писанията са дълги, така че ако ви мързи не се занимавайте.

та аз съм един момък, на прясно навършени 18. от няколко години насам изпитвам разни терзания относно отношенията ми с нежния пол. Като за начало, никога не съм имал каквато и да е връзка, пък било и приятелство с момиче.

това все го отдавам на някакви глупави фактори - я било потресаващия ми външен вид, скапания ми характер, странните ми вкусове в музика/начин на обличане/каквото и да е, а и някои противоречиви аспекти в моите нрави.

но също толкова е възможно тия работи да си ги натяквам, понеже до що-годе скоро (а и май все още, просто не му обръщам внимание) бях взиман за дъвка от почти всички. това ми се отрази много здраво на психиката - срам ме е от себе си. страх ме е да заговоря човек (а за момиче не може и да се помисли), да не взема да оплескам всичко.

приятели имам. малко са, и не са особено отдадени, но не е като да нямам въобще. но за компания - не може да се говори, самият аз купонясвам от дъжд на вятър.

Както казах, не се занимавам с момичета. причина (освен срамежливостта): мързи ме да правя хиляди опити, докато не успея с произволно момиче, мисълта не ми харесва. Не, че не бих се лепнал на произволно момиче което ми хване погледа. (няма да го отрека, отчаян съм и съм точно това, заради което жените казват че мъжете сме един дол дренки) Но колкото и да не ми се занимава, от време на време ме хващат ужасни депресии относно липсата на любов в живота ми. Яд ме е, че съм сам, но също толкова осъзнавам, че сам съм си виновен.

Та, ако някой си е направил труда да го прочете тези безсмислени излияния, да каже дали има някакъв проблем. Ако да, какъв? благодаря!