Разделени, но заедно

[valll]

Така, тази тема я пиша за всички влюбени, които се намират в различни държави. все по-често забелязвам, че се споменава за двойки, които са разделени от огромни разстояния. нека се съберем тук

Ще дам старта с приятелят ми сме вече почти 8 месеца заедно, но той живее в Италия. за нас това няма значение. Обичам го с цялото си сърце и без него не мога да се радвам на нито един хубав ден. Благодаря на съдбата, че ни събра и ми показа, че има истински мъже и мога да бъда обичана!

[marin4itu]

И аз ще се включа. Нашето растояние е Варна-Русе. Е не е много, но си го има. Заедно сме от почти годинка (този месец я правим). Адски много държим един на друг и всеки един свободен ден гледаме да го прекараме заедно. Скоро ще можем и да заживеем заедно официално, понеже завършвам. По принцип от началото на връзката ни, когато сме в един град, си живеем двамата. Много си го обичам!

[valll]

И аз ще се включа. Нашето растояние е Варна-Русе. Е не е много, но си го има. Заедно сме от почти годинка (този месец я правим). Адски много държим един на друг и всеки един свободен ден гледаме да го прекараме заедно. Скоро ще можем и да заживеем заедно официално, понеже завършвам. По принцип от началото на връзката ни, когато сме в един град, си живеем двамата. Много си го обичам!

браво на вас радвам се, че има и други щастливи хора, макар че поне имате по-голяма възможност да се виждате пак не мисля, че е лесно. всеки ден чета за толкова много нещастни млади хора и всичко заради липсата на любов. желая ви много любов

[nikitka_]

..

[nikitka_]

..

[SmilezZz]

Не знам дали е любов,тъй като не вярвам на любовта от разстояние.. Но определено съм "привързана" към едно момче,което живее в друга страна..

Както и да е.. Аз съм си недоверчива по принцип и може би затова избягвам да имам такава връзка - тъй като постоянно ще има някакви мисля в главата ми (дали е с други момичета и тем подобни),колкото и да го обичам,и колкото да му имам доверие - все ще има подобни въпроси..

Иначе се радвам супер много за вас.. Желая ви много,много любов.. Много приятни и влюбени емоции..

[valll]

направо все едно аз пиша, е почти цялата история. моят приятел е с 6 години по-голям и всъщност при нас е още малко по-усложнено, защото той си е италианец. запознахме се лятото на морето, където работех. мислех си, че е като всички чужденци, които идват за забавлението, но бях толкова хлътнала, че не можех да се отделя от него. спечели ме с вниманието и уважението му към мен. вече 2 пъти бях при него, след 19 дни пак отивам, а август той ще е при мен :* аз съм студентка и имам още 2 години до завършването
а познавате ли се с родителите? какво ви е впечатлението?

[valll]

SmilezZz нормално е да мислиш така, защото там не го знаеш с кого е и така нататък. но ако един човек е решил да изневери и под носа ти може да го направи. това не трябва да ти е водещото чувство, защото от съмнение полза няма.
nikitka_ много се радвам за теб, накара ме да настръхна като четох. личи си, че наистина държи на теб. и моят много неща прави за мен и направо оставам без дъх. незнам защо ама като заговорих за това се сетих за сълзите в очите му, когато ме изпращаше на летището, но нали е мъж се прикри. това винаги ще го помня, защото за мен мъж никога не е плакал.

[nikitka_]

..

[nikitka_]

..

[valll]

ами той не говори и дума английски заради него научих езика, е да съм го научила чак е пресилено, но се оправям. в началото беше по-странно как се разбирахме и аз много се притеснявах, защото до първото ми отиване знаех 5 думи и то две са Ti amo но той ми каза "спомняш ли си онази наша разходка вечерта по плажа? там никой не знаеше и думичка на езика на другия, но това не ни попречи нали?" (това беше и вечерта, в която ме целуна за пръв път). това ми беше достатъчно. майка му е уникална, мнн се обичаме. като си тръгвам от там и все плаче милата. баща му се прави на клоун за да ме развеселява, много готин тип. общо взето вече със всичките му роднини се познавам, уникални са и мн ме харесаха, за което мн се радвам. имал е връзка 2 години и половина и не е запознал приятелката си с нито един от родата освен с родителите си.

а снимчица имате ли? е освен ако не искаш да я постнеш тук де

[nikitka_]

..

[valll]

Мислех, че ще си бия рекорда...от 2 дни не бях плакала вече...
Ама ме натъжихте, доста.
Но се радвам много за вас, и то учудващо много.
Аз се присъединявам към темата, но няма да разказвам...ще кажа само, че аз съм в Англия, а той в България.

не се натъжавай,радвай се! обичате се нали? е тогава какъв е проблема?

[nikitka_]

..

[nikitka_]

..

[Roland]

Аз с моята приятелка сме заедно от 2г. и 5м. сега на 15 ще ги правим , но от 5 февруари тя замина за Германия сега се опитвам да понауча някой дума иречения на немски че лятото като дойде смятаме да отида в тях на гости за 2 седмици и да се опитам да си намеря работа там че да си останем заедно все не става да остана в тях тя все още учи по малка е но много се радвам че има и други историй подобни нашата :} надявам се на всички вас връзките ви да продължат и да се съберете след време заедно :P

[Lorein]

Ох, замислихте ме...
Възхищавам ви се, че можете да водите връзка от разстояние и пак да говорите толкова влюбено! Дано да е така и за напред!
При мен е малко по-различно. От близо 2 години ( с предисторията стават близо 3 ) сме заедно с приятеля ми. От един град сме, прекарваме всяко свободно време заедно. Най-дългият период, в който сме били разделени, е бил 10тина дена. Е, имаше и един период, в който наистина бяхме разделени, но дори и тогава се виждахме често. Та така де, свикнали сме един с друг, обичаме се... Но той това лято няма да е тук. Ще ходи на бригада в Англия за около 3 месеца. Знам, че не бива да говоря така на хора, които от месеци или години имат връзки от разстояние, но все пак ние сме свикнали почти всеки ден заедно и това ще е страшно рязка промяна за нас. Не мога да си представя какво ще бъде да си прекарам точно лятото без него и то точно когато ще имам най-голяма нужда от него. Притеснявам се какво ще стане с нас. Вие как се справяте? Не ви ли е трудно?

[Roland]

[quote="Lorein"][b]Ох, замислихте ме...
Възхищавам ви се, че можете да водите връзка от разстояние и пак да говорите толкова влюбено! Дано да е така и за напред!
При мен е малко по-различно. От близо 2 години ( с предисторията стават близо 3 ) сме заедно с преятеля ми. От един град сме, прекарваме всяко свободно време заедно. Най-дългият период, в който сме били разделени, е бил 10тина дена. Е, имаше и един период, в който наистина бяхме разделени, но дори и тогава се виждахме често. Та така де, свикнали сме един с друг, обичаме се... Но той това лято няма да е тук. Ще ходи на бригада в Англия за около 3 месеца. Знам, че не бива да говоря така на хора, които от месеци или години имат връзки от разстояние, но все пак ние сме свикнали почти всеки ден заедно и това ще е страшно рязка промяна за нас. Не мога да си представя какво ще бъде да си прекарам точно лятото без него и то точно когато ще имам най-голяма нужда от него. Притеснявам се какво ще стане с нас. Вие как се справяте? Не ви ли е трудно? [/b

Лятото и моята приятелка беше заминала за Германия при тяхните цяло лято беше там и наистина ми беше много тъжно за нея чувахме се по скайп виждахме се по камерата но определено не е същото много сълзи изляхме но когато се пребра ходих да я посрещна на летището в София просто мига в който се видяхме.... БЕШЕ БЕЗЦЕНЕН

[valll]

http://i1223.photobucket.com/albums/...9/PA190451.jpg
http://i1223.photobucket.com/albums/...9/PA190502.jpg
http://i1223.photobucket.com/albums/...9/PA190502.jpg

[SuperBadSuperFresh]

Ох,за първи път няма да ми се наложи да обяснявам че е възможна такава любов .С моето момче се запознахме преди 3 години и половина в чата на абв После нещата преминаха в скайп.През цялото това време бяхме ту на "бебе",ту на непознати,дори за кратко на "брат ми-сестра ми" .Докато един ден ми обяви че никога не е спирал да мисли за мен,а след няколко месеца обяви,че идва в моя град каквото и да става.И ей така,дойде у нас,седя няколко дни.Живяхме си с наште... За Нова Година дойде при мен,изпя ми нашата песен пред всичките ми приятели (голям всеобщ рев падна).Ужасно романтичен е,обожавам гласа му.Обожавам да ми пее и да ми свири на пиано [h] От първия момент,в който си писах с него,знаех че той е моето момче.А сега вече нямам намерение да го пусна никога.Той е сбъдната ми 3 годишна мечта.
Разстоянието ни е малко повече от 300 км.Ако го приемат в София,ще се намали двойно.Надявам се и аз да отида в София,за да сме си заедно.

Предлагам и други освен nikitka_ да споделят снимки с половинката си ?

[Lorein]

Това сме ние:
http://a5.sphotos.ak.fbcdn.net/hphot..._2692631_n.jpg
http://a1.sphotos.ak.fbcdn.net/hphot..._2402383_n.jpg
http://a1.sphotos.ak.fbcdn.net/hphot...2_878023_n.jpg
http://a6.sphotos.ak.fbcdn.net/hphot...1_903852_n.jpg
http://a4.sphotos.ak.fbcdn.net/hphot...7_165987_n.jpg
http://a1.sphotos.ak.fbcdn.net/hphot..._7660141_n.jpg

[nikitka_]

...

[Lorein]

nikitka_, поста ти буквално ме разплака... Но така си е - това е едно голямо изпитание за истинската любов... Най-искрено пожелавам на всички, разделени от разстоянието, в най-скоро време да започнат живота, който са чакали дълго!

[marin4itu]

Lorein, на една от най-близките ми приятелки приятелят й замина на кораб за 6 месеца и аз й казах, и продължавам да й казвам, че трябва да го приема като изпитание. Ако минат през това, ще минат през още много неща с лекота. Тежко й е наистина, но е много сладка като се радва, че се е чула с него или че са си писали.

Казвам го и на теб и на всички писали в темата, винаги трябва да е трудно, за да разбереш, че можеш да разчиташ на човека с когото си.

Засегнахте темата със запознанствата с родителите. Значи аз се запознах първо с майка му на приятеля ми, после с баща му (разведени са), с баба му и с дядо му. С майка му се разбираме добре. Но той живее сам и като съм при него, сме си само двамата. Обаче той като идва вкъщи сме с мама, тати и брат ми. Запозна се направо с всички, а сега когато съм на даскало, или като работех лятото, той ме чака вкъщи с наще да се прибера и пият ракия Познава се и с всички без единия ми дядо. Всичките много го харесват. Ама той ми е такова съкровище бе!

Иначе хем се виждаме всяка седмица, обаче пак роним сълзи на гарата. И за мен той е първото момче, което е плакало за мене.

Снимки ще кача утре, че сега компютъра ми е много бавен...

[marin4itu]

nikitka_, много си права, че караниците по телефона по-трудно утихват. И при нас е така. Обаче с моя приятел си обещахме преди време да не заспиваме сърдити или скарани. Просто всичко да се решава за деня. Независимо дали сме заедно или говорим по телефона. И наистина адски много се цени всяка една усмивка, мил поглед, жест, прегръдка, целувка.. Абе всичко!