Евтино и с кратък живот, или скъпо и трайно

[semantics]

Докато пушех си взимах все обикновени запалки, защото ги губя, чупя и т.н. - неоправдано е да заложа на скъпа такава.

Което ме подсеща, как от Турция си купих ЕБАСИ Zippo-то и го загубих след четири часа... Тук думата е ЕПИК ЛЮН!

Просто проблема е, че днес повечето вещи са с много кратък живот. Родителите ви са карали с един хладилник и телевизор по 20 години. Телефона с шайба - 25 години. Сега си сменяма компютрите и телефоните на по 2 години. Отделно баба и дядо с по едно палто са карали 15 години. А сега? Обувки - и те по толкова. И всяка година на обущар - нова подметка.
Въпросът е, че и сега се произвечдат подобни неща, но не сме склонни да си дадем месечната заплата за един чифт обувки примерно, или за едно палто. Няма е трагедията на Акакий.

Това вече е друго. И е факт. Няма я тази трагедия, защото, според мен, съвременният пазар и тенденциите му и самата световна икономика някак правят пропастта между беден и богат, а съответно и евтино/некачествено и скъпо/качествено по-голяма от всякога. В този аспект повече от който и да е друг си личи, как преследваме големи думи като "социално равенство", а всъщност сами правим условията на социалната среда възможно "най-неравни". Богатите могат да стават само по-богати и да живеят по-добре, а бедните - обратно и могат само да го духат.
Сиреч, разпределението на благата става все по-неравномерно - казвам го, без да разбирам от тази сфера, просто лично мнение и наблюдения.