Връзките от разстояние един по-различен поглед

[nepowtorima]

Не малко от нас са се сблъсквали с подобен тип любов и подобен тип раздяла. Мъчителна, болезнена, носеща в себе си спомена за изживяното и тъгата по неизживяното. Влюбените се разделят с обещанието за вечна любов, а в очите им се чете страх от неизвестното. Същото това неизвестно, което е създало мъдри сентенции като „Очи, които не се виждат се забравят“, „Далече от очите, далече от сърцето“ и най-хумористично-тъжното „Клин клин избива“, което често се явява в следствие безсилие да се преборим с болката

. Понякога презокеански връзки устояват на изпитанията на съдбата, но друг път любов през съседни градове бързо среща края си. На какво се дължи тази закономерност? Ами факт е, че разстоянието винаги е фактор. И то е най- явното доказателство дали една връзка има бъдеще. Понякога временна раздяла може да докаже силата на чувствата и взаимната привързаност. Когато обаче тя се се превърне в причина за отчуждаване, тогава служи просто като доказателство за явното несъответствие в характерите на двама души. И с малко сълзи, носталгия и няколко безсънни нощи любимият се превръща в спомен, а на дневен ред е новото очакване на „принца на бял кон“. И така сюжетът се завърта отново до момента, в който открием истинската си любов. Но и тук съдбата често ни крои неприятни изненади.


Ако обстоятелствата те принудят да се разделиш с човека, който смяташ предопределен за теб, това несъмнено е момент, който никому не препоръчвам да изпита. А още повече, ако тази раздяла се очертава да продължи и по-дълго във времеви план, това си е истинско изпитание на психиката ни. Вярно е, живеем във век, когато комуникацията дори между отделни континенти не е проблем. Но технологиите- мобилни, видео,интернет не могат да запълнят празнината, породена от разстоянието. Нищо не може да изрази емоциите толкова силно и въздействащо, както физическата близост между двама души. Затова виртуалната любов, колкото и актуална да ни се струва, само увеличава мъката и засилва липсата на любимия човек. Тъжно е, но човешкото съзнание е проектирано да се стреми към развитие напред в бъдещето, а връзките от разстояние тласкат към миналото, изживените емоции и красиви спомени.

Ако двама души наистина са родени един за друг, всяко едно препятствие по пътя към съвместното им щастие ще бъде само изпитание. Успеят ли да го преодолеят, ще докажат, че приказките, макар претворени върху лист хартия, са създадени от нас самите, а историите, които те разказват, са примери от нашия живот.



Обединявам малко .. защото все по-чести станаха темите за връзки от разстояние.. Разсъждавах върху това, малко взех от друг сайт, но това ще е полезно за всички нас..

[umri]

Няма предопределеност. Има избор.

Мнението ми за тия връзки е двустранно.

[balu4ka]

Връзките от разстояние са доста тежки.Трябва да обичаш наистина,да си готов да "страдаш" в името да си с човека,който обичаш въпреки всичко.
Понякога такива връзки може да са смазващи.

[SuperBadSuperFresh]

Смазващи,трудни,тежки,изга� �ящи и какви ли още не...Всеки един човек изпитал съвършено щастие,обаче,би разбрал такава връзка.Всичко,абсолютно всички в живота ти да е идеално.Да е като сън,но да знаеш,че е реално.Съжалявам,но момента,в който го видя след 3 месечна раздяла,например,не бих заменила за нищо.Ще е за кратко,и аз и той го знаем.Но и двамата живеем за тези 3-4 дни прекарани заедно.
Нали ви казах,съвършеното щастие

[w0sh]

Няма предопределеност. Има избор.

this

[ScarletBite]

Че ти цяло есе си направила. Много сполучливо!

[bratignat]

Ако двама души наистина са родени един за друг, всяко едно препятствие по пътя към съвместното им щастие ще бъде само изпитание. Успеят ли да го преодолеят, ще докажат, че приказките, макар претворени върху лист хартия, са създадени от нас самите, а историите, които те разказват, са примери от нашия живот.

Да и разстоянието е едно препиятствие, само, че не то е причина за африканския глад, японската радиация и това, че повечето хора се плашат от първото изпитание - каквото и да било. Ако си слабохарактерен и лошото време разбива сърцето.

[BaffaLsc]

Мнението ми за тия връзки е двустранно.

[marin4itu]

При такива връзка започваш да живееш за моментите, които ще прекарате заедно. Цениш всеки миг. Вълнението да го посрещна на гарата, или да сляза от влака и да го прегърна, е неописуемо! Когато заспивам гушната в него си мисля, колко съм щастлива! И какво като сме на разстояние? Това ще ни попречи да се обичаме ли? Напротив, това е изпитание, което ще премине и един ден ще си спомняме колко трудно ни е било. Такива връзки не са за слабохарактерни хора. Човек трябва да знае какво иска и да го иска с цялото си сърце!

[nikitka_]

..

[Eclipsercho]

Ами.. гадно е.

Моята може да се каже, че е от разстояние.. 5 дни в седмицата (в повечето случаи) сме на 100км един от друг, защото учим в различни университети (най-бруталното е, че ако я бях срещнал по-рано можех да уча в нейния град със същата специалност.. ).

Започнахме в началото на Август.. изкарахме си заедно лятото, наистина незабравимо.. уникално време.. но после се почна Първи Курс.. да живей труда.

Гадно е, боли, усеща се липсата.. гледаш някакви двойки (в нашия случай е брутално, защото са дооооста) как се радват един на друг, а ти цяла седмица чакаш двата дни, които минават за секунди..

Разстоянието си казва думата, караме се за пълните глупости по телефона, а като сме заедно в 99% от случаите не си повишаваме и тон..

Но... какво да се прави. Ако не се бориш за това, което наистина обичаш с всички сили.. то явно не е толкова важно и специално..
Разстоянието е перфектната мерилка за силата на чувствата ви и готовността да застанете зад всички мили думи и обещания, които сте си казали..

[Luscious_Heart]

Няма предопределеност. Има избор.

Мнението ми за тия връзки е двустранно.

И аз съм съгласна с тебе.
Между другото, познавам една двойка, момичето е на 17, момчето - първи курс в УНСС; разстоянието е Бургас-София, но са ОБВЪРЗАНИ... Не знам как я карат и колко често се виждат, но явно и двамата споделят едни разбирания по въпроса, че любовта не признава граници.
Но това, разбира се, са редки случаи.