Супер притеснителен съм :)

[noproblem123]

Много съм притеснителен и това ме вбесява, с хора, които познавам се държа отпуснато, но с хора, които не се държа като дърво. В последно време се опитвам да се променя, ама не дава много резултат, някак си пука ми за хората, интересувам се какво мислят за мене, не мога да си го избия от главата, понеже живея в малък град, ме е срам да вървя сам по площада, защото съм сигурен, че ще се видя с познати хора. Дайте някакви съвети, как да не ми пука за хората. Страх ме е да не ми се смеят, ако кажа някоя глупост, защото това се случва доста често. Винаги, когато говоря пред много хора нещо се насирам и запичам и ставам смешен. Примерно, лятото искам да ходя на лост да правя упражнения, но ме е страх ако има някой да не ми се смее и подиграва, тъй като не мога да се набирам. Горе-долу това. Тези, които ме познават казват, че съм много готин човек, но аз не се чувствам като такъв. Навсякъде, където познавам хора ме е страх да отида, защото незнам какво ще се случи. Ако отида примерно в Америка няма да се притеснявам, защото там не познамач никой. Моля ви за помощ как да избягам от това притеснение. Мерси предварително!

[vagarious]

Е то няма почти никаква разлика с непознатите в Америка и непознатите тук,от които ти така се притесняваш.
Иначе...какво да ти кажа,просто бъди приятелски настроен към новите за теб хора,говори си свободно.Няма как да ти кажем кога,какво,на кого да кажеш,то си зависи от много неща.Просто трябва да преценяваш момента,за да не кажеш глупост.Дори и да се случи - обърни го на майтап,нека изглежда така, все едно или нарочно си го казал или .. ддз и аз как да ти обесня.Понякога няма нищо лошо в това, да изъсиш някоя глупост и всички да се смеят,включително и ти.На всеки се случва.
Май е това...не виждам как мога да помогна по друг начин.

[noproblem123]

Смисъл, аз не се притеснявам от хората, а от тези на моята възраст, защото преди години се скарахме с един приятел и той разказа лъжи за мене на всички и ги настрои срещу мен. Вече като видя някакви такива групички стоя настрана от тях, защото може да почнат да се ебават с мене. Това е. Вече това ми стана навик дори и да не познавам хората лично, просто като видя някои на моята възраст в група ме хваща страх.

[fogdog]

Значи аз бях като теб и си повтарях че не ми пука ама наистина много и нз някак си така стана, пробвай се да си отворен с непознати докато си с приятелите си пред които си си отворен и така няма да те е срам, след това ще почнеш и без тях да си отворен и се прави че не ти пука и след това наистина ще спре да ти пука, смисъл за мен всичко беше игра докато не осъзнах че спря да ми пука, освен това и музиката много помага просто има песни които ме надъхват и спира да ми пука. При мен всичко това стана за няколко месеца, вече ми е през хуя за сички

[MuRocLaW]

присади си топки

[CryToDie]

Значи аз бях като теб и си повтарях че не ми пука ама наистина много и нз някак си така стана, пробвай се да си отворен с непознати докато си с приятелите си пред които си си отворен и така няма да те е срам, след това ще почнеш и без тях да си отворен и се прави че не ти пука и след това наистина ще спре да ти пука, смисъл за мен всичко беше игра докато не осъзнах че спря да ми пука, освен това и музиката много помага просто има песни които ме надъхват и спира да ми пука. При мен всичко това стана за няколко месеца, вече ми е през хуя за сички

Дай пример за някаква такава музика, и аз да се оправя поне

[bettyblackdewil]

значии човек все едно чета мойта история преди известно време.. бях по абсолютно същия начин... не знам какво стана не знам как се промених но сега се държа свободно дори и с непознати... е пак се притеснявам да не се изложа ама не ми пука особено много от мнението на хората... аз все пак ще се замисля какво ме промени и ще драсна да ти споделя и да опиташ и ти : ))

[manifesto]

Почни да слушаш Бг Рап и Бг Хип Хоп... ама не тия гЕнгста шитовете ми нормални хип хоп песни...

[Lucho]

Е то няма почти никаква разлика с непознатите в Америка и непознатите тук,от които ти така се притесняваш.
Иначе...какво да ти кажа,просто бъди приятелски настроен към новите за теб хора,говори си свободно.Няма как да ти кажем кога,какво,на кого да кажеш,то си зависи от много неща.Просто трябва да преценяваш момента,за да не кажеш глупост.Дори и да се случи - обърни го на майтап,нека изглежда така, все едно или нарочно си го казал или .. ддз и аз как да ти обесня.Понякога няма нищо лошо в това, да изъсиш някоя глупост и всички да се смеят,включително и ти.На всеки се случва.
Май е това...не виждам как мога да помогна по друг начин.

Ще ти препоръчам точно обратното на този пост. Не пресилвай нещата. Все ще си намериш компания. Басирам се, че има поне още 10 такива като теб, дори са повече. Да не ти пука. Живей си живота. Приятелства - не са ти нужни. Трудно е да наречеш някой днес приятел. Кафеджии и муфтаджии - бол. Затова не пресилвай нещата, пак ти казвам. Всичко ще се подреди от самосебеси в един момент. Щом се притесняваш да минеш по площада, минавай по време, когато няма да видиш никой - в 8 сутринта например, или вечер в тъмното. Няма да те познаят и няма да си притеснен. Ако въпреки всичко се чувстваш объркан, обърни се към психолог. Не е вредно за никому

[Requisition]

Все едно чета моята история от преди 1-2 години. Отпусни се и както се казва - "dont give a shit bout it!"

[MuffDiver]

С една дума пубертет.Всичко ще мине.