Моите искрени съболезнования!
И не го казвам просто така,а защото знам какво е!
Не зная колко бързо мина толкоз време,но преди близо година моят баща почина-един от най-близките ми хора-най-милият,толерантен ,състрадателен човек,дал ми вкус към музиката и прочее..
Два дена след рождения ми ден през нощта получи инсулт-много тежък-три дена беше в кома в болницта.Уж лекарите правеха всичко по силите си,ама все пак се случи точно в часа на раждането на брат ми преди 7 години.

недей да се отчайваш.В такива моменти разбираш кой е наистина до теб,и как с подкрепата на близък приятел нещата не изглеждат толкова зловещи.Винаги ще ти липсва и всяко нещо ще ти напомня на нея,..но такъв е животът.Аз лично вярвам в съдбата и каквото е писано да се случи,то ще сЕ случи-рано или късно.

Просто горе главата ,защото твоят живот продължава,както и този на баща ти и баба ти.