За лицемерите

[ArrowsOfDeath]

Това е едно от нещата, които най-много ненавиждам в хората. Просто не мога както съм се усмихвал и говорил с някого и веднага след като си тръгне нещата да се обърнат нацяло. Много мразя, когато някой говори лошо за някого, а после се държи все едно му е приятел. Понякога напомням на такива какво са приказвали преди и много неудобно почва да им става, когато е в присъствието на въпросния.

Та, това е. Просто исках да кажа какво мисля за тази черта на хората

[Blab]

и на мен ми е проблем.
всъщност, основният, който (би) ми (по)пречи(л) да се реализирам в сферата, която съм си избрала.
средата ме убива малко по-малко, все едно изтръгва по малко от мен с всяка престорена усмивка и дума. пх. хората не са актьори и светът не е сцена. не и в този смисъл. друго е.

[jghgh]

Евала за смелостта, че ги дъниш по тоя начин
Аз предпочитам да го карам по-дипломатично, защото за момента нямам особено силни позиции в средите, в които всъщност най-често се срещам с лицемерието. Укорявам се за тази моя слабост, но сред прогнилите хора не виждам как може да спасявам света. Не вярвам да разберат или да се съгласят с мен, ако почна да изобличавам някви интриги и да ратувам за справедливост, щото ще настъпя нечий интерес, и щото всички сме апатични и никой не му пука за истината, за стойностните неща и т.н.
Затова предпочитам да страня и да не задълбочавам отношенията си, съответно да не навлизам в дълбокото блато на клюките, злословиците и лицемерието
Напоследък всички ми се струват еднакво прогнили, без да са им известни понатия като коректност, справедливост, правда, приятелство (!)

Последно време ходя по купони и събирания и грозното лицемерие ми прави огромно впечатление. В клас уж всички се разбираме, но в момента, в който някой липсва и ние сме на купон "по-отбрани" хора, липсващият човек бива тропан и обиждан и то просто ей така, да има. Ще кажеш е огромно забавление за дребната душа да пуска слухове или да говори някви гадости.

От съседните паралелки не са по-добре. Нагледах се на пачи, които само си проветряват устите. Влизат в стаята ни, където сме се събрали, нареждат някого, правят си оглушки и общо-взето заливат атмосферата с празните си душици, за които едничко мъничко удоволствие е злословенето. Ние уж сме "с тях". Смеем се там, включваме се там с някое предположение или осмиване. Като излязат злословниците - пак злословене само че по техен адрес от "наша" страна. Ех, че забавно!
Кавичките са щото аз в такива ситуации си мълча. Не обичам да приказвам, колкото да си проветря устата.

От тия случки аз се ужасих и се отказах да задълбочавам отношения с хората от класа. Исках да имам близки отношения с тях, но малко или много се отказах за по-голямата част от тях. Приятни са някои, но за истинско приятелство дума да не става. Те нямат смелост като нареждат някого да му кажат и това е супер отблъскващо. Само лицемерие и мазни усмивки. И най-вече клюки, колкото да си проветрим устите.Пълен ужас.

Вярно е, че и моето може да се брои за лицемерие, защото не си роптая, ами се усмихвам и наум си преценявам, но поне не злословя и го правя от няква дипломация, де'а. И не е като да съм приятелка на всички=приятелка на никого. Който не ми е приятен не общувам с него, не да му се мазня после. Предпочитам да се дистанцирам от лицемерието и съпътстващите го интриги. Обикновено да задълбочиш приятелство с некоректен човек = да се замесиш в тия глупости и ЛАЙНА, в които се къпят голяма част от хората с огромен кеф.

[ShtrudeL]

Айде и аз не ги обичам. Но и аз мога да бъда лицемерна по един мил и любезен начин.

[Rorschach]

А да ги дъниш не е ли пак интриганство?

[cunt]

Надали на някой са му приятни. Лошото е че не успях да преценя навреме хората , с които да се "сприятеля" и сега си патя точно заради такива типове.

[cherinka]

A когато говориш с възхищение за един човек, кйто не присъства в момента измежду събеседниците ти, как се нарича?

Избираш приятели и познати, съдейки по техните качества и недостатъци. Съзнавайки, че човек е съвкупност от тях, приемайки даден човек за приятел, за мен не е неетично да обсъждаш с него, без него личността му, характера му, навиците му, живота му. Дори в процентно съотношение минусите да са по-малко от плюсовете, тях ПРОСТО си ги има, ВИНАГИ. И винаги се забелязват и коментират (налии.. не само те).

А другото е, че щом се говори - значи има за какво.

Неспособността да разкриеш цялостно мнението си за даден човек, се дължи и на това, че човек винаги може да извлече полза от познанството си с някого. Нека сме честни, не всеки търпи критика очи в очи. А възможността да развалиш познанството си с човек, казал ти право в очите за колко некадърен те смята, е голяма. (обърнете внимание на изречение първо от посл. абзац )

[Greennight]

И аз много мразя лицемерието и двойните стандарти.Добре,че успях да си намеря все свестни приятели и да отсея точно такива типове.Преди месец-два е така 1 момиче супер много ме издразни.Харесваше ме,но аз й казах,че ме привлича само като приятел.Нямаше смелост да ми каже,квото и да било в очите.И тя като почна 1 интригии 1 лицемерщини Настрои няква нейна приятелка против мен скарахме се с приятелката й и накрая ми заяви,че няма нищо общо с тва с приятелката й,само и само,за да се сдобрим и да не й се сърдя...

[filmimilmi]

Много сте честолюбиви. Хората редовно си клюкарят. И нали е важно дори да говорят зад гърба ти, ако се обърнеш да млъкнат.

[Rorschach]

Много сте честолюбиви. Хората редовно си клюкарят. И нали е важно дори да говорят зад гърба ти, ако се обърнеш да млъкнат.

Евала, фолктупалки

[marin4itu]

И какво? Всеки в живота си е лицемерствал и лъгал, нали така?

Например работиш, получаваш що годе добра заплата, ама шефът ти е гаден човек. Еми много ясно, че ще го поздравяваш и ще му се усмихваш, защото от него ти зависи заплатата и това как ще изхраниш семеството си! Това не е ли пак лицемерие? Кво ще му кажеш, че е пълен кавал ли? Еми не, защото ще те уволни.. Такъв е животът и за да оцелеем понякога се налага да не показваме истинскто ни мнение за хората.

Не говоря обаче за хората, които по цял ден коментират от скука, сякаш са перфектни..

[Greennight]

^Тва е съвсем различно...Аз например не харесвам даскалката ми по математика и не й се мазня(не й подарявам цветя и не й обяснявам как математиката ми е висша цел в живота),но естествено няма да й кажа в лицето,че е шибана злобарка...Просто,щото нямам голям избор...Казвам й го -> горя...Мен ме дразнят хората дето примерно се държат супер дружелюбно с теб,правят ти се на приятели,а обърнеш ли се да говорш по телефона примерно,вече са те обсипали с всевъзможни обиди и клетви пред някой друг,а с този "някой друг" обикновено се държат както с теб...Много са ми еднотипни тия хора...

[marin4itu]

Именно поради тази причина трябва да си отсееш приятелите и да знаеш на кого можеш да разчиташ и на кого не. И да им се ядосваш и да не се ядосваш, това е положението тези хора винаги ще ги има. Хубаво е да се отнасяш добре с всички, защото не се знае един ден даден човек какъв щи е, било то началник или нещо друго. Кво да ти кажа да не пука..

[Briseis]

в един колектив винаги възникват подобни дрязги. много тъжно става обаче, когато наричаш злите езици покрай себе си приятели.

[SuspectS]

путкинска история брат и аз ги мразя много ,типично женски черти които се виждат във все повече пичове ,което е кофти ..
Яко е да си принципен и да си изказваш мнението независимо какво е пред независимо кой стои пред теб .. Винаги се опитвам да съм такъв ,и познавам такива пичове на които искрено се кефя ,затва и сме приятели толкова години ..

[NamelessRomantic]

Аз самия като човек който често смее да поставя под въпрос вечната тема "лицемер-искрен човек" все повече се отчайвам от положението в днешното общество като цяло.Излиза че има някаква едва ли не здравословна доза лицемерие,което дори се наричало,разбираш ли,такт.Не е бягство от отговорност,лицемерие,клюк арство,лъжи.Такт.Защото искрения човек е мразен и досаден,хората не желаят да чуят истината за себе си,понеже както всички знаем истината боли.Аз самия съм така за съжаление.Мечтая за едно общество в което хората ще са освободени от днешните ограничения,в което хората свободно ще признават грешките си и няма да се притесняват да казват истината в лицето на другия,който на свой ред ще ги облагороди с истината за тях.Виждам го като един вид начин на прогрес,еволюция ако щете.Защото се отвращавам когато отида в компания един от членовете на които напусне зоната и незабавно бива оплют.Или когато някой ми досажда,но от учтивост се държа подобаващо.Всеки може да ме обвини че го правя на своя отговорност,но...какъв е смисъла да се държиш наопаки?Дори да противоречиш,си Робинзон сред всички,сам сред тълпата.След време се научаваш да се правиш че се променяш според обстоятелствата само за да се вписваш.Да поддържаш котакт с приятелите си.Да има с кой да си говориш.

Докога?


P.P. В своя защита ще кажа,че не казвам за никoй нещо зад гърба му ако не съм го казал преди това пред него;ако това все пак се случи,то при първа възможност го споделям със въпросния човек.Според мен няма истинско приятелство без откритост,дори съм забелязал че за да се сприятеля истински с някой трябва да се скарам поне един път,да не си говорим 2-3 месеца и тогава когато някой направи крачка за да се разберем и си кажем всичко в очите,това е един вид издигане.Така се гради приятелство,тъжната истина.

[bettinaG]

Всеки 'мрази' лицемерието, ама всеки лицемерства, когато казва, че го мразя-също.