Ами.. гадно е.

Моята може да се каже, че е от разстояние.. 5 дни в седмицата (в повечето случаи) сме на 100км един от друг, защото учим в различни университети (най-бруталното е, че ако я бях срещнал по-рано можех да уча в нейния град със същата специалност.. ).

Започнахме в началото на Август.. изкарахме си заедно лятото, наистина незабравимо.. уникално време.. но после се почна Първи Курс.. да живей труда.

Гадно е, боли, усеща се липсата.. гледаш някакви двойки (в нашия случай е брутално, защото са дооооста) как се радват един на друг, а ти цяла седмица чакаш двата дни, които минават за секунди..

Разстоянието си казва думата, караме се за пълните глупости по телефона, а като сме заедно в 99% от случаите не си повишаваме и тон..

Но... какво да се прави. Ако не се бориш за това, което наистина обичаш с всички сили.. то явно не е толкова важно и специално..
Разстоянието е перфектната мерилка за силата на чувствата ви и готовността да застанете зад всички мили думи и обещания, които сте си казали..