разбирам за какво говориш, не мога да гарантирам, че винаги ще разсъждавам по този начин. не си закостеняла, напротив даже според мен днешният свят ти е повлиял доста. едно време даже са се женели без да се познават. просто с течение на времето всичко се е променило. е не казвам, че сега бих се омъжила за него. не че той не иска. аз съм му казвала, че ни е рано за такава крачка, защото разводът е най-лесното изход. ето всичко, това което казваш наистина много ми липсва, защото той е човекът, който може да ме подкрепи, утеши, да спре сълзите ми и да върне усмивката ми и повярвай по скайп или телефона не е същото. и аз искам, когато се скараме просто да го прегърна, знам, че това ще помогне вместо да си пишем 2 часа докато се изясним. но това не зависи от нас двамата. аз искам да уча, и същевременно не искам той да живее на тоя хал на който живеем всички в българия. има си стабилна работа и е постигнал нещо в живота. аз още нищо не съм постигнала, за това предпочитам аз да отида на по-доброто, от колкото той да дойде тук, макар че съм убедена, че ще има много неща, които биха ми липсвали. той ми помогна за няколко месеца да израстна и да стъпя на земята, защото макар, че много ми е минало през главата си живеех в измислен свят. липсва ми и ми е трудно, но би ми било много по-трудно без него, не само да го забравя. убедена съм, че няма друг човек, който може да ми осигури, това което той ми осигурява.

а за секса, незнам за него как издържа, защото нали за момчетата, дори чисто физически е по-трудно. аз нямам проблем с това. тази близост и нежност наистина я искам постоянно, но съм се примирила. през живота си не съм обичала никой така и за баща си не съм плакала така, когато ни напусна, както за Вито, когато се разделяме.