Татко - Проблем

[Beki8]

Много ви моля за някой съвет вече не знам какво да правя. Татко непрекъснато вика, каквото и да го попитаме с мама той винаги започва да се заяжда или повишава тон. Като го помоля нещо той се прави че не ме чува, а ако го повторя ми се кара. Разболях се наскоро и когато излязохме от лекарския кабинет мама му се обади за му каже какво е казал доктора. Той въобще не я попита как съм а веднага започна да я пита за някакви документи и да я моли да свърши нещо. По-късно същия ден аз вдигнах много висока температура и ми беше изключително зле, затова легнах да поспя,но телефона звънна, беше баща ми. Той дори не ми каза здрасти, а веднага ми каза да свърша някаква работа. Той никак не се интересува какво се случва с мен. Когато гледам как другите деца се усмихват на бащите си прекарват добре с тях не мога да го повярвам. А когато видях едно двегодишно дете в зоологическата градина само с баща си се разплаках и умът ми просто не го побираше. Баща ми никога не е бил до мен, още от малка. Дори не мога да си представя, това с него да имаме нормални отношения да баща и дъщеря. Не ми е приятно дори да стоя в една стая с него! Една вечер седнахме да вечеряма на масата (тримата - което се случва веднъж на 3 години) като едно нормално семайство, но на мен ми трепереха и ръцете и краката, не мога дори да стоя до него! Ако той ми каже да направя нещо (например да му донеса нещо от хладилника) а аз кажа не той веднага започва да ми се кара и да ми казва че съм лигла. Извинете но не мисля че съм единствената тинейджерка която отказва да свърши нещо. Много от моите приятели не правят абсолютно нищо вкъщи и винаги казват не като ги помолят нещо (подчертавам помолят, а на мен ми нареждат), но на тях никой нищо не им казват! Вече не издържам! Моля ви за съвет! Благодаря предварително!

[yeeee]

Не можем да избираме родителите си Той ти е баща все пак..поговори с него и се опитай поне да разбереш защо се държи така.

[VaMpiRKaTaaa]

При мен преди години с баща ми беше същият случай.
Но той от години не живее с мен и майка ми и от както го няма се чувствам идеално.Не му обръщай внимание.Радвай се,че не е от ония досадните и ревниви бащи.Има много по-тежки случаи от твоят.

[Greennight]

И аз не съм много по-добре,ако това те утешава.Ако майка ми или брат ми повишат тон веднага бърза да ме обвини и да каже нещо от сорта на "Разкарай се от брат ти бе гад мръсна".Преди години не беше такъв...сега го е хванала някъв синдром на средната възраст и напълно го пере сачмата...Ако откажа нещо да направя ми казва нещо от сорта на "Ще ти се счупят ли ръчичките бе,смотаняк".Като сме в добри отношения непрекъснато си мени настроенията,обижда ме,мисли си,че съм му няква слуга и сипе заплахи,че ако примерно не ходя на училище ще ми счупи главичката... Ако пък съм му сърдит и не му говоря гледа да си оправим отношенията и само ми се мазни с някви предложения от сорта на-"айде да ходим на кино" или пък ми подмята по 5 лева за джобни да си имам... Като се сдобрим пак става същия идиот и така...Кво да ви кажа откачена работа...Така,че не си единствена....

[shamLess]

Според мен майкати трябва да вземе мерки и да се разведе с бащати.Има вероятност да се е изнервил на нещо или да не е живял хубав живот като малък