Цитирай Първоначално написано от tusemperamabo
За човек който отдавна ме е забравил но да узнае че все пак съм бил част от живота й.
Да остане като спомен доживот.
Но не тряба да остане дълго време като спомен...
Последно?


Виж, ......
Тя знае, че си бил част от живота й. Ти реално си БИЛ. Всеки по някакъв начин е част от живота ни, минал е през него, но ние избирателно поставяме стойност на хората, вещите, събитията, минали през живота ни.
Т.е. ти фактически си част от живота й, но ако тя не е поставила значение върху личността ти, не можеш да я накараш да те помни до живот.
Ние сами означаваме нещата в живота си като важни, маловажни, значими и т.н.
За по-бившия ми приятел от София аз съм никоя, а аз винаги ще го помня по някакъв специален начин. Убедена съм, че и да му правя подаръци, за него няма да знача това, което той значеше и значи за мен.
Т.е. пиша ти това да не се надяваш че с някакъв подарък тя ще започне да гледа на теб със специално око. Ти несъмнено си бил част от живота й, но ако тя не е поставила специален етикет на това, ти си просто случка, която може би тя вече е забравила, забравя или не я оценява по начина, по който ти искаш.


Не те съветвам да задържаш чувствата ти, защото аз винаги като го правя и си патя после. Можеш да се срещнеш с нея и да си излееш душата, че е оставила следа в теб. Наистина ще е сконфузно, но ако чувстваш, че наистина искаш да й го кажеш, си излей душата.
За подаръка ... не знам. Ако изпитваш непреодолимо желание да дадеш нещо от себе си, го направи, не се страхувай, че ще се оголиш. Но ако го правиш просто за да й напомниш за себе си и да й стане гадно, по-добре се въздържи.

Трябва да продъкжиш напред, въпреки чувствата си, защото минало и настояще никога не се срещат. Миналото затова е минало, и винаги е МНОГО конфузно, когато се намесва в настоящето или се опитва да се смеси с него.
Продължи напред, въпреки болката и не очаквай кой знае какво от момичето, ако тя вече е продължила напред и не значиш толкова за нея, колкото тя за теб.


Успех.