Здравейте,на 21 години съм от Пловдив.Не знам как да започна.Преди месец едно момче от факултета се самоуби,родом е от Шумен.Аз това момче съм го виждала няколко пъти.Първия път караше с нас едни упажнения преди 2 години и беше седнал до мен.Аз щом го погледнах в сините му очи видях една огромна доброта.Беше толкова миловиден и сладъкцИзражението му беше невинно и чисто.Оттогава няколко пъти съм го виждала във факултета и винаги си казвах "какво квасиво момче ".Преди няколко седмици се е самоубил.Когато разбрах бях шокирана.Снимката със свещ му бяха на една маса в биологическия една седмица,но аз така и не се бях вглеждала в нея и знаех защо е.Когато миналата седмица се вгледах в снимката разбрах че е той.Просто не мога да повярвам до ден днешен.Чувствам се адски странно.Преди 3 дена видях некролога му.Оттогава нещо ми става,постоянно плача за него,болката която изпитвам е огромна,и едновремменно с това е някакво чувство за непримирение.Не искам да е истина,искам да се върне,искам да го видя и това да е сън.Но уви...Какво става нима съм влюбена в починал човек (.Имам странното чувство,че той ме гледа,и че е горе на небето.Бих искала да знам малко повече за него.Тъпо ли ще е ако на 40-то дни отида в Шумен на помена,ами ако родителите му ме питат коя съм,що съм,какво да кажа,съмнявам се да има друг от факултета,защото по вестниците се изписаха разни неща,че бил некомуникативен и т.н.Та тайде съвет
П.С-Моля не коментирайте това че се е самоубил,това е негово решение,моля нека почива в мир.Моля ви наистина.
П.С2 Извинете за дългата тема,но не намирам как да я напиша с две три думи.