ЗДРАВЕЙТЕ Long, long, long story by me

Дано някой се навие да прочете и да ми помогне, но да не поства, ако не е прочел цялото. Ще ви бъда много благодарен...

Толкова много теми за любов видях за 2-3 дни и всяка ми приличаше по малко на моята история с единственото момиче, което съм обичал. Дайте да видим какво ще кажете за моята история.

Запознахме се в средата на първия срок в 9-ти клас... Безобидно запознанство и много, много случайно и странно, но и някак яко. Няма да давам подробности, че ще ви мързи да четете.

Такааам. 4-5 месеца приятели по стандарт... аз и казах, че я харесвам, тя ме отблъсна с най-баналното извинение. Аз уж го приех. Минаха се 2-3 месеца и след като постоянно се търсехме и се смеехме и всичко сладурско в едно приятелство, за което можете да се сетите + побой над улични котки на гребната база в Пловдив + разглеждане на въпроса "Защо маймуните в тая проклета ЗОО градина умират да барнат топките на друга маймуна" + всякакви забавни неща, НО без компания и почти винаги само 2-мата. Нейните приятели не ми харесваха, а тя 100% не би харесала моите затова и си останахме така с 2-3 общи приятелчета.

След една голяма кавка, след която бях решил да не се занимавам с нея тя ми каза, че ме харесва... после се почна трудното - десетки месеци (ех, колко много звучи) се опитвахме да наклоним летвата към едно от 2-те решения... да сме заедно или да сме приятели. Не беше просто, понеже се бях влюбил в нея, но се карахме постоянно, случвало се е 6 месеца да не си говорим, но после си наваксвахме толкова бързо, че все едно не сме се карали. Всеки си гледаше живота а приятелството ни си остана странно и аха аха да тръгнем и нещо се объркваше. Причината повечето пъти май беше в мен, така казваше и тя. Постоянно ме караше да ревнувам и после се правеше, че не знае за какво става дума станаха много глупости, но сме имали много хубави моменти.

Миналата година септември месец в началото ми се наложи да се извинявам за една от многото еднотипни простотии, които съм правил спрямо нея - псуването. Просто съм супер избухлив и когато сме в скайп тя се държи по-отворено и се вбесявах. Много съжалявам, че я обиждах и т.н., просто не мога да се контролирам от 2 години насам. Тя ми прости не 1 или 2 пъти.... НО ПОСЛЕДНИЯ ПЪТ се здобрихме и ... решихме да излезем най-накрая на истинска среща и аз бях 10000% обеден, че искам да съм с нея след толкова много проблеми и глупости. БЯХ готов да зарежа всички проблеми, да бъда с нея.

Излезнахме и след толкова дълго приятелство и след толкова много къвги и щастие макар и не каквото съм искал... най-накрая си имахме нашата първа целувка и сериоооозен разговор относно нас. Да... тръпката беше много голяма и беше много трудно да направим тая стъпка, поне за мен. НИКОГА не ми е било толкова трудно да гледам момиче в очите, както тогава. Всичко изглеждаше розово. Предварително бяхме говорили относно срещата, което е глупаво, но след 3 години приятелство би било голям шок да се изненадаме на приятелска среща. Тя ми беше казала за пречките (както винаги и тогава имаше пречки: декември месец миналата година) и те бяха, че ще бъдем абитуриенти и ще държим и двамата по най-малко 4 изпита и почти е невъзможно да се виждаме както преди (а то няма смисъл да тръгнем, ако ще е по-зле от преди, когато бяхме само приятели). Получи се така, че макар срещата да си беше г/д добре (признавам, имаше и издънки, но не бяхме излизали заедно от повече от половин година и беше много трудно... след малко ще обесня защо), се наложи да чакам да помисли. Аз просто бях полудял от яд, че най-накрая бях сигурен, а сега пак ще трябва да чакам, но се съгласих. Минаха се празниците и явно е имало мрън мрън от мама, тате и роднини относно това, че тая година е най-важна..., че трябва да даде всичко от себе си и т.н. (само предполагам, но наистина съм 90% убеден) ииииии след 5-6 дни писахме... аз бях готов да кажа, че няма смисъл да тръгваме чак ся и то щом има чак толкова много да мисли (а, да. Тя също мислеше и за това дали да ми вярва ОТНОТО
) .. , когато тя ме изпревари и каза, че просто нямало време да си прекарваме по-яко от преди (казвам го с 2-3 думи, че сигурно ви е писнало малко от четене) и т.н., абе общо взето... няма да сме заедно. Така се върнахме пак на приятели, но ... не знам какво точно стана след това... аз просто бях полудял... стисках зъби и и пишех супер мило и приятелски, просто я търсех по-често , а нямах право чак толкова много да досаждам и тя... ми го каза за 1-ви път така директно... и после се омотаха нещата... почна да ми говори как съм прекалявал и т.н., не можело да и държа сметка и т.н. (ПРАВА БЕШЕ ) и аз и казах да не драматизира.... и от този ден насам (началото на януари) до днес не ми е проговорила...

Това беше историята... сега ще ви обесня за тая гадна болест "любовта"... Просто е... винаги сме имали по-специални чувства един към друг... може да е спирала за месец-два като сме се карали, но не сме спирали да мислем един за друг, поне преди. Обаче от последния път насам... просто много неща се промениха, може би защото се опитах да тръгнем.. или и аз не знам точно, тя не иска да говори с мен, опитах почти всичко за да я накарам да поговрим... пратих бест фр при нея да я помоли да се видим от мое име... понеже 1-во ме е срам да я погледна, 2-ро ако ми откаже ще откача и ще се закопая още повече... НО ТЯ... още в началото го прекъснала и казала "о не не не" или нещо подобно. Интересното е, че ме гледа както ме гледаше преди.... по същия начин, може да си въобразявам, но не съм я виждал да гледа така друг (може да звучи много самонадеяно, но наистина го мисля... ), не мога да ви опиша погледа.. просто е странен и много тъжен... преди беше много весел поглед, като я видех и започвах да се смея, но сега е различно...

Ако някой е прочел, бих се радвал да даде съвет... единственото, което не съм направил е да говоря с нея на живо очи в очи..., но е такова инато магаре, че шанса да спре и да ме чуе отива към 0-лата, а шанса да излезна още по-голям простак ако ме подмине като малка гара... е огромен..., понеже още я обичам, да... и съм и го казвал много пъти... обичам я въпреки всички простотии и караници и ако трябва пак да мина през всичко, ще го направя. Не ни остана много време, вероятно пътищата ни ще се разделят много скоро, затова искам да бъда приятел с нея до тогава... вече си взех поука и макар да си я обичам много, бих искал да сме си приятели и да ми остане хубав спомен като цяло, защото сега като се видим и ми стана страшно мъчно за преди... КАЗАХ И да ми каже, че не иска да я занимавам ако е така, а тя просто игнорира всичко, което и казвам, как да постъпя... наистина ли искам толкова много... просто си искам добрите спомени обратно... Знам, че и е добре и така... т.е. предполагам..., но този поглед и действията и като се разминем просто ме карат да размишлявам с дни по въпроса... Нямам нерви да го мисля повече... имали сме много чувствителни моменти като приятели, просто 3 години не мога да ги напиша на 2 на 3... Дано, някой е прочел.