в най-тежките моменти

[Mar7i]

Преживявам си почти всичко сама.
Не обичам да споделям проблемите си с другите,било то дори и с приятели.Падам си повече слушател-слушам хората,когато споделят проблемите си,опитвам да им помогна,но аз почти никога не споделям това,което ме мъчи.Преживявам си мъката сама и така съм свикнала,защото знам,че именно само аз знам какво ми е и само на мен си мога да разчитам.

[zviar7539]

напивам се като свиня

[strawbery]

разстройвам се само за неща свързани със семейството ми тогава плача и говоря с мама или най добрата ми приятелка иначе кой какво ми казал какво ще си помисли преди няколко год мн ми пукаше но сега въобще не се интересувам на училище ме виждат сърдита само когато някоя госпожа ме ядоса и то за мн малко иначе съм малко на принципа фалшивата усмивка нося без почивка за радост големи трагедии не съм преживявала но когато се случи нещо по тежко просто си мисля че каквото и да се случи живота продължава и съм безсилна да променя нещо

[inej89]

Плача..споделям с майка ми в повечето случай.Но не ми минава бързо.При мен времето не лекува.Ако загубя близък или човек,на когото държа просто си казвам,че трябва да продължа напред и да живея и зарди него.Много скоро загубих човек,на когото държа и все още ми е мъчно и ме боли.Но какво можем да направим?Нищо.Трябва да продължим напред,да се борим и да сме силни.Аз се надявам когато дойде и моето време да отида горе на небето да се срещнем и да сме заедно.

[Ssimonka]

затварям се в себе си, не говоря с никой, направо съм ужасна в такива моменти... плача сама, пред друг човек много рядко си изливам мъката, или поне не цялата

[Djuff]

Завирам се в 'дупка' и рева на глас или пък гледам ревлив филм и рева на глас или слушам ревлива музика и рева на глас

[MissArrogance]

Понякога, когато ми е наистина много тежко, плача, но сама. Много рядко, плача пред някого, дори и пред семейството си. Когато съм сама, сякаш мога да мисля по - добре и когато се успокоя, по - лесно намирам начин, по който да се справя. Не обичам драмите. Освен това, съм на мнение, че за всичко има начин и, че не винаги, нещата са толкова зле, колкото аз си ги представям.

[ameli]

Зависи от проблема и в какво настроение ме е уцелил. Най-често се правя пред другите, а като остана сама се давя едва ли не в сълзите си.. Друг път дори не мога да изчакам да остана сама, те просто капят и не мога да ги спра. А понякога съм в тъпо настроение, не говоря, не излизам, седя и мисля.. с времето всичко минава.

[xoxi]

Зависи от проблема.
Понякога се затварям в себе си, докато не се почувствам по-добре. Друг път само музиката може да ме оправи. Рядко споделям с другите какво ми е, а ако случайно споделя, ще умаловажа проблема и ще премълча повечето работи.
Обаче в редките случаи, когато стане нещо наистина ужасно, тогава задържам всичко в себе си и известно време действам автоматично. А когато остана сама почвам да рева като малко дете. След един такъв хубав плач съм готова за всичко останало.
От както съм със сегашния си приятел се приучих да му казвам, когато има някакъв проблем. Той е единственият, който просто би ме прегърнал, когато се разрева, без да ми задава никакви въпроси. Случвало се е това. Той никога не ме е питал защо бях в такова състояние.

[mArMaLaDkA]

За да се стигне до рев, нещата трябва да са доста сериозни, т.е да ми се е стоварил върху главата за кратък период от време низ от неприятности. В останалите случаи стискам зъби, гледам да не се поддавам особено на емоциите и паля някой фас профилактично.

[fenkaaa]

Много пъти се опитвам да сдържа сълзите, но когато очите ми се замъглят и не мога да видя нищо, те просто потичат! Принципно слушам музика или споделям с най-добрата ми приятелка, защото тя винаги ще ме разбере! Ако е нещо наистина сериозно споделям с майка ми, но винаги се опитвам да си помисля и да намеря решиението на дадения проблем! ):

++ и аз съм по същия начин

[sumergirl1]

Аз все още не съм имала никаква загуба - било на роднина, на приятел, няма значение.Но говорим за онази,страшната загуба - не знам как ще преживявам,когато дойдат тези дни.Дано са далече,де.
Но като цяло плача..страшно много плача и после се чувствам много по-добре.Научила съм се да не споделям и всичко самичка да преживявам.Не изпитвам нужда да натоварвам приятелките си или майка си с мойте грижи.
Обичам,когато съм тъжна, да намеря малко спокойствие и да си поплача, да гледам в точка и отново да плача .. не знам,не мисля, че съм слаба с този рев, но така се чувствам сигурна.По-добре ми е да съм самичка в "критични" за мен моменти.

На същото мнение съм Най- добре разчитай на себе си. Това, че ревеш не значи, че си слаб. Много по- добре е да ревеш, отколкото да задържаш всичко във себе си и след време да се депресираш, като може да стане и по- зле. Повечето болести са следствие на депресия.

[_InSaNe_]

зависи какво е.. ако е нещо,което много ме е разочаровало,плача... иначе в скапани моменти просот предпочитам да остана сама и да слушам музика.. не знам ама ми действа супер успокояващо

[Yankee]

Затварям се в себе си,гадна съм със всички около мен и понякога и плача.Най-вече рисувам и пиша нещо

[Moderatorius]

За щастие не съм преживявала загуба на човек в близките 10 години. Когато загубих дядо ми, бях едва на 7. Някак не го осъзнах. С прабаба ми беше същото. Сега ме хваща депресията предимно заради училище, когато ми се натрупат много неща и не знам от кое да почна. Също и ако имам проблеми вкъщи. В някой случаи споделям, но попринцип тва е на моменти, а в тия моменти нямам приятелка до себе си, да споделя, така че всичко си изкарвам тихичко, с лек рев. Съжалявам се, доста тъпо. Някой път си изписвам проблемите, за да разбера кое всъщност ми трови нервите.. и почвам да ги драскам, когато изчезнат. Най-тъпото е, че когато ми е смотано си пускам тъжна музика и просто съм готова за самоубийство :Д

[FrostHammer]

когато ви се е случило нещо много лошо или тъжно, как се справяте, какво правите, плачете ли?

Лъскам бастуна

[ElizaDushku]

Изключвам телефона, скайпа.. изобщо никакъв контакт със света и по цял ден гледам филми, някак си ме разтоварва, знам ли ..

[bubbety]

Преживявам си почти всичко сама.
Не обичам да споделям проблемите си с другите,било то дори и с приятели.Падам си повече слушател-слушам хората,когато споделят проблемите си,опитвам да им помогна,но аз почти никога не споделям това,което ме мъчи.Преживявам си мъката сама и така съм свикнала,защото знам,че именно само аз знам какво ми е и само на мен си мога да разчитам.

+

[Milly4]

Преживявам си почти всичко сама.
Не обичам да споделям проблемите си с другите,било то дори и с приятели.Падам си повече слушател-слушам хората,когато споделят проблемите си,опитвам да им помогна,но аз почти никога не споделям това,което ме мъчи.Преживявам си мъката сама и така съм свикнала,защото знам,че именно само аз знам какво ми е и само на мен си мога да разчитам.

зле. хубави моменти почти нямам

[VampireGirl95]

Плача само в наистина тежки моменти,гледам да съм силна.Но най-често изобщо не показвам емоциите си,затварям се в себе си.

Аз също.

[Uncontrollable]

Еми тежки моменти е нямало за мен от 1 година, само това, от гаджето примерно, ако нещо се скараме, и се стигне почти до раздяла, рева и се затварям в себе си, дори един път си разрязах ръката (вените) но само опит... такъв съм си... а примерно ако нещо е заради някое момче ако я сваля се вбесявам и ако го видя най-вероятно да му счупа главата, най-малкото, но ако примерно тя отговаря на зарибявките му, прав и път.. но се обичаме ;д.. хайде, че се отплеснах..

[vakanciqta]

Тряскам нещо , нервирам се .. Плача но сама ! След това спя ..

[NightGuardian]

какво и да е го споделям с нашите ,те винаги ще ме подкрепят и дадат правилен съвет в който няма да сгреша. Времето лекува , а и да слушам музика , може би най-големия лек срещу болката

[martin97]

Слушам музика