Вчера сутринта идваме си от село с приятеля ми. Не живеем заедно. Идваме у нас и той оставя една торба с ядене в коридора. Майка му я пратила. Аз питам "Тази торба за мен ли е?' и тои "Да" и аз "Не я искам. Майка ще се кара" (майка се ядосва като пращат, защото тя няма какво да прати и излиза скръндзата). Аз се нацупвам. Той сяда на компа, аз си оправям дрехите .. и след 15тина минути мълчание от страна на двамата той става и казва "Отивам си в нас" и аз "Защо?" и той "Тъй" ... Той се обува и аз казвам "Вземи торбата" и той "Добре", тръгва да излиза и аз "Ако не я вземеш аз ще я донеса до колата" и той "Айде чао". Аз излизам по чорапи и почти го догонвам - той на първия етаж, аз между 1вия и 2рия и му казвам "Ако не я вземеш, аз ще я оставя тук" и той "Няма да я взема", аз я оставям и се провиквам "И не ме целуна!' и той "Тъй ли? И какво?" и аз "Ми нищо ... не ме целуна", качих се до 2рия, влязох вкъщи, затворих, заключих. Той взе торбата и си тръгна.

Не пиша темата с цел разрешаване на проблема, а просто да знам кой е по-виновен. Да, зная, че е грешка да се търси вина, по-добре просто да се разреши проблема и вече се справихме, но вчера цял ден се чудя дали съм била права, че постъпих така.

Благодаря предварително.