благодаря и на двама ви. не знам, но сякаш съм празен отвътре... толкова прекрасни спомени... толкова исках да се получи, наистина опитах; тя е първото момиче в живота ми и сигурно за това толкова много съм се привързал. и да, бих продължил да опитвам и да търся път към нея, но както споменах раните в последно време стават прекалено много, и чесно казано се страхувам да не стане така, че в един момент с нея да се намразим... това е нещото, което ме притиска да взема още по-спешно решение..