Цитирай Първоначално написано от djipsito
Аз вече се бях дръпнала когато ми го каза а и бяха минали няколко месеца, въпреки тва обаче доста кофти ми стана. Като цяло не мога да го виня МНОГО, защото някои неща сама позволих да се случат и донякъде се самонараних (именно щото вярвах в тези неща от филмите и си мислех, че като види колко държа на него и колко значи за мен, ще ме оцени, а тва така и не стана...) Твърдеше, че ме има като приятелка, ама държанието му с нищо не показа ДОРИ приятелство, кво остава за нещо друго...
Ако е бил точният човек е щял да те оцени. Човек не трябва да слага на първо място нито разума, нито сърцето. По скоро и двете трябва да вървят в комплект така да се каже, но за всяко нещо трябва да си има граници и достойнство.
Цитирай Първоначално написано от djipsito
Както и да е, като цяло винаги вината е и в двамата... Важното е да се научиш да преценяваш сигналите (които ако са смесени, само те объркват) и да знаеш, че ако не си желан, трябва да спреш да преследваш и да гониш с НАДЕЖДАТА, че нещо ще се промени (а то никога не се променя)
За това съм напълно съгласен с теб.