Имам някакво усещане, че темата няма да бъде възприета много сериозно, но въпреки това ми е интересно как се справяте с подобни ситуации ?
Съвсем наскоро приключих 3-годишна връзка. Решението беше някак взаимно. Това не е важно ...
Имам много неща на главата и много проблеми, които ме разсейват... А и аз самият гледам постоянно да върша нещо за да не мисля за стари работи.
За капак, от въпросната връзка излизам с едно огромно разочарование от половинката ми и с много болка. Не защото не сме заедно, а защото ми бяха причинени непростими неща, които не пожелавам на никого.
И въпреки всичко, в ежедневието ми ще се случи нещо, което да ми напомни за нея и това окупира съзнанието ми в продължение на часове.
Сега ще си кажете "Нормално, това са 3 години" ... И ще сте прави.
Много време посветих само на нея, много любов вложих ... Но бях предаден не веднъж. Прощавах, но си осъзнах грешката и не бих го направил пак. Затова и реших да приключа, но явно нещата не са толкова прости.
Чудя се дали е вярно това, че времето нужно да преодолееш подобно нещо е половината от това, което си прекарал с половинката си? Ако е така, I'm screwed
Всеки казва, излизай с приятели, забавлявай се и т.н., но това са глупости. Разсейваш се, но каква файда ? Няколко часа ще мисля за проблемите на някой друг, а после ще се върна на своите.
Има ли нещо, което сте открили и е ефикасен метод или просто чакаш следващият човек, който ще те прави на луд ?