Трудно нещо е раздялата. Веднъж настъпила започва голямата болка. В зависимост от това колко си обичал и държал на даден човек зависи и времето, което ще ти е необходимо, за да го забравиш. За себе си мога да кажа, че трябва да премина през 2 етапа след края на връзката, за да започна "на чисто".

Първия е приемането психически, че всичко е приключило; че любовта си е отишла и е време да потърся новата такава. Това успях да го превъзмогна само няколко дни, след като беше сложена точката.

По-труден е обаче втория етап, който все още опитвам да превъзмогна - мисълта, че човека, с който съм бил, е толкова уникален, толкова забавен, внимателен и прочие и че ще бъде с друг, който може би няма да го заслужава. Искам всичко да приключи, но тази ревност ме убива, не ми позволява да пусна този човек да си отиде.

Моля за извинение авторката, че ще използвам нейната тема за да задам въпрос, но се обръщам към всички тук - как преживявате този втори етап след вашата раздяла - по-тежко ли е от първия (както е при мен) или го превъзмогвате по-бързо?