Със себе си да можех да те взема

Слънчев лъч, изпратен от небето,
проблесна в косите ти от мед,
спусна се край устните ти, ето-
продължава все напред.

По извитата брадичка той се плъзна
и погали голото ти рамо-
спусна се надолу, дръзна-
по гръдта пробягна само.

Спря за миг сред голото ти тяло,
на кожата даряващ ти милувки-
светъл лъч, познал те цяла-
без излишни маски и преструвки.

По лъча се спуснах и притисках
устните си топли към корема.
В шепи задържах те, исках
със себе си да можех да те взема.

Илияна Дадарова