Здравейте.
Доста често пренощувам при моя приятел, случва се и системно няколко вечери подред. И, както разбирате, доста често се храним заедно У ТЯХ.
Манджите, които приготвя той, не са по мой вкус.
Както и моите готвения той не ги харесва.
Хапваме си ги, но без желание.

Вече няколко пъти се караме за това, и му казах да не се чувства длъжен, когато седне на масата, да слага хапване и за мен.

Обаче е некомфортно някво той да седне да яде и аз да седя отстрани (на мен не ми пречи, на него му пречи).

Отделно като сме в нас, яде си най-кротко и спокойно, обаче на мен ми става тъпо като знам, че манджите ми не са по негов вкус и го яде ей така, от уважение, а и защото е гладен.

В цялата картинка не включвам майка му, защото ме нарича злояда, а аз това го приемам като обида.

Ще добавя, само че това, което се готви у тях, после като остане, се дава на кучето. И кучето бяга с 300 от купичката си. Обаче два дена като седи гладно и накрая се примирява с това, което му е дадено, и го изяжда.

Винаги съм твърдяла, че храната е за удоволствие. Трябва да се храниш за удоволствие, с ЖЕЛАНИЕ и да е ВКУСНО.

Той повече залага на тезата "Ям, не искам да стоя гладен".

Какво да правя?