Моят живот протича в непрекъснат кръговрат, в който се случват само лоши неща.
Когато си мисля, че всичко е на път да се оправи и да бъда щастлив поне за малко, се намира някоя " спънка" която да опровергае моите очаквания. Вече цели 21 години съм на този свят, а ми се струват цяла вечност. Това което искам
да постигна в живота е непосилно благодарение на това къде съм роден- красива страна, с богата история и богата на природни блага, ръководена от некадърни политици ( България-надявам се всеки да го е разбрал) и още редица други фактори.
Бедност и мизерия-това се наблюдава при огромна част от българите. Казват, че щастието не е пари
което е почти вярно. Опитвам се да бъда щастлив с малкото което имам и съм благодарен на семейството си което ми го е осигурило. Но разбирате ли аз съм самотен и нещастен!
Колкото и да се стараеш да си добър като човек,никой не оценява тази добрина.По скоро ти се качват на главата и започват да те мачкат докато не те унижат и накарат да се чувстващ като пълен боклук.Нямам с кой да си споделям.Имах приятели и се води,че още са ми такива.
Но приятел би ли забил нож в гърба ти заради момиче? И то не защото го харесва безкрайно много, а просто да си направи кефа.Знаейки какво си изпитвал към нея и накрая да ти причини болка с извинението, че не съм му споделил? Но уви, споделих му и после разбрах,
че той не е спрял да се занимава с нея и ме е излъгал 2 пъти в рамките на 2 дни.Извинява ми се, аз му вярвам и му прощавам в името на 10 годишното ни приятелство и на другия ден разбирам, че пак ме е излъгал, и пак ми се извинява. Това малко
ми напомня на приказката за лъжливото овчарче, на което на 3тия път никой не му е повярвал. След толкова лъжи и "съжаления" колкото и добър да е човек, не е способен да има вяра отново. От цялата тази история най-големия удар беше, че собственият ми
брат застана на негова страна и защитаваше него( и 2та пъти). С кой мога да споделям, щом най-близките ми хора ме предават?Млад човек като мен има нужда от подрепата на приятели и семейство за да продължи да се бори в този труден живот.
Не искам да се правя на някой, който не съм за да се харесам на когото и да било и да се преструвам, че съм щастлив. Споделям с вас, защото няма с кой друг да споделя. Въпреки, че знам какви люти коментари ще ме връхлетят, ми олеква
знаейки, че все някой ще ми прочете разбърканите мисли и може би ще ми влезе в положението.