- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- Разделени, но заедно
...
Пък наще планове..здарве и живоот .. си го чакам да дойде при мен след точно 1 седмичкаааиии като цяло ще се разхождаме някъде.. Най-вече ще се радваме един на друг, че не сме се виждали 3 месецаа ии все едно е било годинаа
. А послеее за лятотоо аз се прибирам в България за една година преди университета, надявам се най-искрено нещата между нас да са толкова хубави, колкото в момента, че да мога да му се радвам на него и на любовта му още много
.. Ще поработя малко..ще си поживея и ще прекарам време с него, после имаме някакви планове да идва при мен и да учим тук .. Та ДАЙ БОЖЕ да се усъществят.
![]()
много ви се радвам и аз ^^
и аз си имам подобно нещо, но не е връзка. Говорим си от време на време, но по-скоро го определям като open relationship. А иначе времето, което прекарахме заедно беше най-неописуемото. <3
да гледам изгрева на брега на морето с него беше уникално.
а и ми липсва толкова много...въпреки че е само на 100тина километра, винаги когато се случа да съм в неговия град и нещо става и я него го няма, я аз не мога да го видя, та ще станат 5 месеца откакто последно се виждахме..
ох не съм за тази тема много, ама да си излея душата. :д
Защо да не е?Имаш чувства към момче,което е далече от теб и ти липсва.Това дали официално сте заедно,има ли значение.Първоначално написано от bloodyF
nikitka_,благодаря ти многоБлагородно ти завиждам на вече изготвения план.Ние сме си шматки
.
Diamonds,Mexico,Tequila
Момиче съм,по кое не ми личи?
http://www.facebook.com/pages/Rainy-...205109?sk=wall
Ох,толкова много се радвам за вас.Толкова любов и щастие лъхат от мненията ви.Оправихте ми настроениетоС моя приятел сме заедно от 3 месеца,но въпреки това много си се обичаме.Претърпяхме период на раздели и събирания но,важното е че преодоляхме тия неща и отново сме заедно
.Очертава се лятото той да замине да работи за Англия,а може и да не се върне 7-8 месеца ..
Не знам ..
Продължавайте все така да се обичате и никога не се отказвайте![]()
ох извинявам се, че чак сега отговарям, но имах изпит в умиверситета и сега се прибрах вкъщи. радвам се, че си имаме нови членове на групичката, добре дошли![]()
аз на 23 заминавам за италия и ще го видя най-накрая след почти 4 месеца. още първата вечер ще ме заведе в една сладкарничка в едно съседно градче където много обичаме да ходим. сладоледът им е уникален. за великден нещо е решил извън града ще сме, но не ми казва. обаче ще съм там почти 20 дни и съм много щастлива. ники знам, че има време ама си задължена после да покажеш снимки от бала!![]()
Ах, нямате си на представа колко много се радвам като чета тази темаи най-вече на това, че сте успяли да се справите въпреки разстоянието! Бих искала да разкажа и моята история, която за сега няма щаслив край... Накратко бях с момче близо 2 години на разстояние около 150 км.. Беше любов от пръв поглед и за двамата, адски много се привличахме и не можехме един без друг, но разстоянието си каза думата и вече от 5-6 месеца ту сме заедно, ту сме разделени... Късаме и се събираме, мразим се (уж)
, говорим глупости само и само, за да дразним другия, даже той се опитва да ме замени с други момичета, но все се връща. Обичам го адски много, но не го разбирам... Хем не е безразличен към мен, хем се приближава и после се дърпа...
![]()
Колкото до вас-ОБИЧАЙТЕ СЕ и не позволявайте разстоянието да ви отдалечи и по-лошо, да ви раздели!
За жалост не...в момента съм студентка 1 курс, а той работеше. Разликата е там, че аз бих рискувала да се преместя, но той не ми се вижда особено склонен, даже направих всичко възможно да кандидатсвтам близо до неговия град, но нямах късмета да ме приемат...Иначе сме прекарвали я по седмица, лятото месеци заедно, а през останалото време не е имало месец, в който да не се видим за ден-два, но от думите му разбрах, че точно тези ден-два не са му достатъчни (а съм затрупана от курсови работи и всякакви други неща свързани с учене и няма как да ида за по-дълго); а иначе след като постави разстоянието като причина 100 пъти каза, че не е безразличен към мен...Отделно сега даже се чудя дали иска да е с мен или единственото нещо заради, което продължава да ме търси е сексът, въпреки че не сме се виждали вече 1 месец и нещо. Другият вариант е големия му инат...объркана съм
![]()
В един свят с измислени правила, на границата между ада и небето, бъди себе си прави това, което чувстваш в сърцето...
ми опитах и нещата станаха още по-оплетени...Наскоро се бях изолирала, той ми пишеше смс-и аз не отговарях, буквално се скатавах. То не беше леко заядлив от това, че мълчах, даже ме плашеше, че щом сам искала така аз съм губила добър приятел , но не спря. Това продължи има няма 2 седмици накрая успя да ме убеди да влезна в скупе, влезнах бойна накрая бях още по-объркана. Говорихме супер дълго
даже мисля че приключихме разговорът към 4 и 30 сутринта. За това време то не беше поздрави с песни, неща от сорта "Сърцето казва върви, но умът ми вика-стой къде?" , та даже в прав текст каза "Ако си продължила животът си ще се радвам, ако има друг до теб, пак ще се радвам, неискам да те връщам назад." ...Обнадеждих се, на мен ми трябва само дума, за да се върна или да се спра, но после той пак обърна нещата мина в другата крайност та даже ми изчете лекция как не ми искал мнението за момичетата около него и не го интересувало грозни ли били, глупави ли са и дали ще са като мен...от няколко дни пак спряхме да се търсим.
![]()
В един свят с измислени правила, на границата между ада и небето, бъди себе си прави това, което чувстваш в сърцето...
Open relationship съм го чувал в друг контекст - като да имаш шръзка с няколко човека едновременно и те да знаят един за друг. В такъв смисъл съм силно против това. Аз самият няма начин да превклювам от един човек на друг, отделно, няма да се чувствам в свои води ако не съм просто единствен. Но предполагам има различни характери.Първоначално написано от bloodyF
1-во евала на автоката на темата![]()
И моята история е подобна... Запознах се с златото ми (тя е англичанка... и 2 мата бяхме на почивка в един и същи дворец във Велинград ) .. за 1 ви път се видяхме на закуска.Като я зърнахси помислих ''боже мили спаси ме '' за моя изненада нейното семейство се настани до нашата маса.И от там като се започнаха едни погледи направооо ми беше невазможно да сваля очи от нея
на следващия ден (следобед) се запознахме на басейна (
най-накрая се престраших ) ... започнахме да движим по цял ден заедно,да си говорим за най-различни неща..абее направо луднах (оказа се че е Англичанка с Италиански корени.. въпреки че е още 17 годишна работи като манекенка.) развръзката дойде на 5 тия ден вечерта.Седяхме в люлката (прегърнати естествено) обстановката беше прекрасна - времето беше наситено с много звезди,духаше лек ветрец... скорци пееха и реших ... че е дошъл мигът
признах какво изпитвам и се оказа че тя изпитва същото
Бях на 10 тото небе ... ии така на следващия ден се разделихме ...тя се върна в Лондон ...след запознанството ни имаме вече 8 срещи срещи ... можеше да са повече,но заради футбола съм твърде ангажиран ;( ии така това е нашата история ( забравих да добавя че срещите ни обикновенно са в Париж ... )
п.п Прочетох и други постовеЛюбовта ще спаси света
![]()
Боже, момченце много се радвам за теб най-искрено. толкова хубаво звучи, когато всичко това го казва мъж! супер мн ви се кефя и сам знаеш, че има някои доста големи различия, когато имаш връзка с чужденец, но преодоляването им е най-сладкото нещо във връзката (хубаво, че поне говори английски, че в моя случай....) както и да е. разкажи малко за случващото се след първата ви среща, за отношенията ти с родителите и (нещо, което обсъждахме преди няколко дни), а ако не се притесняваш може и някоя снимка да качиш на вас двамата. вече си имаме в семейството и двойка от кориците - модел и футболист
![]()
И до ден днешен благодаря на бога за това,че когато майка ми ми каза ХОДИ НА ЧАСТНИ УРОЦИ ПО АНГЛИЙСКИ (бях на 12) я послушахПървоначално написано от valll
иначе таки връзка нямаше абсолютно никакво бъдеще ...
btw по темата :
Еми родителите... имаше малко проблем с баща и..но като се запознахме всички проблеми се разрешиха.Не е хубаво да се самооценяваш,но този път ще го направя..Попринцип съм много добре възпитан ( така мисля .. а и много хора ми го казват ) не деля хората на грозни и красиви,богати и бедни или тем подобни характеристики ...Та проблемът беше че баща и не и даваше да си ПИШЕ (камоли да тръгне ) с момче/та ... но така да се каже поех всичко в мой ръце
след горе/долу 30 минутен разговор той ми я повери (1 вид ми я даде за годеница
) тъкмо си тръгвах когато ме спря и ми каза следното:
-''Момко и внимавай с нея предпазвал съм я цял живот ! Не искам някой нехранимайко да и разбие сърцето и да прати това което сме градили последните 17 години на вятъра ! Надявам се съм направил добър избор !!!
Нашите пък бяха на друга вълна-много се зарадваха. Единствено съжаляваха,че не могат да се разбират с нея,но аз им служа като преводач от време на време ...![]()
Като сме заедно ( аз пътувам с Вуйчо ми най-често...) в Париж повечето време естествено преминава в целувки и прегръдки
любимото ни място е кафенето на Триумфалната арка.Обикновенно се срещаме на Айфеловата кула..след това се разхождаме по река Сена и завиваме към Шанзе Лизе... Крайната ни цел е Триумфалната арка ... За хотела няма да говоря-съвсем обикновен е . Следващата ни среща е някъдее 1-2 Юни Тогава аз имам Турнир в Франция,а тя е на турне в Лион . Съжелявам,но снимките ги правим с обикновен фотоапарат
( правим си обикновенни снимки спомените се запазват много по-дълго отколкото ако ги качим на компютър) но още при 1-ва възможност ще се снимаме с нормален фотоапарат тоест Юни месец очаквайте снимки :P
само моляте обясни ми как е на английски "момко" и "нехранимайко"Първоначално написано от Gr0zDan0v
![]()
иначе правилно ти е казал, майка ми каза каза почти същото на приятеля ми по скайп понеже още не се познават лично, само че някъде посредата вмъкна "че иначе ще те убия"![]()
много се радвам за вас, изглежда добре се разбирате и си изкарвате добре. а за целувките и прегръдките, еееее никой не очаква да стоите на консомолско разстояние един от друг
ще чакаме снимките, а аз след месец вече ще съм се върнала от италия и ще кача и аз нови снимки![]()
Първоначално написано от valll
еми попринцип си ми каза директно looser![]()
![]()
но аз предпочитам да го превеждам ( в този случай ) нехранимайко
![]()
май така изглеждаПървоначално написано от valll
![]()
![]()
![]()
С моя приятел не сме от дълго време, но се чувствам супер привързана към него, пък и той си ми е първата любоваз съм на 16, а той на 19 и двамата много добре знаем, че има вероятност съвсем скоро да замине в чужбина да работи. В момента ми е толкова хубаво, че сме заедно, а същевременно при мисълта за това просто сърцето ми се свива
![]()
Не знам вие как се справяте в такава връзка от разстояние, но аз много се надявам ако ни се наложи да не се отдалечим и ще се справим ли![]()
![]()
Според мен единствено улегналите връзки и сериоозните хора могат да издържат такова нещо.Смятам,че е адски трудно да не можеш да видиш човека когото обичаш,да не можеш да го докоснеш или да чуеш гласа му как шепне.Убийствено е!Евала на тези,които успяват да се преборят с разстоянието и вярват,че то няма значение във взаимоотношенията с половинките им!
наистина не е лесно, защото вместо всеки ден да е още един шанс да сме заедно, се превръща в още един ден разделени. трудно е, не е само да се е развило всичко, защото мията връзка конкретно си е от самото начало така. най-трудно е вечер. просто съм свикнала да си лягаме и да ме гушне. така топличко ми е с него, приятно и уютно, няма нищо, което да може да се сравни с прегръдката на любимия човек, и когато това ти се случва толкова рядко е убийствено. офффф разчувствах се, но малко остана, след 11 дни и ще си припомня какво беше това прегръдката. не го пожелавам на никого, особено като знам, че възможност да сме за постоянно заедно, чак след 2 години. но, и това ще стане, само живот и здраве и да се обичаме. и макар, че сме по-голямата част от времето разделени, това са най-хубавите 8 месеца в живота ми. ето това вече мога да ви го пожелая![]()