В последно време има един въпрос, който напористо ме предизвиква да открия отговора му, а именно можем ли да смятаме, че физическата близост неминуемо ще доведе и до емоционална такава.Погрешно ли е да вярваме, че веднъж изживели своето сексуално привличане, двама души могат да се похвалят и с автоматично зародилите се по-дълбоки душевни чувства помежду им. Всичко ни кара да вярваме, че една връзка се основава и крепи предимно на взаимно доверие, разбиране, чувство за сигурност и спокойствие с другия, след което идва и физическото пълно отдаване. От друга страна пък това са чувства, които все от нещо за се зародили, защо не първо от физическата страст, защото мисля си, когато допуснеш някой толкова близо до себе си (физически), когато се разкриеш изцяло пред него, няма как да се затвориш за вътрешните си емоции, да не му ги предадеш, освен, разбира се, ако не си си го поставил категорично за цел, този човек да не е нищо повече от един обект на телесни страсти.Следва, че явно едното може без другото, до тук добре, но отново остава въпросът- може ли едното преди другото..?