Е, ще споделя и аз. С приятеля ми сме заедно от година и половина, в началото на връзката ни всичко беше направо приказно, не можех да си представя, че изобщо ще изпитвам такива чувства някога. Минали сме през много неща заедно, имало е и тежки периоди и незабравими мигове, както във всяка връзка. Семейството му ме прие много добре, много се привързахме... но напоследък нещата тръгнаха на зле. И двамата сме спортисти, но той се отказа от спорта, събра се с неподходяща компания и изведнъж всичко рухна. Не ме търси, не се интересува така от мен както преди. По принцип аз съм много труден характер и не се давам лесно, но в тези периоди се чувствам някак безсилна и особено като се заговорим за нас. Онзи ден ми заяви, че иска почивка, че го задушавам.. неща, от които страшно много ме заболя. И напротив, не му държа сметка къде, с кого и какво прави, не му досаждам и просто не намирам обяснение за държанието му. Приятелките ми ме съветват да го оставя, тъй като не ме заслужавал и няма смисъл да се тормозя заради него, но проблема е там, че той е на моменти, днес е момчето-мечта, а утре страшно непознатия за мен човек.. Вие как смятате, има ли бъдеще, в мен ли е проблема.. Подобни случки свързани с вашите връзки? Благодаря за вниманието..