... Болната ми тема Ужасно много боли, чувстваш се сам, изоставен... Но се обичаме много и вече 2 години и повече изкарахме така - виждаме се за 1 седмица в месеца (като изключим ваканциите, когато се неразделни). Трудно е и то много, но пък ни крепи мисълта, че когато сме заедно всичко е като в приказка... Не можем да се наситим един на друг, по цял ден сме заедно... А когато сме разделени постоянно си говорим или си пишем по скайп... Най-гадно е като той трябва да си заминава... Идва ми да плача цяла нощ, но го преодолявам, защото знам, че ме обича и че скоро пак ще се видим. Важното е, че държим един на друг и че се подкрепяме, другото не е от значение