Lorein, на една от най-близките ми приятелки приятелят й замина на кораб за 6 месеца и аз й казах, и продължавам да й казвам, че трябва да го приема като изпитание. Ако минат през това, ще минат през още много неща с лекота. Тежко й е наистина, но е много сладка като се радва, че се е чула с него или че са си писали.

Казвам го и на теб и на всички писали в темата, винаги трябва да е трудно, за да разбереш, че можеш да разчиташ на човека с когото си.

Засегнахте темата със запознанствата с родителите. Значи аз се запознах първо с майка му на приятеля ми, после с баща му (разведени са), с баба му и с дядо му. С майка му се разбираме добре. Но той живее сам и като съм при него, сме си само двамата. Обаче той като идва вкъщи сме с мама, тати и брат ми. Запозна се направо с всички, а сега когато съм на даскало, или като работех лятото, той ме чака вкъщи с наще да се прибера и пият ракия Познава се и с всички без единия ми дядо. Всичките много го харесват. Ама той ми е такова съкровище бе!

Иначе хем се виждаме всяка седмица, обаче пак роним сълзи на гарата. И за мен той е първото момче, което е плакало за мене.

Снимки ще кача утре, че сега компютъра ми е много бавен...