му кажа "харесваш ми".И тогава моята найстина тъпа идея беше, общият ни приятел да го поразпита дали има чувства към някой.Да това бях аз! Беше ме посочил и казал - "тя е ".Сърцето ми преливаше от вълнвние, чудех се на кой сват съм. Той беше казал на приятеля ни, че иска да отида да се запознаем.Преодолях срама си и отидох.Когато ме видя "си глътна езика", само каза името си и се изчерви..дните минаваха, а той не благоволяваше да дойде, от този пуст срам"Стана така, че отсъстваше от училище една седмица, по незнам каква причина.След като се върна бях готова 'за всико или нищо" - тоест поредната тъпа грешка, помолих приятеля ни да му предложи..и тои беше казал не - чудех се как така за една седмица, можеш да спреш да харесваш някой, но от огава не съм спряла да опитвам.Продължава да ме гледа от време на време, нищо друго.Скоро му изпратих бележка по едно момче и той не е искал да я прочето. излислихме нещо още по-тъпо - да му кажат, ако има чувства да си признае, защото аз заминавам и може да не ме види и той беше казал : "Абе заминава тя'. И така онзи ден се сдобих с номера му и изпратих смс - "Утре след училище заминавам,желая ти всичко хубаво и дано се видим по-скоро и да си останем приятели,сложих и името си, не получих отговор. И така ввчера си седях на дивана вкъщи и телефонът ми позвъня и отидох да видя кой е - беше той , но затвори (тоест един два сигнала, за кликване)пратих му смс "да?" не отговори..а аз очаквах отговор не издържах и му написах " измъчваш ме така с това чакане, защото ми звънеше, обичаме те мн, липсеаш ми.."Много плаках вчера, когато си легнах почнах да сънувам кушмари , в който беше той, отново ме отрязваше...незнам много го обичам...много , за първи път чувствам такова нещо..толкова го....знам, че правих толкова тъпи неща..но немога ..обичам го, не ме опреквайте, дайте съвет моля ви