krem4et0 пиши, не е казано, че искаме да чуваме само розови неща. всичко, което казваш го приемам и като съвет. аз самата се страхувам за момента, в който ще сме заедно, но не за 10 или 20 дни. при мен е малко по-различно, защото аз не отивам при българско семейство и тяхната малка българска общност. италианците имат по-различен манталитет, държание и т.н. страхотни хора са наистина, но осъзнавам, че няма да ми е лесно. страх ме е именно от това, че може да не се разбираме, когато заживеем заедно. мен лично ме дразни, че и сега като ходя чисти и мие чинии, което аз искам да правя и може да ме изкара от равновесие

SuperBadSuperFresh разбирам те наистина много добре. всеки път на летището като ме посреща (и двата пъти кацам посред нощ) няма много хора на летището и той веднага ме фиксира. тази прегръдка по-силна и по-топла и от мечешка не бих я заменила за нищо. и стоим така 2-3 минути без да си кажем нищо. хората са дали хиляди години за азбука и милиони думи, а в такъв момент оставаш безмълвен. различно е когато си тръгвам. последният път ми прилоша вече в салона за чакане. от плакане и сърцето ме заболя, ама наистина не просто от тъга. един полицай така ме гледаше, че реших, че си мисли да ме закара до психодиспансера.