Разделени, но заедно

[krem4et0]

Chefinkaaa, ти сама написа, че след 3 месеца ще се окончателно заедно. Все пак имате идея и срок за това. Тези, които обаче нямат надежда с години...За тях ми е чудно. Не, че ако сте от едно и също място пак няма да минат години. На нас ни трябваха близо 6, за да се реши (той, а не аз) на тази крачка. Заедно сме от 19 годишни и все сме на мнение, че много рано се срещнахме з такава сериозна връзка. Много се променихме и двамата, а и отношенията ни един към друг. Не, че сме имали сериозни сътресения и катаклизми - просто се променихме. За мен 19 е изключително млад човек. И аз на 19 разсъждавах зряло и целеустремено, но в сравнение със сега вятър ме вееше на бял кон. Знам, че ще се започне с това, че не съм права, но докато не минат и при вас още 6-7 годинки и дойдете на моята възраст, няма да ме разберете.
Всичко се променя, човекът-също. И преди ви написах и за промяната от рутината, а я има и промяната от възрастта, от отговорностите. И не е въпросът дали се оправяте и издържате сами, а отговорностите пред половинката, работодател, семейство...балансът между всичко това.
Аз самата последната година съм се променила много (към добро мисля), а уж бях изграден характер. Мъжът ми - също.

Мисълта ми беше, че на 19-20 да правиш планове за живот с чужденец след неизвестен брой години е...наивно. Всичко тече, всичко се променя. Да рискуваш учене, бъдеще, отношения с близките заради любов в тази ранна възраст е лекомислено. Тя любовта минава, а сериозни момчета има. Аз съм си взела такъв, така че твърдя, че има. Даже сме родени и живели на 200 метра един от друг

[marin4itu]

krem4et0, при положение, че съм 12ти клас и ходя от дъжд на вятър само за да ме изпитат, за да имам оценка, не мисля, че като пропусна един понеделник, в който дори няма за какво да ходя, е проблем. Че то дори и отсъствия не ни пишат. Вече и без униформи ни пускат в училище. Иначе никога не съм била бегълга, не само защото училището не позволяваше, а защото за мен не е гордост да стигам само до кафето до даскалото.

[valll]

еееееее аз съм родена 14:40

krem4et0 радвам се, че следиш темата ни
преди него се натъквах само на момчета, които дори да бяха свестни просто не бяха за мен. бях доста разочарована и наранявана. добри спомени пазя само з апървата си връзка. когато го срещнах не осъзнавах в какво ще се превърне той за мен, но много се влюбих почти веднага след първият ни зрителен контакт (така го казвам, защото ние не излязохме веднага на среща). после започнахме да излизаме всяка вечер. неговият приятел знаеше английски и когато сме били повечко хора е превеждал. не можехме да си говорим, но аз съдех по жестовете му. оставих се на сетивата си. ще дам пример: вървим по улицата и блузката ми се е вдигнала малко, той я дърпа надолу. отваря ми вратите, взима ми сакото, но не ме омагьосваше с подаръци, приятелят му ми каза, че единият ден е стоял и приказвал с майка си 1 час на роуминг, за да и говори за мен, а както знаете за италианците майката е много важна.когато си тръгна осъзнах, колко много значи за мен и понеже си мислех, че съм за него просто лятна авантюра (просто ми се сруваше прекалено хубаво), стоях и си мислех, че това беше всичко. но той продължи да ми пише, изтегли си преводач, понаучи малко английски и след седмица ми купи билета за първия път.

за мен той събира всичко, което съм искала у някого има и качества, които не съм и осъзнавала, че съществуват. най-вече уважението. не казвам, че съм разочарована от българите, но просто не съм срещала джентълмен. уважава ме, подкрепя ме, наистина го е грижа за мен, старае се винаги да ме вижда усмихната, дава ми право на избор, ако не искам нещо не го правя. сигурна съм с него. в италия запознаеш ли момичето с роднините си, това е равносилно на годеж, а те харесат ли я все едно ти дават благословията си. той ме запозна с всички роднини и приятели, които бяха в торино. не съм и смятала, че ще срещна такъв човек. аз самата зная, че съм все още малка, макар, че след няколко месеца правя 21, но не смятам да го изпускам заради това. разстоянието ме съсипва така е, особено разделите, щом си го изпитвала знаеш какво е, но когато не мога и един ден без неговите думи, без гласа му, без ласките му и когато наистина си представям бъдещето с него няма какво да му мисля. друг на неговото място нямаше да ме чака, а щеше да ми даде ултиматум или университета или любовта. но той ме подкрепя. сещате ли се има една песен на Кали "любов на време"? ако го бях срещнала преди време или нямах този злощастен опит от преди, нямаше да го оценя и нямаше да съм това, което той сега харесва в мен. той вече не е момче, голям човек е, стабилен с работа и при положение, че направи ремонт на дома си, за да има място за моите неща, дрехи и обувки ,ми показва, че вижда бъдещето си с мен. гаранция няма, майка ми и баща ми са се омъжили след 9 месеца и не е била бременна, защото в момента това е причина за доста ранни бракове и се разведоха след 16 години брак, така че никога незнаеш какво ти предстои, но аз намерих, човека за себе си и няма да го изпусна току така.

[krem4et0]

marin4itu, едно време и 12 клас си беше гърч...да не кажа, че ми беше най-трудно, защото съвместявах уроците с учене за приемни изпити. И отсъствия са писали, и са местили в друго училище, и са прекъсвали...Но сега е борба за всеки ученик и нещата са по-разпасани.

valll, хубави неща си написала, абсолютно характерни за първите месеци на една любов. Права си, че всичко е до късмет, но аз пък пред себе си имам пример за дълго познанство, дълго "ходене" и дълъг брак. Родителите ми са съученици в гимназията, от 18 годишни са гаджета, а са се оженили на по 22. На първи този месец направиха 35 години семеен живот, а се познават от 42-3. От друга страна бракът на сестра ми след не особено дълга връзка, пак белязана от казарма, рухна за 4 години.
Е, мен ако питаш 6-7 години са много, за да не съм омъжена за човека, с който съм, но това е нещо, което не зависи от мен, а от него. Бях готова на 4-тата година...

И въпреки, че съм вложила много енергия, емоции, време, пари...всичко от себе си, не бих се колебала да я прекратя, ако трябва да живеем по този начин (разделени с редки срещи за по няколко дни). А смятам, че имам да губя много повече от теб.
Може би просто не го разбирам, може би съм закостеняла и не съм за този космополитен свят, но аз искам любимия човек да е с мен и до мен всеки ден, да мога да разчитам на него винаги, да ми бъде непрекъснато радост, опора и другар. За това в крайна сметка е любовта - да не си сам, да не си самотен, да имаш някой, с който да споделяш - време, емоции, проблеми. Поне аз за себе си така разбирам пълноценната любов - да сте заедно в добро и лошо, да имаш близък човек до себе си когато искаш, а не от време на време за малко.
Разбира се отвръщам и със същото. Не мога да си представя да имам проблем и да не си поплача на рамото на мъжо, да ме прегърне и успокои или пък да съм щастлива от нещо и да не го нацелувам, да му увисна на врата или да му надуя главата какво точно е станало. Разбира се мога да му го кажа по телефона (скайпа), но не е същото.

А как стоят нещата в секса? Щом сте си верни, как издържате месеци наред без секс. И в случая не говоря за съвкупление или оргазъм, а за интимност във всяка форма.

[valll]

разбирам за какво говориш, не мога да гарантирам, че винаги ще разсъждавам по този начин. не си закостеняла, напротив даже според мен днешният свят ти е повлиял доста. едно време даже са се женели без да се познават. просто с течение на времето всичко се е променило. е не казвам, че сега бих се омъжила за него. не че той не иска. аз съм му казвала, че ни е рано за такава крачка, защото разводът е най-лесното изход. ето всичко, това което казваш наистина много ми липсва, защото той е човекът, който може да ме подкрепи, утеши, да спре сълзите ми и да върне усмивката ми и повярвай по скайп или телефона не е същото. и аз искам, когато се скараме просто да го прегърна, знам, че това ще помогне вместо да си пишем 2 часа докато се изясним. но това не зависи от нас двамата. аз искам да уча, и същевременно не искам той да живее на тоя хал на който живеем всички в българия. има си стабилна работа и е постигнал нещо в живота. аз още нищо не съм постигнала, за това предпочитам аз да отида на по-доброто, от колкото той да дойде тук, макар че съм убедена, че ще има много неща, които биха ми липсвали. той ми помогна за няколко месеца да израстна и да стъпя на земята, защото макар, че много ми е минало през главата си живеех в измислен свят. липсва ми и ми е трудно, но би ми било много по-трудно без него, не само да го забравя. убедена съм, че няма друг човек, който може да ми осигури, това което той ми осигурява.

а за секса, незнам за него как издържа, защото нали за момчетата, дори чисто физически е по-трудно. аз нямам проблем с това. тази близост и нежност наистина я искам постоянно, но съм се примирила. през живота си не съм обичала никой така и за баща си не съм плакала така, когато ни напусна, както за Вито, когато се разделяме.

[marin4itu]

krem4et0, да, напълно си права, че едно време не е било така, но е факт, че образованието ни сега е много зле. И то не толкова заради това, че учителите не могат да преподават както смятат повечето, а е заради това, че поколенията са различни. Аз като гледам в 7ми и 8ми клас какво става направо се хващам за главата.. Но не съм оставила безотговорно всичко и да не ходя на училище, ходя си, изпитват ме, изкарвам си оценки. Ама това е последният месец. Преди това отсъствия пишеха, униформите трябваше да с ана ниво, общо взето всичко беше стриктно. Но това е друга тема, така че спирам до тук..

[SuperBadSuperFresh]

krem4et0,честно да ти кажа,донякъде съм съгласна с теб.Осъзнавам,че това че съм намерила правилния човек,може би е малко наивно.Имаме планове,радвам се че го имам,обичам го.Даже 4 години по-късно след запознанството ни,тръпката дори само като си помисля за него е уникална.Да,обаче осъзнавам,че хората се променят,че пътищата ни може да се разминат и така нататък.Но това не е причина да не мечтая,че ще съм с него дълго,дъъълго време,нали?

[krem4et0]

Разбира се,че не пречи. Всеки иска да е щастлив и щастието му да продължи дълго. Лошо няма. Просто смятам, че е по-добре да си щастлив тук и сега, отколкото в някакво имагинерно бъдеще. Оценявам, че ви е трудно и ви се възхищавам на търпението, нервите и всеотдайността. Наистина. Просто са ми интересни някои неща, защото не съм се поставяла и не бих се поставила в подобно положение и все пак знам, че такива връзки могат да оцелеят и да се истински.

[Chefinkaaa]

Може би просто не го разбирам, може би съм закостеняла и не съм за този космополитен свят, но аз искам любимия човек да е с мен и до мен всеки ден, да мога да разчитам на него винаги, да ми бъде непрекъснато радост, опора и другар. За това в крайна сметка е любовта - да не си сам, да не си самотен, да имаш някой, с който да споделяш - време, емоции, проблеми. Поне аз за себе си така разбирам пълноценната любов - да сте заедно в добро и лошо, да имаш близък човек до себе си когато искаш, а не от време на време за малко.

Кремче, това че сме разделени, не значи че не може да разчитаме един на друг, напротив - постоянно. Радост до колкото е възможно..Все пак ако е нямаше,нямаеш да зме заедно и нямаше да издържим. Аз не се чувствам сама, а по-скоро се чувствам далече. Далече сме.. но пък и толкова близо същевременно. Естествено физическите взаимоотношения както каза Вал разрешават много по-бързо проблеми или всякакви сръдни. Това не ни пречи да споделяме, защото винаги когато 1 от нас е имал ужасен ден или се нуждае от мили думи си звъним веднага.. и всичко става различно...олеква ти.. Да, прегръдките липсват..топлината му липсва..мириса му.. ръцете му.. целувките.. Но пък знам, че има светлинка в края на тунела. И още нещо, аз прекъсвам 1 година преди университета и няма да съжалявам. 1во защото го исках за себе си.. защото си нямате на представа колко ми е тъпо тук и как ме е яд, че трябваше да порастна преждевременно, от 2 години работя и учча, без почти никакво време да излизам,да разтоварвам.. И само в България като си дойда.. Та тази 1 година, ще работя, ще съм с него, ще си поживея преди пак да почна с университетите.. И доста хора мислят, че е недозряла постъпка, но аз не мисля така, защото тези, които ми го казват не са почвали работа от 16 годишни, а са разчитали на мама и тати и са ходили по кафета и на дискотека вяка събота, а аз не, Мисля, че след толкова учене и работа..заслужавам и малко релакс, имам спестени пари поне за няколко месеца докато си намеря работа в Б-я..след това колкото-толкова.. парите никога не са били път към щастието ..лично за мен.. И аз го имам този близък човек, той е там..в сърцето ми..само дето не мога да го стигна..освен в съня си.. Апък и като се замисля, най-малкото време, в което сме били заедно е бил 1 месец, не са няколко дни.

[valll]

Стеф, всичко което си преживяла те е направило по-силна и по-зряла, за да разпознаеш правилния човек. от личен опит знам, че колкото повече горчив опит имаш, толкова по-голяма разлика между добро и лошо, правилно и грешно. постъпила си като зрял човек и знам, че много лесно звучи просто да ти кажа браво, защото само ти си знаеш какво ти е струвало, но все пак Браво !

[Chefinkaaa]

Да, Вал така е...преминала съм през неща, през които моите връстници едва ли са изживявали някога.. Доста ме оплюват за това ми решение отностно България, но мен не ме интересува, най-важно е че ще съм щастлива - и че не прекъсвам обучението си.
Аз като гледам по писането, в тази тема няма лекомислени момичета.. Явно имаме 1 което ни свързва, а именно това през което минаваме от раздялата.

Между друготооо утре Слънцето идваа ии ще ви напусна за 2 седмички Знам че ще липсвам хихи шегувам се

[valll]

да да помня, че е утре. ще липсваш, ама ти е простено тоя път

пожелавам ти незабравими моменти и да се наситите един на дуг, което не се и съмнявам, че ще стане. после ще чакаме да разказваш и да качиш снимки. аз пък след седмица занимавам, така, че незнам кога точно ще се засечем с тебе, ама споко после ще чета

[gangstalove]

Ами да се включа и аз...

Запознах се с едно мом4е на 400км от мен. Той си идва в моя град само по ваканциите, понеже си има роднини тук. Минаха 3 месеца от както сме се запознали и утре той ще си идва тук! Ина4е се видяхме в София само за 1 4ас и мина като 1 минута... Но имам моменти през които се чудя колко ще ми е тежко да го пусна, когато стане време да си ходи...

[SuperBadSuperFresh]

Леле,всички ще сте си с момчетата,аз какво ще правя тук сама. Пожелавам ви много невероятни,прекрасни,незаб равими моменти заедно!

[valll]

айде включвай се а вие заедно ли сте? ако да разкажи малко повече за връзката си, както сигурно вече си забелязала доста неща сме обсъждали, нека разберем малко и за теб

[valll]

Леле,всички ще сте си с момчетата,аз какво ще правя тук сама. Пожелавам ви много невероятни,прекрасни,незаб равими моменти заедно!

ехе, а на теб не ти ли предстои нещо? аз имам още 6 дни, така че за сега съм си тука но мерси много за пожеланието

[SuperBadSuperFresh]

Аз съм се отчаяла.Най-рано можем да се видим след бала му,и то за няколко часа.Иначе после за рождения ми (ни ) ден предполагам.Мислех като мине,направо да ида с него за седмица-две.По принцип съм оптимистка,няма начин да не съм в моето положение.Но точно в момента е онова състояние на безсилие и изгаряща липса...Нищо,довечера ще му се обадя,да се успокоя малко.До тогава-парфюмът му и плюшеното кученце,което ми подари.

[valll]

офффф това с парфюмите и играчките ми е много познато. само дето аз първите няколко дни след като се прибера не искам да виждам нищо негово и даже не искам да го чувам или да си пиша с него защото ми е много трудно.

[SuperBadSuperFresh]

Ей,какво стана с темичката?

[marin4itu]

Момичета, аз се завърнах във Варна тази вечер. Вчера много хубава годишнина изкарахме. Цял ден в тях гушкане в леглото, вечерта излязохме, пийвахме, припомняхме си как сме се запознали, говорихме си как не можем един без друг и си обещахме на следващата годишнина вече да живеем заедно! Чувствам се толкова щастлива, че го имам до мен! Нямам търпение четвъртък вечерта пак да си го видя!

[valll]

милата, много се радвам за теб. вчера беше годишнината нали? желая ви да сте все така влюбени и да изпълните обещанието си

[SuperBadSuperFresh]

Абе момичета,сетих се да ви питам...Коя е вашата песен? Нашата (колко странно) е: http://www.vbox7.com/play:ec25569b .Има други песни,които обожаваме и свързваме с нас,но НЯМА друга такава песен.Всяка дума от текста се отнася за нас.

[marin4itu]

милата, много се радвам за теб. вчера беше годишнината нали? желая ви да сте все така влюбени и да изпълните обещанието си

Благодаря ти! Да, на 17ти беше. Да ти се връща десеторно!

Ами при нас не е имало репликата "Това ще е нашата песен!", ами един път като бяхме в тях си пуснахме на Нети и Дони - Ще танцувам само с теб и като я чуя се сещам за него и как си танцувахме в тях.

[valll]

мерси много.

и ние нямамме конкретна песен. доста са тези, които ми напомнят за него, но тази, която и двамата харесваме, слушаме, когато сме заедно и му направих клипче на тази песен за 14 февруари е на Силвия Кацарова- Обичам те. много е сладък, когато я слушаме в колата и нали знае само Обичам те и го пее през цялото време, но има и други, които свързвам с него.

а кой е моментът, който никога няма да забравите? нещо, което от всичкото време, прекарано заедно, е оставило най-голям отпечатък в съзнанието ви?

[SuperBadSuperFresh]

Моментите са ужасно много!Но честно казано,първото за което се сетих,след като прочетох въпроса ти,беше следното.Първия път като се видяхме и седяхме и чакахме автобуса до вкъщи,аз непрекъснато повтарях че не мога да повярвам че е истински и че е до мен.А той просто ми каза:Крайно време е,твърде много чакахме.
Иначе и от преди да се видим,имаме много емоционални моменти.Например в периода,в който не си говорехме един ден се появява в скайп и ми заявява:

[26.2.2010 г. 23:48:37] АЗ каза: iskam da mi kaje6 koeto ima6 da kazva6
[26.2.2010 г. 23:48:39] АЗказа: v max
[26.2.2010 г. 23:48:42] АЗ каза: 5 dumi
[26.2.2010 г. 23:48:45] АЗказа: dobre aide 10
[26.2.2010 г. 23:49:47] ТОЙ :Az (1) ne (2) sum (3) spiral (4) da (5) mislq (6) za (7) teb (

Ако щете вярвайте,тези 8 думи преобърнаха живота ми.

Та,почнали сме с въпросите...Всички знаем,че момчетата по-трудно оценяват малките жестове.Все пак,има ли нещо мъничко,което сте направили и то е трогнало момчетата ви?И им е личало,разбира се