Сори, че ти го казвам, човече, изглеждаш свестен, обаче you're screwed. Хората ти казват да излизаш с приятели и да се разсейваш, защото единственото, което мжеш да направиш сега е да чакаш. Чакаш и аз не знам какво, но с времето става по-лесно. Когато аз минавах през най-тежката си раздяла беше ужасно. Характерът ми се врътна на 180 градуса, ревях по цяла нощ, през деня ходех и си сънувах някакви алтернативни реалности до момента, в който осъзнавах, че го правя и тогава... Пак рев. И сега като се замисля за този период и за този човек ме боли, но някак си, когато си изградил нещо друго, друг живот, далеч от онзи, с онзи/онази и ти е по-лесно да се дистанцираш от болката, да я подтиснеш в себе си. Надявам се, че твоят случай не е толкова болезнен все пак. И лекарството не е нова любов - не ги слушай тези приказки. Лекарството е да се почувстваш отново обичан от себе си. Прекарай малко време, в което ще правиш каквото се иска, когато ти се иска. Работи над собственото си АЗ, вземи курса по ..., защото винаги си искал да се научиш, иди с накой як човек на Витоша да се разходиш, намери някоя съчувстваща приятелка и излей мъките си, ядосвай се, псувай - всичко, което ти се иска и то ще ти помогне да изкраш лошите чувства от себе си, да проправиш пътя за един нов живот. Без нея.