Защо всичко в този свят е неблагодарно...

[make_you_mine]

Давам ви тема за размисъл-имам едно наблюдение и искам да си изкажете мнението. Забелязала съм,че колкото повече човек се впряга в нещо,толкова повече не му се получава. Примерно,когато приема много навътре дадени отношения с някого и се опитвам винаги нещата да вървят на добре, все другия ще направи нещо,което да ме разочарова. Колкото повече уча за дадено контролно(в университет съм,но постоянно ни дават), толкова повече се притеснявам и има склонност да се издъня-да не говорим,че нещата,които ни дават на контролните нямат нищо общо с това,което упражняваме в час.. колкото повече ми пука за нещо,толкова повече не се получава..а когато спра да се интересувам от нещо,сякаш всичко се нарежда.. защо се получава по този начин ? Правили ли сте си някога подобни изводи ?

[PinkFloydSound]

Летва на очакванията...

[bettinaG]

Винаги става така, аз също не мога да си го обесня. Преди постоянно се тревожех за нещо, кой какво ще каже, каква оценка ще получа, какво ще кажат нашите за това, но от известно време не ми пука..или по-точно не му предавам толкова голяма важност. Определено тази тактика е по-добра, отколкото да се тревожиш за всичко и постоянно да си под напрежение какво ще се случи. Нещата се нареждат рано или късно, затова не ги насилвам, или не се разочаровам от несполуките.

[TheBeliever]

Когато си се впрегнал много в дадено начинание/взаимоотношения и най-малката издънка ти се струва колосално бедствие. Ако обаче не взимаш толкова навътре нещата същата тази издънка може въобще да не ти направи впечатление. Теория на относителността

[StolenBliss]

И аз мноогоо пъти съм си задавала тия въпроси, хх. Също и за плановете е така. Правиш си план за нещо и после тряя да стане така, че нищо да не излезе от тоя план. Не знам, сигурно се случва, за да ни се покаже, че квото и да праим и да струваме, не можем да знаем какво ще се случи утре. А за другите неща, които изброи, аз съм стигнала до извод, че все закона на Мърфи се бърка, но знам ли. Обаче съм се заканила тоя Мърфи ако го видя някъде да му избия няколко зъба

[make_you_mine]

За съжаление, Мърфи отдавна е умрял..към 1990та..бил е инженер във въздушните сили.. ако можех и аз щях даже да се върна във времето,само за да го убия.. Ама не мога.. Та, наистина, има нещо такова,че явно колкото повече искаш/очакваш/се надяваш нещо да стане, толкова шанса ти да не се получи е по-голям. Моята нагласа е нещата ВИНАГИ да стават, а то не е реално да е така..може би затова се разочаровам..трябва да бъда по-голяма реалистка..

[StolenBliss]

Те тия теми са ненормално обширни и могат да се погледнат от различни страни, следователно стигаш до различни изводи. Абе в крайна сметка се получава безкрайното лутане в откриването на аджеба как са устроени тея неща. Аз смятам, че съм реалист. Всеки казва, че съм песимист, но аз просто пресмятам фактите(то тука вече става на въпрос главно за моя живот, де). И имаше едно готино изречение.
"Don't just call me pessimist.Try and read between the lines."
Но да си оптимист не е лошо, до момента в който станеш прекален голям оптимист а.к.а мечтател направо. Просто във всичко си има и плюсове и минуси. И всички трябва да се борим за 'златната среда', което дамн, е много трудно.

[VaMpiRKaTaaa]

[b][b]Така се получава по закона за вcемирната гадост, зада има баланс .
И преди съм го казвала,и сега ще го кажа..като не ти пука,нямаш проблеми.
3ащото ти е едно такова базгрижно и приятно.
И си с позитивно мислене,за това всичко се нарежда.

[sp33der]

щото такъв е живота

[semantics]

Животът е един от най-гадните - свикни с тази мисъл.