Разделени, но заедно

[monttitty]

нищо! но точно тогава ако е така съм сигурна, че ще се съберем

[LoveHurT]

ей, влюбените Загубихте се.

[mishet0]

В моят случай досега не сме били разделени за повече от 3 дни никога,но ето,че и страшният момент наближава... в края на лятото той заминава на другия край на света,така да го кажем и поради тази причина няма да можем да се виждаме,защото замине ли толкова далеч ще може да се върне чак след 2,3 години Много ми е трудно още от сега не мога да повярвам,че часовника тиктака толкова бързо и ми остават само 2 месеца с момчето на моя живот...тъкмо се намерихме и все нещо се намери да ни раздели...наясно съм,че това е за негово добро и извън Бг има по-голям шанс за успех,но не мога да преживея това,че няма да е до мен...по принцип уж Господ не разделял влюбените,а то вижте какво стана... Предложих му да измислим нещо и да заминем заедно някъде,например при моята майка в чужбина,но друго е той да е при своята и всичко да му е готово...Незнам какво ще стане чакаме нашите да се приберат в България и да видим какво ще стане...Много ми е тежко,надявам се Господ да се смили над нас и да не ни раздели

[bloodyF]

аз да вдигна темата..
запознах се със страхотен човек, много мил и т.н. И тръгнахме
но, разстоянието между мен и него за 2 седмици ще е 500км, после ще стане 100 за постоянно (благоевград-софия)
той е по-голям и работи 8ч. на ден, аз ще съм 11 клас, 1ва смяна..
давайте идеи как да стават нещата..
нашите още не знаят, т.к. е малко по-сложна ситуацията, но ще ги уведомя, защото наистина ме кара да се чувствам спокойна и щастлива.
дано и на мен да ми провърви 1 път в живота..

[monttitty]

щом се чувстваш добре..пък и разтоянието вече няма да е толкова много пробвай нищо не губиш, най-много да спечелиш )

[monttitty]

айде хора живнете...темата замира ...

[marin4itu]

bloodyF, и аз като тръгнах с приятеля ми бях 11ти клас и той работеше. Разстоянието е 200 км и не сме пропускали и 1 седмица, дори и само за 1 вечер да е. Винаги единия от двамата намираше начин да пътува. Но по-добре сподели с ваще, не само защото са ти родители, но и защото това пътуване е свързано с финанси. Но едно от нещата, които би ви държало заедно е един ден за заживеете под един покрив.

[kyon]

И аз да се похваля.. С приятеля ми сме заедно от почти 8 месеца. Не е приятно, но се радвам, че го има. Никой друг не може да ме направи толкова щастлива..

[BrainlessROCKBABY]

обичаме се, колкото е от Бургас до София.. много. разстоянието няма такова значение..

[TheLor4ety]

Здравейте,доста интересна тема..Просто исках да кажа,че знам какво ви е когато приятелят ви е далеч..Аз съм от София,приятелят ми е от Варна..Страхотно е когато сме заедно,но все пак се виждаме рядко..най-много 1-2 пъти в месец =) Много ми е кофти като не сме заедно,но какво да се прави И все пак всеки ден си чатим,говорим си..=)

[sweetpunk]

И аз ще се включа .. С моето момче бяхме заедно 2години, но му се наложи да замине за Англия, след няколко дни стават 6 месеца откакто не сме се виждали, но това изобщо не е отслабило чувствата ми! Обичам го както във дните когато всичко беше наред ... Макар сега да не сме официално заедно, поради редица причини, всеки ден се чуване, прекарваме дълги часове пред скайп и разговаряме за всяко едно малко нещо случило се през деня, мога да кажа, че той е не просто мъжа, който ме подлудява, а и най - добрия ми приятел ... чакам с нетърпение да се прибере, изобщо няма да се замисля дали да се или да не се върна при него, направо ще му се метна на врата

[Backspace93]

Не съм сигурна, че съм за вашата тема, но все пак Мойто мъчение вече трае 3 години. Разстоянието ни е около 2000км, различни държави. Другата държава е родното място на майка ми. Запознахме се на живо, не е било чрез интернет. Бях малка тогава - на 15, той на 16. И така цяло лято излизахме, голяма забава, някакво.. бе детски работи. Казах му в края, че трябва да се оставим, щото аз си заминавам за България и ще си дойда чак на другото лято. Той настоя да останем "заедно" Аз съм си малко песимистка, все мисля най-лошото, но Ок. На думи останахме заедно, но вече кой какво е правил, само ние си знаем. Тоест той е проблемът, трудно се спира на едно момиче. Минаха десетина месеца, чувахме се супер рядко, той нямаше интернет, работеше насам-натам, но се видяхме другото лято.. всичко нормално, щастие, радост. После ми каза, че ще ходи в армията... тоест на другото лято няма да се видим.. веднага си му казах.. извинявай, нали, ма 2 години си е прекалено. Той много се разстрои, пак ме моли да му обещая, че ще се видим.. е, за мое огрооооооооооомно учудване, минаха тия 2 години. Не му държа сметка с кой кво е правил, признавал ми е някои неща, нормално е. Това лято беше заветното виждане...вече почти 2 месеца пак сме си заедно, всичко е перфектно, но моя песимизъм не спира да говори. Тая връзка съм я приела като връзка за лятото, не виждам перспектива. Ужасно е. Той е най-милото и добро същество от мъжки род, което познавам. Супер различни сме, може би и тва ни сближава. Ще пропусна романтичните моменти, защото веднага ми домъчнява и се сещам, че след 2 седмици си заминавам :/ ТОЙ има планове, аз разбира се му казах, че няма как да стане. Сега ще съм 12ти клас и искаме към средата на 2012 той да дойде да живее в България. Но за да получи постоянно пребиваване тук, трябва брак!? Иначе има с години да си чакаме... Парите са огромен проблем, също. Студентка ще съм, НЯМА как да успявам да издържам и него, като евентуално ще съм и в друг град. И пак проблем - родителите ми го ненавиждат. Като цяло ви съветвам да го карате по-спокойно, за да не се разочаровате. Дори често се замислям дали ако живеем заедно, няма да се избием? Тва да си с човек по цял ден... не знам. Доста ме е страх. Милото държание е до едно време, но ежедневието убива всичко. И въпреки всичко се надявам последните дни да изкараме страхотно, защото може и да са последни. Жалко, тва не е типичната връзка, всичко е толкова наивно, той мисли, че всичко се постига лесно, дори не мисли как и що.. като цяло си е голяма тръпка, но е и доста рисковано. Много нерви хабиш, а дори не си сигурен, че има смисъл. Но е хубаво, страхотно е, неописуемо е. Чувството да видиш човек, който не си виждал година... ненормално е. Гледаш го и си мислиш дали тва наистина е той Не се отказвайте, дори и дните, дето сте ревали и сте си мислили за него не са прохабени. Хубавите моменти си остават и не съжалявам, че 3 години са "прохабени". В интерес на истината ми харесва, може просто да съм свикнала. Пък и тва е един вид изпитание за теб самия, дори и житейски опит, ако речете ;D

Успех на всички, дано да ви провърви.

[SuperBadSuperFresh]

Да се похваля/оплача и аз .Моето момче го приеха в София,сега като стане септември разстоянието е наполовина!120 и няколко километра са по-добре от 300.
В момента е в Испания,убива ме
Майната му,обичам го

[sladur4etyYy]

И аз ще се включа .. С моето момче бяхме заедно 2години, но му се наложи да замине за Англия, след няколко дни стават 6 месеца откакто не сме се виждали, но това изобщо не е отслабило чувствата ми! Обичам го както във дните когато всичко беше наред ... Макар сега да не сме официално заедно, поради редица причини, всеки ден се чуване, прекарваме дълги часове пред скайп и разговаряме за всяко едно малко нещо случило се през деня, мога да кажа, че той е не просто мъжа, който ме подлудява, а и най - добрия ми приятел ... чакам с нетърпение да се прибере, изобщо няма да се замисля дали да се или да не се върна при него, направо ще му се метна на врата

доста практично е това момче, и аз бих постъпила така- хем се подсигурява, че като се върне, ти ще му се ''метнеш на врата'', хем си прави, каквото пожелае, защото все пак в момента ''не сте заедно по ред причини''. не може да се отрече, че си е доста удобно.

[vesko555]

Охх и аз съм така. Забивахме с с едно момиче,но аз се влюбих в нея,както и тя в мен . Тя живее в Испания и може би можем да се виждаме само лятото

[SuperBadSuperFresh]

Охх и аз съм така. Забивахме с с едно момиче,но аз се влюбих в нея,както и тя в мен . Тя живее в Испания и може би можем да се виждаме само лятото

Ей колко обичам да има момченца тука

[vesko555]

Днес се видяхме за последно и утреси заминава ;( Тва ме съсипва

[kyon]

Backspace93, историята ти ме грабна супер много. Успех!

Аз не издържам вече без да виждам моето съкровище

[marin4itu]

Аз пък да вметна малко позитивизъм в темата.
Та завърших си аз 12ти клас, изкарах си курса за маникюристка, почнах и шофьорски курс. Обаче почти почти изкаран шофьорски и взех, че си счупих крака. С моя не се бяхме виждали 20 дена, което за нас е наистина много, защото той работи само с един почивен ден и няма как да пътува, а аз имах кормуване всеки ден. Направо се бях побъркала. Заради този крак само вкъщи съм седяла и само отчаяние излизаше от мен. В крайна сметка приятелят ми дойде да ме вземе, аз като го видях се разплаках от радост Сега сме си в Русе двамата. Прекарахме рождения му ден заедно. И ще съм при него повече от месец, защото почвам лекции, после раздвижвания на крака. Вече съм си пренесла по-летните дрехи. След това имам само да се върна и да си взема кормуването и официално се нанасям при него. Невероятно е да гледаш как всичко малко по малко ти се нарежда.

[monttitty]

С моят приятел сме заедно от 8 месеца....когато точно направихме 4 той замина за Белгия да работи, много тежко ми беше, 3 месеца по-късно се прибра за 2 седмици (най-хубавото ми време тогава) и сега пък замина за Англия, ще се върне, чак за Коледа и евентуално пак ще замине, честно казано той няма намерение да живее в България, а аз имам още 2 години докато навърша 18, и някакси почвам да губя надежда, че нашата връзка има бъдеще ......