Ти си мислиш,че не си наред ама като чета мненията може би аз не съм,или съм старомодна... Когато бях на 14-15 никога,ама никога не ми е минало през ума,че ми трябва момче...Най - добрата ми приятелка тогава си беше хванала за първи път гадже,след него смени още и още,а пък аз си чаках.Вярно,случвало се е да ми стане гадно,че всички си имат някой,само аз съм сама,но просто не исках да съм като другите.Исках да си намеря човек с който да знам,че нещата са сериозни,което явно е тъпо за останалите,все пак говорим за 14-15 години,не 20 нооо.. такава съм си .Е чаках си де и първия ми приятел се появи чак когато бях на 17.Не съжелявам.Първата ми целувка беше страхотна и запомняща се,първият ми път ( за секс говоря ) беше с 2рия ми приятел с който съм сега и определено не съжелявам и за това....
Прекалено взех да разсъждавам,но мисълта ми беше,че за всичко си има време и не трябва да съжеляваш,че си сама.Аз съм доволна от себе си.Изживях си детството ( което за мен е до 16 години ),поживях си,държах се като дете,каквото си бях и за целувките и първия път никога не съжалих...така че...споко.И твоя ред ще дойде.