еееееее аз съм родена 14:40

krem4et0 радвам се, че следиш темата ни
преди него се натъквах само на момчета, които дори да бяха свестни просто не бяха за мен. бях доста разочарована и наранявана. добри спомени пазя само з апървата си връзка. когато го срещнах не осъзнавах в какво ще се превърне той за мен, но много се влюбих почти веднага след първият ни зрителен контакт (така го казвам, защото ние не излязохме веднага на среща). после започнахме да излизаме всяка вечер. неговият приятел знаеше английски и когато сме били повечко хора е превеждал. не можехме да си говорим, но аз съдех по жестовете му. оставих се на сетивата си. ще дам пример: вървим по улицата и блузката ми се е вдигнала малко, той я дърпа надолу. отваря ми вратите, взима ми сакото, но не ме омагьосваше с подаръци, приятелят му ми каза, че единият ден е стоял и приказвал с майка си 1 час на роуминг, за да и говори за мен, а както знаете за италианците майката е много важна.когато си тръгна осъзнах, колко много значи за мен и понеже си мислех, че съм за него просто лятна авантюра (просто ми се сруваше прекалено хубаво), стоях и си мислех, че това беше всичко. но той продължи да ми пише, изтегли си преводач, понаучи малко английски и след седмица ми купи билета за първия път.

за мен той събира всичко, което съм искала у някого има и качества, които не съм и осъзнавала, че съществуват. най-вече уважението. не казвам, че съм разочарована от българите, но просто не съм срещала джентълмен. уважава ме, подкрепя ме, наистина го е грижа за мен, старае се винаги да ме вижда усмихната, дава ми право на избор, ако не искам нещо не го правя. сигурна съм с него. в италия запознаеш ли момичето с роднините си, това е равносилно на годеж, а те харесат ли я все едно ти дават благословията си. той ме запозна с всички роднини и приятели, които бяха в торино. не съм и смятала, че ще срещна такъв човек. аз самата зная, че съм все още малка, макар, че след няколко месеца правя 21, но не смятам да го изпускам заради това. разстоянието ме съсипва така е, особено разделите, щом си го изпитвала знаеш какво е, но когато не мога и един ден без неговите думи, без гласа му, без ласките му и когато наистина си представям бъдещето с него няма какво да му мисля. друг на неговото място нямаше да ме чака, а щеше да ми даде ултиматум или университета или любовта. но той ме подкрепя. сещате ли се има една песен на Кали "любов на време"? ако го бях срещнала преди време или нямах този злощастен опит от преди, нямаше да го оценя и нямаше да съм това, което той сега харесва в мен. той вече не е момче, голям човек е, стабилен с работа и при положение, че направи ремонт на дома си, за да има място за моите неща, дрехи и обувки ,ми показва, че вижда бъдещето си с мен. гаранция няма, майка ми и баща ми са се омъжили след 9 месеца и не е била бременна, защото в момента това е причина за доста ранни бракове и се разведоха след 16 години брак, така че никога незнаеш какво ти предстои, но аз намерих, човека за себе си и няма да го изпусна току така.