Chefinkaaa, ти сама написа, че след 3 месеца ще се окончателно заедно. Все пак имате идея и срок за това. Тези, които обаче нямат надежда с години...За тях ми е чудно. Не, че ако сте от едно и също място пак няма да минат години. На нас ни трябваха близо 6, за да се реши (той, а не аз) на тази крачка. Заедно сме от 19 годишни и все сме на мнение, че много рано се срещнахме з такава сериозна връзка. Много се променихме и двамата, а и отношенията ни един към друг. Не, че сме имали сериозни сътресения и катаклизми - просто се променихме. За мен 19 е изключително млад човек. И аз на 19 разсъждавах зряло и целеустремено, но в сравнение със сега вятър ме вееше на бял кон. Знам, че ще се започне с това, че не съм права, но докато не минат и при вас още 6-7 годинки и дойдете на моята възраст, няма да ме разберете.
Всичко се променя, човекът-също. И преди ви написах и за промяната от рутината, а я има и промяната от възрастта, от отговорностите. И не е въпросът дали се оправяте и издържате сами, а отговорностите пред половинката, работодател, семейство...балансът между всичко това.
Аз самата последната година съм се променила много (към добро мисля), а уж бях изграден характер. Мъжът ми - също.

Мисълта ми беше, че на 19-20 да правиш планове за живот с чужденец след неизвестен брой години е...наивно. Всичко тече, всичко се променя. Да рискуваш учене, бъдеще, отношения с близките заради любов в тази ранна възраст е лекомислено. Тя любовта минава, а сериозни момчета има. Аз съм си взела такъв, така че твърдя, че има. Даже сме родени и живели на 200 метра един от друг