Не искам да разказвам моята история,защото е дълга и продължава в момента след многото болка дойде и хубавото,но приятелю и аз съм бил както си ти сега.Това което ме караше да съм спокоен макар и за часове беше сред природата.Ставах в раничката шишето с водата и карах ..всеки божи ден поне по 50 км с него ..не мислех толкова за нея ..а за приятели за излизането не не знам какво да кажа,на някой помага на някой не,лично на мен не защото просто ума ми го отхвърляше това да се забавлявам.Но ти сигурно си чувал.Времето не прощава и заличава всичко..постепенно.Просто се отпусни всичко ще отмине...това е което мога да кажа аз