От 4 години сме заедно. Той е първата ми любов ... Аз съм на 19 той - на 23, пораснахме заедно Преживели сме много заедно, минали сме през какво ли не и въпреки всичко запазихме любовта си толкова силна С усмивка си спомням за тези мигове, за всичкото щастие, което съм имала с него, за лудориите, които сме правили заедно, за купоните ... за всички усмивки Ммм .. аз съм на мама и на татко глезлата и съм свикнала винаги да получавам това, което искам. И във връзката ни винаги е било така, свикнала съм като кученце да е винаги по мен, да изпълнява всичко. Винаги съм била много ревнива, и май никога няма да го променя това. Ревнувам го от всичко и съм свикнала да няма никакви контакти с момичета. И той наистина се стараеше да е така Забелязвах усилията му да ми угоди, но винаги съм се държала по-дръпнато, като защитна реакция ми е, а не знам защо. Винаги, като сме се карали, с лекота съм късала с него като побеснея и той винаги ме е търсил, аз винаги съм недостъпната... и така сме се сдобрявали. И така ... бях решила, че не го обичам, помислих си, че мога без него, че не ми трябва, отказвах му срещи ... Видяхме се една вечер, беше адски сладко и за двамата, и след цялата сладост аз му казах, че не искам вече да съм с него, искам да ме остави намира, да не ме търси повече. Поисках да ми обещае, че няма да ми звъни... Беше много гадно, той не го очакваше, искаше да оправим нещата, не искаше да се разделяме, но го накарах да обещае ...и се прибрах. Беше ми звънял до 2 през нощта, но не вдигнах, а и не му звъннах. Така минаха няколко дни, не ми се обаждаше, не можех да повярвам, че издържа без да ми звънне. Нещо отвътре ме човъркаше, но и аз не му се обадих. ......... След още ден два той ми се обади, видяхме се , говорихме, той си изля мъката и цялата душа пред мен, аз също, но ми призна, че е бил на дискотека, някаква му се натискала, целувала го, но само толкова, той си взел якето и се прибрал ..бил много пиян, мислел непрестанно за мен ( и аз бях така през тези 5 6 дни). Аз започнах да го удрям и да го гоня, той каза, че се чувства "изгонен" , каза, че 1 път е направил грешката да си тръгне от мен, но вече няма да ме остави. Не спира да повтаря, че му е писнало да го гоня, че не е куче, че се чувства отхвърлен ... Беше шок за мен, а и още е .. Осъзнавам грешките си, но не знам какво да правя. Не мога без него, побърквам се , гоня го, опитвам се да го забравя, но не мога. А като съм с него се сещам за миналите неща и почвам да плача и се тормозя, тормозя се и за най-малките неща, а не мога да спра. Днес пак му вдигнах скандал, аи просто побеснявам за всичко и не мога да не викам. Не знам какво става с мен. Имам наистина труден характер, но дали вината е само в мен? Как да спра да се ядосвам за абсолютно всичко? Как ?? Боли ме душата, боли ме сърцето, всичко ... Да продължа ли с него? Знам, че ме обича, но не спирам да повтарям, че не ме обича. Не искам да съм с друг, не че няма с кого, има много даже, но не искам. А ако остана без него не спирам да го мисля и ме побърква мисълта, че може да е с друга. Ох, вие няма какво да направите, но имах нужа да го напиша всичкото това тук. Ще се побъркам, а не знам как да си помогна Мисля, че изпадам в някакви депресии, постоянно съм нервна, избухлива, трябва да направя нещо, защото не мога да продължавам така.


Благодаря на всички, които ще го прочетат, и всякакви мнения и съвети ще са ми от полза.