него вече го няма

[inej89]

Здравейте,на 21 години съм от Пловдив.Не знам как да започна.Преди месец едно момче от факултета се самоуби,родом е от Шумен.Аз това момче съм го виждала няколко пъти.Първия път караше с нас едни упажнения преди 2 години и беше седнал до мен.Аз щом го погледнах в сините му очи видях една огромна доброта.Беше толкова миловиден и сладъкцИзражението му беше невинно и чисто.Оттогава няколко пъти съм го виждала във факултета и винаги си казвах "какво квасиво момче ".Преди няколко седмици се е самоубил.Когато разбрах бях шокирана.Снимката със свещ му бяха на една маса в биологическия една седмица,но аз така и не се бях вглеждала в нея и знаех защо е.Когато миналата седмица се вгледах в снимката разбрах че е той.Просто не мога да повярвам до ден днешен.Чувствам се адски странно.Преди 3 дена видях некролога му.Оттогава нещо ми става,постоянно плача за него,болката която изпитвам е огромна,и едновремменно с това е някакво чувство за непримирение.Не искам да е истина,искам да се върне,искам да го видя и това да е сън.Но уви...Какво става нима съм влюбена в починал човек (.Имам странното чувство,че той ме гледа,и че е горе на небето.Бих искала да знам малко повече за него.Тъпо ли ще е ако на 40-то дни отида в Шумен на помена,ами ако родителите му ме питат коя съм,що съм,какво да кажа,съмнявам се да има друг от факултета,защото по вестниците се изписаха разни неща,че бил некомуникативен и т.н.Та тайде съвет
П.С-Моля не коментирайте това че се е самоубил,това е негово решение,моля нека почива в мир.Моля ви наистина.
П.С2 Извинете за дългата тема,но не намирам как да я напиша с две три думи.

[marin4itu]

От старата ми компания едно момче се самоуби и най-гадното беше, че ние бяхме една компания и никой не знаеше какво го е накарало.. И за мен беше голям шок наистина.. Но майка ми ми беше казала, че и за това се изисква голяма смелост.. Защо пък да не отидеш на помена, щом искаш отиди, отдай му почит.. Но не мисля, че си влюбена, просто в момента си в шок..

[mayaaa]

Нищо не пречи да отидеш на помена! Казваш, че си го познавала и това е.

[Nappii]

Ужасно е Все повече и повече млади хора си отиват от тоя свят ..
По темата - отиди на помена. Друго немога да ти кажа.

[BaffaLsc]

Не си влюбена в починал човек, аз бях така преди с един познат, но това е просто чувство..
Та.. отиди, нищо не ти пречи, най - малкият проблем ще е, ако питат коя си, както казаха по - горе.. ще им кажеш, че си го познавала и готово..

[wasch0]

Преди няколко дена изгубих момче, което преди време харесвах.
Излизахме,забавлявахме се, беше страхотен и тоолкова млад - 16 годишен. Последните му думи бяха:
аз: сърдиш ли се,че не си изпълних обещанието
той: не, стига някой ден да го изпълниш

Така де, не посмях да отида на погребението.. Просто си мисля, че е за прекалено близки хора и не ми е мястото там.

[inej89]

как да намеря гроба му,Шумен е голям град или да се опитам да се свържа с родителите му?или ще е странно?

[Goddess]

как да намеря гроба му,Шумен е голям град или да се опитам да се свържа с родителите му?или ще е странно?

По принцип на некролозите не пише ли къде ще се състои помена ?

[inej89]

Когато правеха 9 дни пишеше само че ще се извърши възпоменание на гроба му.Нищо друго

[inej89]

Извинете,че вадя тая тема от архива,но преди няколко дена започнах да чета една книга-" Пътят на душите" се казва.Нейн автор е д-р М.Нютън.Та от докуп прочетеното стигнах до извода,че с това момче може би сме били приятели в предишния си живот,преди да се преродим в този.Малко е знам ли и аз глупаво...но нямам обяснение защо смъртта на един непознат ме потресе толкова много.
Въпросът ми е глупаво ли е,налудничаво ли е или е възможно?

[Remixa92]

Няма бог, няма духове, няма други животи. Умираш, заравят те и те изяждат червеите.Брутално е, но е истина.Най-много да остане спомена за теб, ако има кой да те помни.

[SisiStrange]

Според мен просто си много чувствителна. Той ти се е харесал приживе и ти е направил впечатление, подсъзнателно си си отметнала някой ден да се запознаете. После се е самоубил и изведнъж се е оказало, че никога няма да се запознаете и да разбереш нещо повече за него и това те е потресло.
Ей затова самоубийството е глупост. Ако не го беше правил, сега щеше може би да се срещне с теб, да се случи нещо между вас и да е щастлив. Така си е пропуснал шансовете да се оправят нещата.

[Gr0zDan0v]

просто отиди...

[TheNewReligion]

Отиди. Няма нищо лошо.
Въпросът е в това да не се филмираш, че "си влюбена в починал човек".

[VaMpiRKaTaaa]

Отиди.
Ако не отидеш,е неуважение.
Макар,че родителите му не те познават.
Но това вече е без значение...
Иди..

[Josefinne]

Ами, първо според мен не е, че си влюбена в него, а просто ти е супер жал, защото не си го заговорила, въпреки че явно си искала и може би донякъде те мъчи съмнението, че си можела да направиш нещо за него. Но истината, която трябва да приемеш е, че не се знае и ти не си могла да знаеш какво става.
Щом искаш да отидеш, отиди. Това е почит към мъртвия и никой няма да те спре да се сбогуваш с него, щом имаш вътрешно желание. Изкажи съболезнования към близките му , ще се почувстваш по-добре. Ако те питат коя си - не е нужно да лъжеш - кажи им, че сте били в един факултет, виждала си го и когато си разбрала за случилото се ти е станало много мъчно. Никой няма да те упрекне, сигурно дори ще им стане много мило, че някой е дошъл.
Ако мислиш, че ще ти помогне, иди дори сама на гроба ( ако знаеш къде е ), занеси цветя, кажи му всичко, което си искала да му кажеш. Казват, че до 40тия ден духът на умрелия е на земята и се сбогува с близките, а след това отлита. Може би ще те чуе.

[djipsito]

Видях твоя тема в друг раздел, каза че си ходила...
Сега по-скоро питаш за книгата предполагам ? И аз я четох и вярвам в тези неща, според мен е напълно възможно.

А към ремикса92: Какво мислиш, че става с душата, когато "тялото ти е изядено от червеите" ?

[inej89]

Всяка сутрин и всяка вечер излизам на терасата и поглеждам към небето и започвам да му говоря.Дали ме чува и дали когато свърши моя земен живот ще се срещтем?

[djipsito]

Тва никой не може да знае...
Опитай се да мислиш за други неща, огледай се за други момчета. Накрая да не се депресираш. Живота продължава...

[inej89]

и не спирам да си задавам въпроси-ами ако се бяхме запознали,ако бяхме станали приятели,щеше ли всичко това да е същото,щеше ли да е по друг начин,ся му иммам и номера,който вече е неактивен и скайпа му,на който никой не отговаря,не кел файда.Звъня всеки ден и си мисля,че някой ще дигне,но не казва-номера,който избрахте е невалиден.Измъчвам се побърквам се.Само ако можех да върва времето с 3 месеца