Аз съм се отчаяла.Най-рано можем да се видим след бала му,и то за няколко часа.Иначе после за рождения ми (ни ) ден предполагам.Мислех като мине,направо да ида с него за седмица-две.По принцип съм оптимистка,няма начин да не съм в моето положение.Но точно в момента е онова състояние на безсилие и изгаряща липса...Нищо,довечера ще му се обадя,да се успокоя малко.До тогава-парфюмът му и плюшеното кученце,което ми подари.