Разделени, но заедно

[SuperBadSuperFresh]

Има ли живи?

[monttitty]

ехх момичета имате СТРАХОТНИ истории, бях казала, че ще се сдържа без да плача вече, но просто много ме разчувствахте и същевременно събрах кураж Ето ще ви разкажа моята история,(стана бая дълго и май неясно, но който има нерви да го прочете благодаря ) която почна от преди година ..попринцип сме от един квартал, виждали сме се но никога не сме си говорели...един ден видях, че е писал на една позната на обща снимка в ФБ "Тая Монката има страшни очи" (аз) не, че беше кой знае кво но явно аз съм се впечатлила страшно много и после почнах да го сънувам и да си мисля за него(без да го познавам) и един ден почна да ми пише поиска ми скайпа....и като се почнаха едни дълги и среднощни чатове... той много ме караше да излизаме на кафе, но аз му се дърпах-да ме пита защо ии така много дълго време даже по едно време му писна май и спряхме да си пишем, а аз през цялото време пак си мислех за него....докато не дойде рождения му ден писах му разбрахме се за по нататък за кафе....и първата ни среща лелелел само като се сетя колко се бях притеснила езика си глътнах направо, и то не сама първата а сигурно първите 5( не знам защо ) Дълго време се заигравахме и пак си имаше страшна тръпка. Тръгнахме точно на връх Нова година....никога няма да забравя момента на първата ни целувка....това беше нещо за което страшно много копнеех и се случи......всичко помежду ни е перфектно почти не сме имали сдърпвания ... а само като дойде моментът и ми каза, че ще заминава в Белгия да работи, просто не можах да си сдържа сълзите ( за първи път пред някой човек, освен майка ми ми се случи и то за момче) просто беше страшно емоционално.....понеже разликата ни е 3год и половина.... аз съм на 16, той на 19 наще никога не ме пускаха да спя в тях, но точно една вечер преди да замине майка ми ме пусна със страшно много рев.....това беше една уникална нощ за мене (а още не сме правили секс дори)....аа като го изпращах на летището и като видях табелата "Заминаващи" просто какво ми беше..... най-гадното е, че още не се знае кога ще се върне и дали ще остане да живее там...
......хахаха много написах май, та някой ако е стигнал дотук ще ви разкажа какво стана днес....значи преди дни ми пише смс, че сега бил free демек необвързан и се надявал аз да го чакам тука, но понеже съм адски уязвима сега му казах, че е по-добре нищо да не си обещаваме, защото не знам какво ще е след време....и той явно много се сдуха... и от снощи му казвам " Не знам това колко време ще отнеме но го приемам като предизвикателство за нас!Правилно ли е?" и той каза да аз ти го казах преди дни още но ти помниш ли какво ми каза...май си прекалено объркана...и нещо интернета прекъсна и си легнах сънувайки отново него. На сутринта му писан един смс "Не, не съм объркана, знам какво искам и това си ти!" и той каза" значи си готова на всичко дори това да значи да ме чакаш" и аз му казах да и че още снощи съм се опитала да му го кажа, а той ми вика "Еми не го каза много ясно, а при положение какво ми каза преди дни се бях отписал съвсем" и аз му викам казах го просто и аз нз защо, можеби от страх да не бъда наранена, а той"еми щом те е страх от нараняване, защо се връщаш при мен" "връщам се, защото значиш супер много за мене и съм готова на всичко за да сме пак заедно" ....и общо взето накрая ми каза, че сега било най-разумно да сме разделени (ако сме били реалисти) пък като се върне, ако все още имаме чувства един към друг може да се получи,прав ли съм? и аз толкова разочарована му казах"еми сигурно си прав, а може би се показа на кой колко му е нужно, за да се откаже" ....и общо взето от тогава не сме си писали (7-8 часа) незнам кой стига дотук да прочете но не мога да си обясня реакцията му..... а аз го ОБИЧАМ толкова много..!!!!!

[ImmortalForever]

Здравейте , сродни душички..
Аз имам .. по - точно НИЕ имаме проблем.. и наистина не виждам как ще го разрешим този път , толкова е объркано, цялата тази история и колко истина има в заглавието "разделени, но заедно"..Остават някакви си 27 дена, чакам го поне 230 дена и дето се вика- изчака ми се чаканката, мандалото хлопна, писна ми на чакалнята- както искате го наричайте.. но от седмица , две не се чувствам по същия начин с момчето ми.Аз съм напрегната, изтормозена и унищожена от чакане- единственото, което ме задържа да не хвана голямата ножица е това че го обичам и той си струва като човек- което пак е някакво начало.Не мога да изляза навън- както всички знаем е една чудна чудна пролет, птичките пеят , дърветата се разлистени чудно и прекрасно, и тогава една необяснима болка се надига в гърдите ми - къде е моето момче , да ме хване за ръка, да се разходим из някоя градинка, парк, да се гушнем да , да си говорим и да се усещаме както преди?Какво се случва?- Слънцето пече- а аз стоя в дъждовния си свят пред лаптопа, чакайки го да се събуди, да го изчакам да си научи, понеже има изпити и в уречения час, в който сме се разбрали - да натисна тъпата проклета зелена слушалка на скайп, вместо да натисна черния звънец на вратата му...Омръзна ми- омръзна ми не той - а чакането, безсънните нощи, в които съм чакала проклетия часовник да удари полунощ, за да си кажа- един ден по- малко .. поне някаква утеха...Омръзна ми да виждам го виждам като плоска картина на екрана ми, която не мога да докосна, помириша и усетя.Омръзна ми да оставам с впечатлението , че той има само торс...- глава , врат и рамене...А ръцете му- кога пак ще ги усетя да ме прегръщат, да вплитат пръсти в моите и да ме обгръщат силно, когато съм толкова нерешителна, трудна за разбиране и объркана, изгубена някъде си.. И чакаме...всички ние чакаме някого- чакаме го в сънищата ни, чакаме го на скайповете си, чакаме го с неоправдано очакване да почука на вратата ни и да каже, прегръщайки ни , "Прибрах се при теб" ...Обречени ли сме ние , половинките на двойка - разделена,но заедно - да чакаме на "Пристигащи" и да тъгуваме на "Заминаващи"... Все едно сме някакво обединено общество от жени, вечно чакащи подходящото време, точното време и място за среща, която , уви , пак няма да трае дълго- и още колко ще чакаме докато се осъществи щастливия край- на колко е способна психиката ни на нас...Все едно някой ми е хвърлил пъпа на някое забравено и съборено летище - все чакам , чакам, чакам - а той все не идва, не идва , не идва... Защо на други им е толкова лесно да бъдат щастливи, а ние трябва да минем през импровизираните 9 кръга на райския ад, наречен- връзка от разстояние...?Знам , че въпросите ми са риторични- не намиращи отговори и знам, че малцина биха прочели това до края.... но понякога в отчаянието, в което съм изпаднала сега , справедливо и порочно ли е да си задам въпроса : "Време ли е да се откажа от това чакане?" Не е ли безотговорно да поема такава отговорност и накрая да се откажа ... ? А чувството ми на самота, че няма кой да ме прегърне , да ме целуне, ... А неговото "Обичам те"? То пък е такова ехо напоследък, че преминава в самотните ми дни- искам да е до мен- да ме прегърне, да ме погледне в очите (които по всяка вероятност ще са пълни със сълзи) и да каже : Обичам те... тогава то би изпълнило пространството със своя смисъл и моето простичко "И аз те обичам", би изпълнило неговото... Скъпи дами, обеднени от една съдба, (обръщам се към тези на които такава връзка им предстои, или сега са започнали такава) - важно е да решите дълбоко в себе си имате ли куража да чакате, да чакате толкова колкото е необходимо,понякога за едно мимолетно, няколко седмично и / или месечно щастие...Така е..... трябва първо да преценим себе си и способностите си преди да кажем големите думи : ДА, АЗ ЩЕ ТЕ ЧАКАМ, в отговор на неговия иначе така прост въпрос: Би ли ме чакала...? ...
Може да бъда оплюта, може да линчувана , или дори да ми бъде отговорено (ако изобщо някой стигне до тук) , че не обичам и грам приятеля си, но аз няма да се впечатля и да буйствам по някакъв начин- обичам го безкрайно и безрезервно много, но колкото го обичам, толкова и мразя да бъда сама , самотна, оставена на произвола на съдбата , чакаща, чакаща, чакаща....Не знам защо ми идва да се откажа точно на финалната права и сигурно няма да го направя, но мразя да съм раздвоена и да прехвърлям това на него.Сега решихме да не се чуваме няколко дена, аз да помисля върху състоянието си и въпросите които ме мъчат и пак да се върна при него за оставащите дни до нашата среща пак изпълнена с толкова любов и обич, за да му я предам..., а не да изливам върху него омразата от самотното ми аз и да го натоварвам, а дотогава ще
чакам, чакам, чакам.....

[LoveHurT]

Проблемът е точно там, че сама се затваряш. Колкото повече си сама със себе си, толкова повече милиш за това и се отчайваш.
Отговорът също не е да си намериш някакво занимание, че да нямаш свободно време, защото ще кажеш, че той е постоянно в мислите ти. Просто гледай да излизаш повече с приятелки, дори и когато нямаш желание. Поне ще ти минава времето по-бързо и няма да имаш кога да изпадаш в толкова дълбоки размисли.

[djipsito]

^Да, пък и прекалено много енергия май вкарваш и всичко те изтощава, за тва ти и писва. Просто спри да чакаш (нямам в предвид да го оставиш), излизай, шматкай се с приятели. Като знаеш кога ще седне пред компа той ще се прибереш. Тъкмо ще има кво да му разказваш. Кво си забила такава ?

Бъди малко по-активна и позитивна и ще видиш как няма да усетиш времето кога ще мине.

[hug4i]

Мислех, че сме по-малко "заедно, но разделените". Запознахме се преди 2 години и половина във форум. Заедно сме от година и 7 месеца. Всичко започна с много силно приятелство. Помагахме си страшно много един на друг. Докато 1 ден той не реши да си признае чувствата (странното беше, че предната вечер мислех, как да му го кажа аз). Беше ни страх да започнем всичко, защото не се познавахме на живо, но приятелството ни беше на ниво. И въпреки всичко поехме риска (за което не съжаляваме!!!!). Той е от Перник (на 19), аз съм от Силистра (на 17). Виждаме се веднъж на 2 месеца. Много е трудно да се подържа такава връзка (както сиг знаете..), много болка, сълзи, компенсирани от незабравими моменти, изпълнени със смях и много любов , когато сме заедно!

[valll]

момичета, аз снощи се прибрах от Италия. невероятните 20 дни приключиха и сега отново това чакане. и на мене ми омръзна да чакам, тази сутрин като се събудих и се огледах, не е до мен, не съм в леглото ни, всичко е толкова сиво........... няма думи, които могат да опишат болката. и сега какво мислите правя, случам песните, които заедно сме слушали и гледам направените снимки .............. на никого не пожелавам да изпита тая болка.

[monttitty]

...... на никого не пожелавам да изпита тая болка.

за съжаление явно не сме малко тези на, които ни се налага

[Chefinkaaa]

момичета, аз снощи се прибрах от Италия. невероятните 20 дни приключиха и сега отново това чакане. и на мене ми омръзна да чакам, тази сутрин като се събудих и се огледах, не е до мен, не съм в леглото ни, всичко е толкова сиво........... няма думи, които могат да опишат болката. и сега какво мислите правя, случам песните, които заедно сме слушали и гледам направените снимки .............. на никого не пожелавам да изпита тая болка.

Валл.. ако си прочела и моя коментар и аз бях така 2-3 дни след като той си тръгна, особено същия ден.. се питах как е възможно да беше при мен до сутринта, да се събудя до него и след няколко часа по-късно да ми се обади и да ми каже " В София съм,кацнах.." .. да заспивам самичка и всеки път като влезна в спалнята и се хвърлям на леглото..там където все още миришеше на него.. там където го виждах всеки ден като се събуждах.. а сега.. нищо че остава 1 месец и половина... липсва ми.. толкова лесно свикнах с него..да го прегръщам..да го имам до себе си всеки ден... да се държим детиски, да си правим каквото ни е кеф.. И изведнъж бях отново самичка.. тъмно,студено,вънка вали дъжд..аз седя на прозореца..пуша и се надявам като се обърна той да е там.. ужи не.. лягам .. плача и прегръщам одеялото,което ми мирише на него.. така незнайно по кое време и как съм си заспивала..прегръщаки всичко, което мирише на него и със сълзи на очите.. апетит нямах..храна не исках да видя..какво ли и разправям..вие всичко предполагам знаете... и тук ще ви задам още един въпрос свързан с коментара написан по-горе ... ЗАСЛУЖАВАМЕ ЛИ ГО? БОГ ЛИ НИ НАКАЗВА? С КАКВО СМЕ ПОГРЕШНИ ОТ ДРУГИТЕ?

[monttitty]

момичета, аз снощи се прибрах от Италия. невероятните 20 дни приключиха и сега отново това чакане. и на мене ми омръзна да чакам, тази сутрин като се събудих и се огледах, не е до мен, не съм в леглото ни, всичко е толкова сиво........... няма думи, които могат да опишат болката. и сега какво мислите правя, случам песните, които заедно сме слушали и гледам направените снимки .............. на никого не пожелавам да изпита тая болка.

Валл.. ако си прочела и моя коментар и аз бях така 2-3 дни след като той си тръгна, особено същия ден.. се питах как е възможно да беше при мен до сутринта, да се събудя до него и след няколко часа по-късно да ми се обади и да ми каже " В София съм,кацнах.." .. да заспивам самичка и всеки път като влезна в спалнята и се хвърлям на леглото..там където все още миришеше на него.. там където го виждах всеки ден като се събуждах.. а сега.. нищо че остава 1 месец и половина... липсва ми..
толкова лесно свикнах с него..да го прегръщам..да го имам до себе си всеки ден... да се държим детиски, да си правим каквото ни е кеф.. И изведнъж бях отново самичка.. тъмно,студено,вънка вали дъжд..аз седя на прозореца..пуша и се надявам като се обърна той да е там.. ужи не.. лягам .. плача и прегръщам одеялото,което ми мирише на него.. така незнайно по кое време и как съм си заспивала..прегръщаки всичко, което мирише на него и със сълзи на очите.. апетит нямах..храна не исках да видя..какво ли и разправям..вие всичко предполагам знаете... и тук ще ви задам още един въпрос свързан с коментара написан по-горе ... ЗАСЛУЖАВАМЕ ЛИ ГО? БОГ ЛИ НИ НАКАЗВА? С КАКВО СМЕ ПОГРЕШНИ ОТ ДРУГИТЕ?

абсолютно по същия начин се чувствам...имам чувството, че това няма да има край, а пък и ни е за първи път толкова ДЪЛГООООО разделени ;(

[Chefinkaaa]

^ Едно мога само да ти кажа, не се отказвай от мечтите си, бъди позитивна , позитивното мислене помага много, мисли за напред, а както виждам ти не си споменала за проблеми от негова страна, а само за себе си. И аз съм имала такива моменти и аз съм се депресирала страшно много и съм се чудила дали го искам точно това.. ноо обичта ми към него надделя над раздвоеността ми.. и сега ако бях се отказала тогава, сега щях да съжалявам, защото аз се прибирам в България след 1 месец, и виждам вече края на дните ни разделени заради разстоянието. От тук нататък ако се разделим то ще е заради нещо друго но не и заради разстояние. НЕ ГУБИ НАДЕЖДА, нещата рао или късно се подреждат.. АЗ чаках 3 ГОДИНИ , сиг съм че и ти можеш още..

[monttitty]

3 години евала ...хора направо вие ми давате надежда, като гледам колко силни са всичките ваши връзки. Аз си мисля, че ще успея, но не съм сигурна, че той ще. Разделени сме едва от 2 седмици, а остават до виждането ни....(не се знае колко но минимум месец и половина), а той ми каза" Не съм сигурен, че мога да имам приятелка от България, при положение, че аз съм в Белгия и нш друго освен да си пишем не можем"
Аз му казах "Да така са връзките от разстояние, едни оцеляват, други не. Никой не е казал, че ние ще успеем и ето " при което той реши, че това е краят и аз му заявих, че аз края няма да сложа, освен ако това не е е неговото желание. И той каза не, но само можем да си пишем и това е......
охх не знам какво да правя с него. Сигурна съм и, че и той много ме обича, но явно още му е трудно...в друа страна съвсем сам .... моля ви се дайте ми съвет.......има ли смисъл при тези негови думи ...

[valll]

не сме по-грешни и Бог не ни наказва, незнам може би е някакво изпитание, така е трябвало да стане. лично за мен не съм сигурна, че щях да го заобичам толкова много, ако нямахме такива моменти на раздели, защото когато един човек дълго време ти е липсвал после ти е много по-мил. аз през това време успях много да го опозная, всички казват, че по скайп човекът не се разбира какъв е. е да, ама не. има неща, които е трудно да изречеш, но не и да попиташ. имах достатъчно време и вече съм убедена и с двете си ръце и сърцето си заявявам, че той е човекът за мен. виждам, усещам и чувам същото от негова страна. роднините му са много добри хора, а родителите са страхотни. аз се чувствах наистина като удома си и тази жена ме накара да я почувства все едно ми е майка.

[Chefinkaaa]

Хайде СТИГА НЕГАТИВНО МИСЛЕНЕ МОМИЧЕТА !!! Давай Вале да гледаме снимки от Италия !! Все пак знаете, че най-хубавото предстои, независимо какво е то.. !!

Ето ви няколко снимки от Лондон:

http://www.prikachi.com/images.php?i...2/3326602E.jpg
http://www.prikachi.com/images.php?i...6/3326606d.jpg
http://www.prikachi.com/images.php?i...3/3326613r.jpg
http://www.prikachi.com/images.php?i...7/3326617I.jpg - еми малко се напихме де.. все пак беше Великден
http://www.prikachi.com/images.php?i...1/3326621n.jpg
http://www.prikachi.com/images.php?i...7/3326627D.jpg - Арсенал все пак !
http://www.prikachi.com/images.php?i...3/3326633T.jpg

[FataMorgana]

Хайде и аз да допринеса моята историйка, че като гледам е точното място не знам защо преди не я намерих тази темичка!

Със него се познаваме от Октомври, но 'Романса' ни започна чак Декември. От тогава сме си говорили с часове за най различни неща и никога не си омръзваме, а като сме заедно не можем да си устоим, не зависимо от мястото или обстоятелствата. Страхотен е.

Естествено е твърде хубаво за да е истина, и както винаги, приказката има уловка. А тази сигурно ще сложи край на това което имаме зареди което много ме боли.

И двамата живеем в Дубай. Тук хората идват и си отиват постоянно. Скот завършва 13 клас тази година и си заминава за Шотландия. Най вероятно няма да се видим за поне две години, защото той няма да се върне в Дубай, а и тръгва на околосветско пътешествие за което е супер развълнуван. Аз завършвам след две години и сигурно ще уча в Шотландия, но нека погледнем фактите. Колкото и да се харесваме, не сме заедно, нямаме трайна връзка, след две години сигурно дори няма да иска да ме види. От това страшно ме боли. А най гадното е че времето ни се изчерпа, и на двамата ни предстоят важни изпити и нямаме никакво време да излизаме където и да е било. Ще е чудо ако въобще го видя отново. И това е моята история.

[SuperBadSuperFresh]

Леле,колко много сме се събралии

[valll]

ето и така обещаните снимки, има и някои, които не са само на нас двамата, но нека не забравяме, че в цяла Италия не сме само двамата, макар и понякога да се чувствам точно така

http://www.prikachi.com/images/72/3333072u.jpg
http://www.prikachi.com/images/108/3333108U.jpg
http://www.prikachi.com/images/371/3333371C.jpg
http://www.prikachi.com/images/376/3333376c.jpg
http://www.prikachi.com/images/380/3333380e.jpg
http://www.prikachi.com/images/395/3333395I.jpg
http://www.prikachi.com/images/400/3333400X.jpg

[Chefinkaaa]

Аааа прекрасни сте Вааал Личи си от снимките, че си страшно щастливаа

[valll]

аууууу мерси много и твоята усмивка ми казва същото

[galin4o0o]

на 2-ри Януари 2010 се събрахме с едно момиче,преди това дори не сме се забелязвали не знам как стана,но се бяхме хванали дори на бас кой е по свестен футболистите или лекоатлетите.Това беше просто бас,но всичко започна.Бяхме една щастлива двойка,без лъжи без изневери,без нещо скрито без интрига,една кристална връзка без каквито и да е проблеми всичко беше супер като приказка,до датата 1-ви Май 2010,ми съобщи по телефона че на 1-ви Юни майка и заминава с нея за Италия,след като го каза,ми причерня пред очите живота ми се обърка.Тя ми беше 1-вото момиче с което го правя,но ме беше срам да и го призная.И така всеки ден започва да минава все по-бързо и по-бързо.На 1-ви Юни 1 ден преди да направим 5 месеца я изпратих на София,разплаках се пред 300 човека никога не съм мислел,че ще го направя,дори майка и разбра колко тежко е поне моето положение.Прегърна ме единственото което и казах е,че я Обичам и ако е възможно съм съгласен да напусна България и да ида при тях да работа.Ще и помагам в всяко отношение.След като замина всичко беше празно в мен не излизах оставих си приятелите спрях да се веселя,за 2 седмици отслабнах с 5 кила нищо не исках да ям бях блокирал,не вярвах,че може точно на мен да ми се случи това.Пращахме си Смс-и пишехме си ,единственото което правех е да карам колело ставах сутрин карах по 50 км минимум стоях сам сред природата и чаках момента да ида при нея.Но така и не стана и 25-26 Септември след много скандали и раздори се разделихме,сринах отново психика,опитах се да залича следата като се забавлявам с други,но не ставаше.Бяхме разделени тя намерила там момче което само харесва,беше легнала с него не я виня,напук аз също го направих.Но като разбрах,че Декември,ще си идва оставих всичко имах чувството,че всичко може да се възроди,4 дена преди да си дойде направих огромна грешка писах на един приятел неща за нея в яда си какво е станало,тя разбра и за малко нещата да се разпаднат.Но всичко се оправи дойде си за Нова година прекарахме добре лежейки един до друг,аз исках единствено да съм с нея без купони и шантажи.Но си беше тук за 1 седмица,после раздялата пак беше много тежка с сълзи,но каза че ще си дойде края на Февруари и си дойде пак за 1 седмица,след това аз обещах,че ще ида при нея и на 11-ти Април заминах,жалко,че не знам Италянски иначе можеше и работа да си намеря.Наистина съм доста ревнив,но може би е по-добре,никога не съм обичал,никога не съм имал възможността да си покажа чувствата но сега го правя,и не съжалявам,наистина много жалко,че няма да можем да прекараме лятото заедно,но аз ще направя всичко за да съм с нея след това,тя е страхотно момиче което не си заслужава да се губи и похабява така.Жалко,че в реалния живот останаха малко такива момичета,тука в форума доколкото чета има,но всички сме в един затворен кръг.Но съм сигурност съм съгласен да направя всичко за нас 2-мата,може би е от зодията или не знам и аз,но като цяло и ума ми отказва да се занимавам с друг човек,просто нещо излишно.Но на 2-ри Май се върнах.Сега ще карам книжка,а тя се надява да почне работа,аз също искам да почна за да сме заедно.Малко е дълго и е като приказка,но това е възможно най-кратката версия.Смятам,че връзка от разтояние се крепи доста трудно.Но има ли желание всичко се постига.Успех на всички който са в моето положение.Забравих да допълня,че и до момента аз съм сигурен в нея че не е скрила нищо от мен аз и отвръщам с същото.Нещо с което смятам,че връзката ни е много рядко срещана именно с искреност.

[valll]

ако не е тайна, къде в Италия е момичето ти?

да, наистина такава връзка не се поддържа лесно и се искат много нерви и любов, но не е невъзможно. за езика не се притеснявай, аз също отидох първия път без да знам 1 думичка на италиански, сега обаче след 3тото си ходене вече спокойно си говоря с него, даже всяка вечер в скайп водим видео разговори само на италиански. а ако си там е много по-лесно. работа винаги можеш да си намериш, макар че сега е малко по-трудно. ако наистина много я обичаш не позволявай подобно нещо като заминаването и да ви раздели. да не говорим, че сега самолетните билети са на по-ниски цени от преди.

[Chefinkaaa]

Връзката от разстояние е невъзможна за хората, които не мечтаят и няма за какво да живеят. За хората без цел в живота и с песимистично мислене. И най-вече ако някой е имал такава и са се разделили, то причината е защото е нямало любов, искри или нещо от сорта, защото ако ги има..всичко се постига дори и от разстояние, с изключение на физически контакт. Е, има кратки раздели, но след тях не става както в повечето случеи, да се разделим защото така се чувстваме по-добре, а точно обратното - ставаме все по-близки и тогава разбираме колко много сме си липсвали дори и за 2 седмици.

Успех ти пожелавам, виждаш че си със ссериозни намерения към момичето, дано скоро да сте заедно.

[valll]

Връзката от разстояние е невъзможна за хората, които не мечтаят и няма за какво да живеят. За хората без цел в живота и с песимистично мислене. И най-вече ако някой е имал такава и са се разделили, то причината е защото е нямало любов, искри или нещо от сорта, защото ако ги има..всичко се постига дори и от разстояние, с изключение на физически контакт. Е, има кратки раздели, но след тях не става както в повечето случеи, да се разделим защото така се чувстваме по-добре, а точно обратното - ставаме все по-близки и тогава разбираме колко много сме си липсвали дори и за 2 седмици.

Успех ти пожелавам, виждаш че си със ссериозни намерения към момичето, дано скоро да сте заедно.

отново много добре казано. аз вече по-рядко успявам да вляза във форума, защото работя на морето. и го очаквам с нетърпение, макар и чак август

[monttitty]

хора много съм объркана, вече и мисля, че ще се откажа. Просто не виждам смисъл в това. Разделени сме вече от месец и половина. В началото бях убедена, че ще успея, но вече не мисля така. Първия месец добре, но последните 2 седмици са му спрели Бг телефона и изобщо не се чуваме нито пишем, интернет няма. Каза, че няма да си пуска телефона, като му писах един смс на белгийския номер, ми каза да ходя в тях при сестра да се чуваме, че е по евтино а така е набутвация. Не знам какво да правя, той ще се върне август чак, но до тогава има ли смисъл е така евентуално да се чуваме веднъж на 2 седмици...... Хем супер много е важен за мен, хем се водим обвързани, а не поддържаме никаква връзка... и сега се чудя дали да не поговоря с него, че няма смисъл и като се върне след 3 месеца, ако никой от нас няма връзка и имаме чувства един към друг може и да опитаме, а до тогава ввсеки да си гледа собствения живот..
не ми се пишеше нова тема за това. Надявам се тук някой да ми обърне внимание и да ми даде някакъв съвет

[SuperBadSuperFresh]

хора много съм объркана, вече и мисля, че ще се откажа. Просто не виждам смисъл в това. Разделени сме вече от месец и половина. В началото бях убедена, че ще успея, но вече не мисля така. Първия месец добре, но последните 2 седмици са му спрели Бг телефона и изобщо не се чуваме нито пишем, интернет няма. Каза, че няма да си пуска телефона, като му писах един смс на белгийския номер, ми каза да ходя в тях при сестра да се чуваме, че е по евтино а така е набутвация. Не знам какво да правя, той ще се върне август чак, но до тогава има ли смисъл е така евентуално да се чуваме веднъж на 2 седмици...... Хем супер много е важен за мен, хем се водим обвързани, а не поддържаме никаква връзка... и сега се чудя дали да не поговоря с него, че няма смисъл и като се върне след 3 месеца, ако никой от нас няма връзка и имаме чувства един към друг може и да опитаме, а до тогава ввсеки да си гледа собствения живот..
не ми се пишеше нова тема за това. Надявам се тук някой да ми обърне внимание и да ми даде някакъв съвет

Замисли се и над друго.Ако след тези месеци в които не се чувате,все още се обичате,кое би било в състояние да ви спре после?