как да оставя човека, когото обичам ? :(

[doody]

здравейте на всички. чета този форум от години, но не вярвах, че един ден и аз ще имам нужда да споделя собствен проблем и то с напълно непознати хора. ще съм благодарен за всеки съвет на всеки потребител.

накратко, запознах се с едно момиче преди година; тя е на 16, а аз на 18, от един и същи град сме. в началото всичко беше повече от ПРЕКРАСНО, излизахме през ден, забавлявахме се, смеехме се, споделяхме си, чувахме се на ден по 5-6 пъти. връзката ни продължи да се развива и в един момент осъзнах, че това момиче държи всички права над сърцето ми. за жалост от известно време насам (няколко месеца) нещата между нас не вървят; дето се казва: 2 назад, 1 напред. наранихме се много с нея (изневери не е имало, но си казахме думи, които доста ни нараниха). и така, днес с нея намираме изключително малко време един за друг, всеки се инати и се цупи на другия за какво ли не, и т.н. 2 пъти се опитахме да се разделим, но все още сме заедно. днес пак говорихме за това... хора, оставам безкрайно наранен почти всеки ден; спомена за миналото ме преследва и не мога да продължа напред. обичам я, наистина я обичам повече от всичко, но сякаш вече силите и на двамата свършиха. опитах, но не можах. но просто не знам как да кажа СБОГОМ, на човека, който след семейството ми значи всичко за мен...

[kloely]

Очевидно нещата помежду ви вече не са същите. Няма я искрата. Може да се опитате да направите нещо различно, нещо да разнообразите връзката си, но някак не ми се струва, че ще се получи. Връзката ви просто от описанието ти изглежда... изчерпана. Може и да греша, но ако беше друго, вероятно се щяхте да намерите време един за друг. Та на въпроса ти как да я оставиш. Сигурен ли си, че още си влюбен в нея, а просто в спомена за това, което е било?

[doody]

благодаря и на двама ви. не знам, но сякаш съм празен отвътре... толкова прекрасни спомени... толкова исках да се получи, наистина опитах; тя е първото момиче в живота ми и сигурно за това толкова много съм се привързал. и да, бих продължил да опитвам и да търся път към нея, но както споменах раните в последно време стават прекалено много, и чесно казано се страхувам да не стане така, че в един момент с нея да се намразим... това е нещото, което ме притиска да взема още по-спешно решение..

[pricelessxv]

Oхх божее, аз имам СЪЩИЯ проблем (само където съм момиче ;d) Просто усещам, че вече тръпката я няма, а бяхме толкова щастливи преди.. Говорихме за това, и и двамата сме на мнение, че ще е добре да се разделим за малко, но нито той нито аз можем да свикнем да сме разделени, и двамата продължаваме да се търсим, въпреки и да не сме щастливи. Иска ми се да се разсеям от него, да спра да мисля за него, но не мога. Наистина опитах по какви ли не начини, опитвах се да харесам някое друго момче.. той също ми каза, че се е опитал да си намери друга, или поне да почне да се ''зарибява'' с някоя, но ''те не са мен''. Та, наистина, разбирам те перфектно. И аз все още се чудя какво да правя, но съжалявам, не мога да ти помогна. Та аз на себе си не мога да помогна, все още

[Kamelliq]

разделете се, пък ако наистина се обичате толква много нещата сами ще си дойдат на мястото

[RoSKo0o0]

омг ако знаеш колко по-добре ше си пък от него завбъдеще ехеее хич няя те ебе в дадената ситуация :> chill out bitch

[Take_That]

И двамата виждате, че нещата не вървят и най-доброто решение е раздяла, затова вместо да се измъчвате взаимно просто се разделете. Знам, че сигурно ще ви е много трудно (явно много се обичате), но това според мен е най-правилния избор, а както каза някой преди мен: Ако чувствата са толкова силни, нещата сами ще си дойдат по местата и ще бъдете отново заедно

[TheBeliever]

А потърсили ли сте в какво се корени проблема? За какво се карате и сърдите толкова? Намерете причината и я отстранете.

И от опит ти казвам - инатът с нищо не помага. Научете се да правите компромиси. Щом въпреки всичките караници и сърдене твърдиш, че не успявате да се разделите, значи чувствата все още ги има. Но само чувства не стигат за да върви една връзка. Говорете повече, споделяйте си какво ви дразни у поведението на другия, какво поражда споровете. Положете усилия да изгладите проблемите. Но, пак казвам, без компромиси и от двете страни нещата няма да се оправят.