Разделени, но заедно

[valll]

оххххх много мило ми стана като прочетох това, особено за 8те думи. ми и при нас са много, но има нещо, което просто ме жегна. нали при нас основният проблем, поне в началото беше езиковата бариера. и вървим си една вечер двамата по плажа (той обожава това и всяка вече се разхождахме там), и нали аз знам само "благодаря", "моля" на италиански макар, че го разбирах какво иска да ми каже, просто незнаех как да отвърна. и си казвахме само тези две думи. там беше и първата ни целувка. няколко дни след като той си тръгна (пишехме си СМС-и на английски) му пиша, че много ме е страх да се запозная с родителите му защото незнам езика и че незнам въобще как ще си говоря с него. и той ми написа цитирам (естествено преведено): "спомняш ли си онази наша разходка по плажа, когато беше първата ни целувка? говорехме на различни езици, но се разбирахме, нали? моля те, нека това не те спре да дойдеш при мен" ето точно тези думи ме успокоиха страшно много, а то се оказа, че взел един английски речник и научил там някои основни думи


а за жеста......това, което изплува в съзнанието ми е, когато нали за свети валентин нямаше да сме заедно. (знам, че е много банален празник, но аз никога не съм го празнувала и за мен, както и за него беше важно). аз обаче направих клипче с наши снимки и тест на италиански и го пратих на един негов приятел, който го качи на диск и му купи едно плюшено сърце и му ги занесе на 14 февруари при което приятелят ми отваря подаръка пред камерата, вярвайте ми след като видя и клипчето 10 минути не можеше да си каже името и му се насълзиха очите. банално беше, но при положение, че не го е очаквал си беше супер изненада.

а аз от неговите жестове най-добре си спомням е как като се изкъпя и той ми суши косата със сешоар и я сресва. много ми е мило така, а и като отидох за пръв път, той нали ме взима от милано и до торино са около 150 км и пуска той някакви песни в колата и на компютъра всички песни са озаглавени "obicham te val", "ti amo" и подобни. и всички песни бяха такива, които аз съм му казвала, че харесвам, половината от които на български.

[marin4itu]

Никога няма да забравя като слезе за първи път от влака. Сърцето ми направо щеше да изкочи! Аз не очаквах той да дойде до Варна, той не е очаквал аз да го посрещна и все пак се видяхме. Толкова силно ме прегърна! Толквоа много исках направо да го целуна, но не го направих. Като тръгнахме от гарата точно 300 метра по-нагоре той ме целуна.

Друг много скъп момент ми е как си казахме за първи път, че се обичаме. Разказвала съм ви го него.

Винаги ще си спомням как нещо си говорихме, той само ме погледна едно много хубаво и влюбено и ми каза: "Аз ще се оженя за тебе!"

[SuperBadSuperFresh]

Тази хронология,дето ви дадох е от един текстов документ с наши чатове.Основно "романи",които обича да ми пише,като не може да седне на скайп и стари неща,които ми е казвал и значат много за мен..Обаче аз си ги копирам и си ги пазя.И когато му казах за този текстов документ,не можа да повярва.И на Нова Година,с моята най-добра приятелка се оправяхме у нас,той седна да го прочете.Като го прочете ме дръпна настрани и ми каза толкова мили неща...Как не можел да повярва,че тези неща са ме впечатлили и как всеки ден му доказвам че аз съм момичето за него.И на него,и на мен ни стана толкова хубаво...

А за какво е било най-сериозното ви спречкване?

[valll]

Тази хронология,дето ви дадох е от един текстов документ с наши чатове.Основно "романи",които обича да ми пише,като не може да седне на скайп и стари неща,които ми е казвал и значат много за мен..Обаче аз си ги копирам и си ги пазя.И когато му казах за този текстов документ,не можа да повярва.И на Нова Година,с моята най-добра приятелка се оправяхме у нас,той седна да го прочете.Като го прочете ме дръпна настрани и ми каза толкова мили неща...Как не можел да повярва,че тези неща са ме впечатлили и как всеки ден му доказвам че аз съм момичето за него.И на него,и на мен ни стана толкова хубаво...

А за какво е било най-сериозното ви спречкване?

и аз си пазя части от хронологията за спомен, и ми е най-интересно като видя началото, когато съм го добавила в скайп

още в самото начало даже не помня дали вече бях ходила при него, май не. и аз си гледах снимките от морето и той ме помоли да му ги пратя. имаше едно клипче, което не можех да отворя обаче пратих цялата папка и даже незнаех какво е клипчето. той обаче го е отворил, после и аз успях. леле какъв скандал беше. на клипчето с моята приятелка си записахме последната разходка по главната на Слънчев бряг. в един момент както тя ме снима да вървя и говоря някакви работи, едни момчета виждат камерата и ми се нахвърлят да се снимаме заедно, викат дърпат ме и докато приятелката ми не спря и не направи снимка, за да видят светкавицата не ме оставиха. личи се ч е аз се дърпам, но той реши, че аз съм се зарибявала с тях. вярно ревнив е, но проблемът е че има много горчив опит с последната му приятелка и беше страшно наранен. едва ли не чакаше всеки момент да му забия нож в гърба. с времето успях да го накарам да ми вярва и да ми се довери и сега такива скандали няма. проблем няма и като излизам с приятели момчета.

[marin4itu]

Вале, и при нас беше нещо такова. Обади ми се един познат, с когото не съм излизала от мноооого отдавна и ми каза, че е в заведението до нас, ако искам да се видим, че все съм му отказвала и т.н.. И приятелят ми много се ядоса, аз съм била излизала с този, правела съм го на глупак. Понякога ей така като го прихванат ревнивите истории изобщо не ми вярва какво му говоря. Ама аз поне съм си упорита и си го знам вече и повтарям едни и същи неща, докато не ги схване и не се успокои. И при него проблемът е най-вече от горчивия му опит с предната му приятелка. Но признавам и аз съм ревнива и понякога си внушавам разни неща, но поне си осъзнавам, че са внушения и бързо ми минава.

[valll]

ох и аз съм ревнива и това ме мъчи. опитвам се да го превъзмогна и да не го показвам. на него му харесва, че го ревнувам и на мен мии е хубаво. ама добре, че се старая, за да му вгоечавам живота. яд ме е само, че има една приятелка (те са компания, която всяка седмица излизат и вечерят навън) и аз просто я разбрах каква е, ама не смея да му кажа, че ще реши вече че съм болна ама и разбрах аз номерата.

[SuperBadSuperFresh]

А ние се скарахме,защото много ме е наранявал преди и му казах,че не съм му простила на 100% и винаги ще имам едно наум в едно отношение.А той се обиди.Каза че не му вярвам и така нататък.А много добре знае,че не е така.Много ми е горделив понякога.А пък и много добре знаеше,че е виновен.

П.П. И преди малко ме ядоса.Щели да пият с класа му тая вечер.А утре има пробна матура.Тия хора не са добре.

[valll]

е то това са си дребни сдърпвания и ние ги имаме.
при мен важи полят изпит- взет изпит, ама гледам все пак да не рискувам

[marin4itu]

А спокойно, и аз на пробните матури отидох ей така, за да видя колко ще изкарам без да уча и да видя как ще си разпределя времето.

Иначе и моят се радва, че го ревнувам, защото така знае, че си го обичам. Ама аз съм му казвала, че съм си много алчна за него, така да го кажа. Ама примерно като си е излязал с приятели, винаги му казвам да ми се обади после като е свободен и уважавам това, че и той прави така. Не съм някаква, която му забранява да излиза и да говори с други хора, щото и за такива хора знам.

[valll]

момичета, аз утре заминавам за Италия рано рано и искам да ви пожелая приятно изкарване на празниците и много много любов

[SuperBadSuperFresh]

Благодаря ти!Желая ти незабравими моменти и съвършени дни! Като се върнеш да разказваш (дори и темата да е отишла назад )

[marin4itu]

Приятно изкараване! Кой знае как се вълнуваш! И да разказваш определено!

[valll]

благодаря ви много! да, вълнувам се много, но съм и малко изплашена. знам ли, 4 месеца минаха, може да съм погрозняла

[marin4itu]

Глупости! Сигурно и той в момента подскача от вълнение!

[Chefinkaaa]

Еми, здраввейте отново.. Мойта 14 дневна приказка приключи преди 2 часа, когато го изпратих до летището.. Толкова ми е мъчноо.. че не мога да опиша.. вървя из в къщи и накъдето погледна все има нещо дето да ме разплаче.. Рано сутринта като ставахме за летището .. аз станах преди него ..той се събуди след 10 минути,видя ме че седя на леглото и гледам в една точка.. дръпна ме да ме гушне и ми каза, че не е искал да се събужда, защото трябвало да си отива.. Избухнах в сълзи..Той ми каза да не плача, че трябвало да дойде и това време от 2 месеца, че да мине, за да може после да сме заедно.. Казах му че ще ми е толкова трудно точно на края, защото имам 15 изпита до 21 юни.. той ме цунка и ми каза, че е сигурен, че ще се справя с всичко.. Аз се сгуших и той продължи да ми говори "Аз съм ти казал, че ще съм до теб и ще е така ! Ще учим, ще се чуваме,.. спокойно всичко скоро ще свърши.. ! " Честно казано той ми е мотивацията. Лондон с него е 100 пъти по-хубав.. пак е мрачен, сив, еднообразен, грозен и мъглив, но като се събудя и го видя че е при мен и приветствам деня с усмивка и дори да вали, в душичката ми беше светло, защото знаех, че той е там..до мен.. и пак ще го гушна и ще заспя след матоварен ден.. Е, вече го няма..сигурно вече е кацнал в България.. И все още не мога да свикна, че пак 2 месеца няма да го видя.. Ккакво са 2 месеца сравнение с 3 години? - Нищо.. Но имам лошото чувство, че ще са най-трудните до сега.. Не можах да го пусна на летището да влезне на паспортен контрол.. Не можех, а знаех, че трябва.... Едвам устисках час и нещо докато се прибера, за да се разплача с глас още от вратата... Не бях плакала от мноого време..много ми се събра .. като беше тук, знаех че ще трябва да си отиде, но не мислех, че ще ми е още по-трудно да се разделя с него дори и за 2 месеца, които най-вероятно ще са заети с учене и изпити ... Знам че ще свикна пак до седмица..да говорим по скайп или по телефона вместо на живо..ноо не исках да свършва.. бих дала всичко, да върна времето на 16ти април .. когато о видях да излиза от "Пристигащи" и да се оглежда за мен .. аз да се крия между ххората и да му се нахвърля на врата да го разцелувам..той да хвърли всички чанти и да ме гушне пак така силно.. Като цяло, 2 седмици прекарани прекрасно !! Едни от най-хубавите в живота ми .. които ще ми държат влага до следващия път като го видя,като го гушна и като мога да му каза "СВЪРШИ СЛЪНЦЕ, СВЪРШИ .. ТУК СЪМ ДО ТЕБ , НЯМА ДА БРОИМ ВЕЧЕ ДНИТЕ, НИКЪДЕ НЯМА ДА ХОДЯ..тук съм.. "

[marin4itu]

Ох, милата, направо ми се насълзиха очите като четох поста ти... Като знам, че и мен ме делят около 2 месеца от това да заживея с момчето ми. И въпреки, че ние се виждаме всяка седмица винаги си повтаряме "Още малко, почти не остана".. Но това малкото е най-трудно за жалост.. Ама какво да ти ажа дръж се, ще мине неусетно покрай изпити и учене.. и само си представи колко щастлива ще си тогава! Тогава сълзите ще са от щастие.. Много добре те разбирам..

[SuperBadSuperFresh]

Chefinkaaa,честно,разплаках се.Просто знам колко е труден пътя до вкъщи след като го изпратиш и какво е да се прибереш у вас и НЕГО да го няма...Убедена съм,че сте си изкарали перфектно,просто чувството ми е познато.Наистина малко ви остава,сега може наистина да е най-трудно,но сте двамата и това е най-важното.На нас ни остава повече от година и то при много "ако"...Както и да е,ще видим и ние къде отиваме.

Аз пък да се похваля.Днес стават точно 8 месеца,от мига в който го видях за първи път и моята приказка стана реалност.Нашата приказка.Нашата реалност

[Chefinkaaa]

Да, аз плаках и писах пост-а , седя в скайп и ровя в нета само и само да не се разхождам в къщи, защото всичко ми напоня за него, а го няма. Избягвам да влизам в спалнята, леглото още не е оправено от вчера в 4.30 сутринта.. влезнах веднъж, нажвърлих се на юрганчето, което миришеше така хубаво на него и заплаках с глас като малко дете.. Оглеждам се по стаята и още не знам къде съм аз.. А къде е той ? По пътя към летището не можех да откъсна очи от него.. на паспортен контрол едвам си изплъзна ръката.. искаше му се да плаче.. по телефона преди малко говорихме, аз го попитах "Щастлив ли си, че си отново в България?" той ми каза "Не, не съм" аз "Защо? Там са всички", той "Но не и ти .. " .
Не съм си и мислела, че ще ми е чак такова смотано като знам, че остават по-малко от 2 месеца и ще съм си в България за по-дълго, но не мога така свикнах с него, да излизам с него навсякъде, да му сготвя нещо вечерта след като сме обикаляли и сме изморени, той да ме погледне по някое време и да ме целуне. После да играем карти, да се правя, че съм добра на сантасе и той да ме бие с 10 на 1 и аз да се сърдя .. Аххх ...
Като се прибирах от летището към вкъщи чак се оглеждах за него, защото по принцип не знае на къде отиваме и се изгубваше из тълпата и аз все се оглеждах за него и му виках "Пуп тукаа съъм" ,,, връщах се, мислех си че е с мен.. оглеждах се..обръщах се сигурно 100 пъти.. вървя по същото място през което бяхме минали преди около час и хваната за ръце..единственото, което държах тогава беше дамската чанта и телефона.. И да най-важното е че чух всичкото това от него, а щом го казва го и мисли, поне си мисля, че той е човек на думата си...

А иначе момиче, да трябва да сме силни...нищо друго не ни остана.. Точно тва МЪНИЧКО дето си го повтаряме всеки път.. е най-гадното и най-бавното..Имам чувството, че сме се срастнали вече.. друг път ако се наложи той да отиде нщкъде и да се разделим пак мисля, че ще зарежа каквото и да било. но няма да сме пак разделени..

[SuperBadSuperFresh]

Момичета,случи ми се нещо...Сигурна съм,че ще ме разберете.Ако не вие-просто няма кой.Бяхме се разбрали да се видим скоро в София,после за след изпитите му покрай рождения ден за повечко дни (юли).Одеве ми звъни и ми каза,че София отпада,защото нямало смисъл да ходи там (щеше да пее пред някакъв професор)Пък и нямал никави спестени пари (Което го разбирам.Не е богаташ,а е 12 клас).После ми обяви,че в началото на юли заминавал,щял да се върне чак септември...При което ми минаха какви ли не мисли.Каза ми лятото да си "поживея",да помисля дали той си заслужава,да бъда егоистка и един път да съм мислела първо за себе си,не за нас.Казах му,че винаги сме били свободни да сме с който си искаме,все пак не сме вързани.Каза,че като се върнел,щял да ме попита дали съм сигурна,че трябва да съм с него.Помислих,че той не е сигурния,но той ми каза буквално "С който и да си,знай че винаги имаш мен и те обичам."Сериозно,изобщо не знам какво става.Викам и какво сега искаш да спрем контакти до септември ли.И той ми каза 'Не,ще си се чуваме както сега,но да знаеш че си свободна да правиш всичко".Извинение ли,разрешение ли искаше не разбрах.Като го питах дали той има нужда,ми каза "Не става въпрос за мен,просто е твърде много времето и не искам да се чувстваш задължена да ме чакаш като робиня"Робиня!?Тия изпити не му се отразяват добре.Час и половина разговор,а съм по-объркана от всякога.

[ImmortalForever]

Здравейте всички!Откога не съм писала тук ..но сега прочетох мойта си темичка и се радвам, че не само аз си чакам човечето.


Нашата история е следната: аз съм на 19 и той.Всичко започна на шега.Учихме в едно даскало- трябваше ми спешно някой, за да имам кавалер за бала, че иначе голям срам- и се почна.Той беше приет да учи в Англия и знаех, че каквото е , е или до бала или до заминаването му и двамата бяхме наясно с това, но след като замина и се разделихме-както беше планирано- осъзнахме(по - скоро първо той)- че не може да живее без мен и раздялата ни е била ужасна грешка- събрахме се отново и сега сме година и почти 3 месеца заедно - този месец на 18 -и ги правим

Не си дойде за Коледа, нито за пролетната- не сме се виждали от 8-9 месеца, чуваме се абсолютно всеки ден за по 3-4 часа и .... На 4 юни си идва, т.е. след 31 дена и аз ще бъда на летището за да го прегърна и да си го целуна и АААААААА нямам търпение- толкова много и толкова малко остава...

[Chefinkaaa]

SuperBadSuperFresh Твоя човек според мене е объркан.. смисъл знае, че няма да се видите скоро.. и знае, че и ти се измъчваш така.. До септември си е много време.. от където и да го погледнеш са си 5 месеца... пък и завършва в момента.. Може и друго да има, което няма да е приятно да го кажа, но знам един случей най-наскоро.. Един приятел казал на приятелката си дето са заедно от 1 година, че на бала си и след тва на морето като ерген.. та това може и да е по-скоро да се предотврати това, да има гузна съвест след това.. Ако ти решиш дори и да не правиш нищо, макар че той ти е дал разрешение.. Ако се окаже, че той е направил.. ще ти каже.. Нали така се разбрахме? Демек това със сигурност се брои и за него, убедена съм. Пък и като си го попитала дали от това има нужда, той е отклонил въпроса от себе си, моя приятел правеше същото, почваше да ми натяква, че аз го искам и че за мен било по-добре еди кво си без аз да съм го и споменавала, а всъщност говорейки за мене и кво ще е по-добре за мен, визираше себе си... Според мен направи ощее 1 опит да говориш с него, ако нищо не стане.. направи каквото иска.. все пак сила на хубост не става. А ти как си с финансите? Смисъл щом София отпада, не можеш ли ти да о изненадаш там където живее той?

[Chefinkaaa]

Здравейте всички!Откога не съм писала тук ..но сега прочетох мойта си темичка и се радвам, че не само аз си чакам човечето.


Нашата история е следната: аз съм на 19 и той.Всичко започна на шега.Учихме в едно даскало- трябваше ми спешно някой, за да имам кавалер за бала, че иначе голям срам- и се почна.Той беше приет да учи в Англия и знаех, че каквото е , е или до бала или до заминаването му и двамата бяхме наясно с това, но след като замина и се разделихме-както беше планирано- осъзнахме(по - скоро първо той)- че не може да живее без мен и раздялата ни е била ужасна грешка- събрахме се отново и сега сме година и почти 3 месеца заедно - този месец на 18 -и ги правим

Не си дойде за Коледа, нито за пролетната- не сме се виждали от 8-9 месеца, чуваме се абсолютно всеки ден за по 3-4 часа и .... На 4 юни си идва, т.е. след 31 дена и аз ще бъда на летището за да го прегърна и да си го целуна и АААААААА нямам търпение- толкова много и толкова малко остава...

Да толкова много, толкова малко, ама той от бая време май е се е прибирал..Аз не мога да издържа ако не го видя повече от 3 месеца.. апък до колкото знам тук около април имаха поне 1 месец почивка покрай Великден, можеше да се прибере.. Е, тука има и други фактори дето трябва да се мислят, но е хубаво че има повече такива хора, за които физическия контакт е важен, но държат прекалено много един на друг, че едно разстояние да ги раздели. Браво!

[ImmortalForever]

По принцип си търсеше работа, също и квартири търсеше, иска да се махне от общежитието и има проблеми с баща си като цяло, който пък е едно голяяяяяяяяяяяяямо копеле( дори този израз е максимално смекчен за гадина като него ...как не мога да го понасям тоя изкукуригал педант ) Та затова не си е идвал- иначе на мен ми е адски трудно напоследък, колкото по- малко остава толкова повече мрънкам за физическа близост и се караме честичко- сега нещата са далеч, но не знам дали от превъзбуда или от вълнение покрай идването му съм се напрегнала и си мисля, че все няма да дойде времето в което да го видя пак.... Искам си човечето и това е... Губя търпение

[SuperBadSuperFresh]

Chefinkaaa,парите за мен не са проблем в случая,проблема са нашите които няма да ме пуснат и техните,които си мислят че това нашето е детска история.Пределно ясно ми е,че нямаше да го спомене ако не го искаше за себе си.Само че съм му казала така или иначе да си прави каквото иска,всеки си е свободен.Само че аз не изпитвам нужда.Обясних му,че целувките,ако не са с него,болят.Както и да е,до септемви все ще издържа,само че кошмара ми е да не каже "Сори,отчуждихме се,намерих си друга".Лошото е,че дори и да го каже,няма да спра да го обичам
.Една приятелка беше изпаднала в подобна ситуация.Нейното момче и беше казало така,защото го беше яд,че не може да е до нея за цяла година и един вид я проверяваше какво ще каже.
Честно казано не бих повдигала скоро пак темата,няма да понеса още един такъв тежък разговор.

[Piiseto0o]

Здравейте,темичката е страхотна,но като я четох ми стана малко гадничко...Моята историйка е малко по различна,но с времето ще стане същата като вашите.След 19 дена съм абитуриентка,след това имам още 15 дена престой тук и заминавам за чужбина,и може би нямаше да ми е толкова трудно заминаването ако го нямаше него.Имам си приятел от близо 4 години,разделяли сме се най-много за 3,4 месеца...а сега може би щяха да бъдат най-малко 6 а може би и година.Чудя се как ще издържа далеч от него,толкова ми е гадно като се сетя,че ще ни делят 1500 км,Няма да мога да го прегърна,целуна,да ме успокои когато имам нужда от него. Гледам сините му очички понякога и се чудя как ще издържим.Обичаме се и мислим занапред да идем да поработим в чужбина да изкараме някой лев и след това да се съберем и живеем заедно на семейни начела и да си създадем едно малко сладко същество,винаги съм искала той да е баща на дечицата ми.Обичаме се много,винаги ми е доказвал,че много държи на мен и само се надяваме след време пак да сме си заедно и да сме все така щастливи заедно