Плачещите върби не винаги плачат. Но никога не се усмихват.Плачещите върби са любимите на дъждовете. Разтърсват дълги красиви коси пред облаците и привикват бурите. Казно по друг начин... търсят си го. Те от мъката живеят. И като заплискат тия ми дъждове по улици и покриви... като се завихрят по града... като заплачат тея върби.. едва се сбират после.
и градове, и улици........

и хора.