Чаках те

Чаках те. Облечена в грях,
в легло, покрито с рози.
Чаках тихо, плачех и мълчах,
потопена в мъдри монолози.

Слушах тишината вътре в себе си,
защо ли чух я чак сега?
Шепнеше ми истини болезнени,
навяваше ми мъничко тъга.

Спомени подгониха ме. Чаках.
Розите превърнаха се в пепел.
Теб, любими, не дочаках.
Вечността ме взе и мене.

Илияна Дадарова