbg]

Аурис съвсем наясно съм че има хора и хора. Наясно съм че има хора, които са в пъти над мен и моето развитие. Както и хора, които са в пъти под мен. Нормално е да е така. В случая не смятам че е така, защото един високо развит човек би приел тов анещо за естествено развитие. И би продължил да търси тези, хора, които смята за интересни без да се оплаква че се разочарова от 10000 индивида, щото им намира куп недостатъци.

Авторке и ако се смяташ за толкова променена и уравновесена защо поставяш очевадното като проблем и се чудиш и маеш какво да направиш? Или по друг начин казано - ако се смяташ за човек, който си заслужава значи по пътя на логиката би трябвало да стигнеш до идеята че хората, които заслужават да са с теб се броят на пръстите на едната ти ръка. Та къде тук е чуденката не виждам?

Другото което мисля че е по вероятно - смятам че не можеш да покриеш изискванията си, защото не виждам никаква промяна от едно време. Променила си опаковката, обаче вътре си е останало същото. Защо ли? Защото все още се мъчиш някой да ти е интересен за да поддържаш контакт с него. И ако на теб не ти е интересно с конкретния човек и дай да му бием шута. И другото, както сама казваш лепваш се за някой с някакъв образ, който си изградила за него. И когато опознаеш човека и видиш че той не припокрива образа ти (чудно защо) лепваш всичко различно като недостатъци. И нормално да се разочароваш. Щото си сложила етикетче на човека. А това етикетче не отговаря на душевността на човека.

Преди пак беше така. А щом казваш че не ти пречи.. защо изобщо пускаш темата? Ако си си добре в малкия си свят и не се нуждаеш от отговори или съвети или напътствия или някаква дискусия изобщо... защо изобщо си правиш труда да ни занимаваш нас с неща, които после ще отречеш?

Има много повече психология отколкото си мислиш в твоя случай. И все още се въртим около идеята някой да ти помпа егото за да можеш да съществуваш. Просто сега го наричаш с други думи.

едит:написала си още нещо, докато аз пиша поста си. Окей, тогава ако си толкова пораснала и знаеща какво искаш - започни да се държиш така.

[babity]

Имам си свободно време, сверявам си часовника един вид. Защо пък да не ми е интересно да чуя още мнения? Ти обаче по никакъв начин не спираш да говориш наизуст. Но сигурно си имаш своите причини.

[soni4kuu]

Хахаа и имаш проблем,но и явно не попадаш на точния човек и аз бях така до преди 3-4 месеца... мн ми омръзваха.. понеже бяхме непрекъснато заедно и просто ми ставаше тъпо по едно време.. нз какво стана, промених ли се,какво.. сега ми е мн. добре, даже искам повече време да сме заедно..

[saskou]

Обичай ближния със всичките му недостатъци. Никога няма да намериш перфектния човек за теб. Никой не е съвършен (ако за това се оглеждаш, разбира се). Различни характери, различни интереси. Някои момичета искат корави момчета, други умни, трети любвеобилни и т.н. Като гледам ти искаш три в едно май
Едно е сигурно обаче... Напълно добронамерено ти казвам, че ще си намериш майстора, който коренно ще промени начина ти на мислене. Иначе изглеждаш добричка

[ionicle]

Ама аз имам истински приятели. Говоря за новото ми обкръжение. Сега университета ме принуждава да се запознавам и в различни моменти да съм в различни отношения с хората. Аз имах високи очаквания, а колкото и да се опитвам да се сприятеля с колеги... получава ми се, обаче после винаги намират начин да ми паднат в очите. И въобще не говоря за някакви дребни недостатъци, които мога да си ги измисля. Имам предвид неща, с които аз лично не мога да направя компромис като поведение на публично място, възпитание и обноски... такива неща. Не е като да не харесвам някой, 'щото прическата му е зле. Разбира се, обстоятелствата ме принуждават да поддържам отношения с тези хора и аз си се справям много добре. Много съм добродушна, повечето хора ме харесват. Иначе... с гаджетата е различно. С тях не съм толкова обсебваща, колкото с приятелите си, дори напротив. Обаче наистина не познавам някой, който да ме заслужава.

факта че виждаш толкова лесно и отчетливо недостатъците на другите според мен е адски добро качество. показва че познаваш добре себе си, това което цениш и нещата които те дразнят и отблъскват. на повечето хора им отнема години да го осъзнаят.

това, разбира се, е нож с две остриета, защото ще ти е много по-трудно да задържаш приятелства. повечето хора правят несъзнателни компромиси с другите, самозаблуждавайки или нарочно затваряики очите си за много от трансгресиите на техните приятели ( дефиницията за "трансгресия" тук е строго индивидуална за всеки, теб те дразнят едни неща, другите - други, само че разликата е че ти не се колебаеш да отчетеш този факт ), което им помага да задържат приятелството или добрите отношения със съответния човек. доколко те са изцяло искрени и открити, без никакви задни мисли от сорта на "ма еди какво си ме дразни в него/нея" е съвсем друг въпрос.

"insightful" си, а на хората, които гледат навътре повече вместо навън, никога не им е лесно "навън". защото се познават по-добре, а познавайки се по-добре, ще познаваш и останалите по-добре, и ще си лишен от перманентните розови очила на блаженото неведение, в което повечето хора тънат.

и в отговор на валдес - много ясно че ще бие шута на всеки който не и е интересен. за какво да поддържа връзка, интимна или приятелска, ако в нея няма интерес? това е огъня, който е в основата на всяка връзка. интереса.

истините са простички и трудни за приемане, и хората си измислят цял куп морални норми, с които да забулят и притъпят удара на истината, когато тя не им харесва в нейната цялост.

[magita]

Не те заслужават ли....
А ти замисляла ли си се дали ги заслушаваш???
Ти да не би да нямаш недостатъци, да не би да си безгрешна!
Може би точно ти не ги заслужаваш с твоето отношение... все пак ако се сближаваш бързо с хората някои от тях започват да ти казват тайно може би.. не знма, а ти в същото време ги оте****ш..