Отговор в тема
То пък бащата сигурно е гледал през прозореца, че само тя не се е пазила...Първоначално написано от DiDy1
Тоя въпрос е адски сложен и не може да се каже "винаги за" или "винаги против". Всичко зависи от обстоятелствата и участниците в тях. Пазете се и се надявайте да не ви идва до главата, защото подобно решение е много сложно и трудно, особено за момичето и често води до психологически травми.
Welcome to the Jungle...
Е да и той е виновенТо пък бащата сигурно е гледал през прозореца, че само тя не се е пазила...
И двамата са равно виновни. А към момчетата : ако момичето , с което сте го направили , забременее бихте ли я зарязали или бихте постъшили като истински мъж и да останете при нея
~~ Music = LIFE !! :]]
Аз съм ЗА.
Нямам нерви да обяснявам по какъв начин ти се прецаква живота,да не говорим,че до 3ти месец е ембрион,още не се счита за 'човече'.
Така,че не се опитвайте да променяте мисленето или да го налагате,всеки сам решава дали може да се справи с такова нещо.Никой няма право да обвинява за крайното решение.
Да не говорим,че не е просто 'да го отгледаш с любов'-всичките ти мечти,всичко,което си искал да постигнеш някога се проваля.Ще трябва да преодолееш ужасно ужасно ужасно много неща,за да се справиш с родителството,така да се каже.
Просто не правете такива теми,щото отговора е ясен.Никой не може да ми каже'да аз съм на 15-19' искам дете и мога да го гледам-тва е непосилно за 85% от тийновете.
Относително е.
Зависи от много неща.
На може да се каже "твърдо ЗА"...
...или "твърдо ПРОТИВ".
Налага се понякога.
Например на 14 или 15 години човек не е готов за родител.
Също така какъв е смисълът да задържиш бебето при положение , че не можеш да му осигориш нормално и щастливо детство и бъдеще.
Много е относително...Зависи от ситуацията, от времето, от хората...
Лично на мен преди 1 месец ми се случи да се чудя дали съм или не съм бременна.С човека до мен бяхме решили, ако е положителен теста изхода да бъде аборт.Просто защото сме от скоро заедно, бебето не беше желано (колкото и грубо да звучи) и не се знаеше утре дали ще се харесваме така както вчера.
Подкрепям абортите които се правят с цел предотвратяване раждането на бебета в многодетни семейства (ромите примерно) но ако връзката е стабилна нямам нищо против да го родя. Чесно казано аз не съм на вашите години, но ми е интересно да влизам тук и да чета с какво се сблъсквате.Ако мога дори с думи да помогна на някого.Смятам , че не е нормално да има майки на по 16-17 години.Всички се мислят за образовани от към секс-а а като седнеш да четеш и онемяваш!
За това правете РАЗУМЕН секс.Използвайте презервативи, противозачатъчни и не вярвайте, че всичко което лети се яде!Това се отнася дори за мен и моите връстници защото никой не е застрахован!
.
Откъдето и да го погледнеш, абортът е УБИЙСТВО.
Никой да не се заблуждава с теории за някакви си там оплодени клетки, които нямали съзнание и т.н.
Ако е УБИЙСТВО, значи по-нататък свършват всички разсъждения. Който (тоест, която) е лягала с някого и след това е забременяла, Е ДЛЪЖНА да роди нашето братче или сестриче. Ако толкова мисли, че не може да го отгледа, да го даде за осиновяване, да не бъде егоист - има хора, които плачат за дете.
Огромна част от младите момичета забременяват и ежедневно в българските тайни клиники текат реки от кръв и парченца от разкъсани тела. Може би знаете, че децата под тримесечна възраст ги изсмукват от матката с нещо като прахосмукачка, която разкашква телцето на бебето и го превръща в кашица. А по-големите пък ги теглят с една дълга пинсета - като разкъсват тялото им, защото не може да мине през тръбата на праосмукачката. И ги вадят - ръчичка, краченце, само главичката и т.н. Накрая, пък остъргват матката с една кюрета - нещо като стъргалка - за да не би да е останало някое парче от бебето в матката, защото ако остане, загнива и може да отрови кръвта на майката (тоест, на немайката, то е ясно). Понякога, дори и при най-опитните лекари се получава пробив на матката и опасност за живота на момичето, а други пъти пък - парчета все пак остават и загниват. Последиците са страшни, не ви плаша.
Моля да се разходите в интернет - пълно е със снимки на разкъсани бебета. В Ю Тюб сигурно също ще намерите нещо.
Наберете abortioimages и гледайте.(не е за хора със слаби нерви). Това ще направят и с вашето бебе.
НО. Най-страшното е, че много жени подсъзнателно не могат да забравят за детето. Това е естественот - между плода и майката има невидима връзка, която смъртта на плода не прекъсва. В това се крие обяснението за много депресии, опити за самоубийство, полудяване, разбити бракове и какво ли не още. Пак казвам - не ви плаша, това е самата истина. Но никой не я казва. По филмите и списанията само към това ви подтикват, като че ли е някакъв здравословен спорт. Не се лъжете - има хора, които са много заинтересовани момичетата да забременяват и да помятат. Това е цяла индустрия. Абортите са пари за много хора. Не бъдете глупави.
Най-добре е (това не е старомодно, а правилно) да се ляга само със съпруга след сключване на брак. Това е. Никой не е умрял от това, че не е преспивал с друг. Обикновено момичетата се съгласяват под натиска на момчето, особено ако го обичат, заради него. НЕ ГО ПРАВЕТЕ, колкото и да го обичате. Ако искате да сте щастливи, обяснете му спокойно, че искате вашата връзка да се задълбочи и един ден да заживеете заедно под един покрив, но че за леглото е рано. НЕ ДОПУСКАЙТЕ да ви залъгват с приказки, че спането с мъж било здравословно, необходимо, естествено и т.н. Ако вашият приятел започне да се сърди, това означава, че не ви разбира и може би е добре да започнете да си задавате въпроси дали това е вашият човек.
Много малко от т.нар. ученически любови завършват с брак, а при много от тях има аборт. И всичко е за сметка на момичето.
Момичета, не бъдете глупави. Поне една от вас, която прочете това и се замисли, това ще ми е достатъчно. Не убивайте никого.
Противозачатъчните не помагат докрай, освен това крият и много опасности. Просто не го правете - не е трудно.
Ако все пак сте забременяли, не допускайте от страх, срам от родители, клас и обществено мнение детето да загуби живота си - па дори да е на две седмици. Нямате си на представа колко е страшно това.
Доскоро
Много е глупаво децата да имат деца...
и ЗА и Против съм!
Принципно съм против,но не е ли по-голямо престъпление да дадеш живот на човешко създание и после да го изоставиш?
Corcodia, мисленето ти е много странно. Не го убивай, но му дай голям шанс да живее нещастно като сираче (шансовете да го осиновят не са от най-големите, нека не се заблуждаваме) . А и дали е убийство, или не си решава всеки за себе си. По закон не е убийство, остава единствено етичната гледна точка на майката. И не съм 'длъжна' да правя нещо, което според мен не е добро решение, освен ако законите не ми го налагат.
При мен е просто- ако забременея сега, нещата стоят така: нямам работа, следвам, издържат ме родителите. Приятелят ми работи, но помага на семейството си, а дори и това понякога не е по силите му. Ако го задържа, ще бъде лишено от много неща, които едно дете с материално подсигурени родители може да има. Още повече, никакъв шанс да си прекъсна следването. И пак детето ще страда от липса на внимание. А няма да го оставя в дом за сираци, защото няма гаранция, че точно моето дете ще го осиновят и ще си живее супер. По-вероятно е да се мъчи там, докато не стане на 18 и да се изправи пред живота без подкрепата на семейство.
Изборът ми се струва лесен- дали да съсипя своя живот, този на приятеля ми и този на детето, или да не раждам толкова рано и по-нататък (живот и здраве) да имам деца и да мога да им дам всичко, от което се нуждаят.
И не е задължително да са малоумни тийнове, за да стане това. Може кондомът да се скъса, хапчето да не подейства. Случва се, мал шанс.
За секс след брака...... идеята не ми допада, а и е малко късно да обмислям този вариант вече. Но всеки решава сам за себе си.
Corcodia, мисленето ти е много странно. Не го убивай, но му дай голям шанс да живее нещастно като сираче (шансовете да го осиновят не са от най-големите, нека не се заблуждаваме) . А и дали е убийство, или не си решава всеки за себе си. По закон не е убийство, остава единствено етичната гледна точка на майката. И не съм 'длъжна' да правя нещо, което според мен не е добро решение, освен ако законите не ми го налагат.
При мен е просто- ако забременея сега, нещата стоят така: нямам работа, следвам, издържат ме родителите. Приятелят ми работи, но помага на семейството си, а дори и това понякога не е по силите му. Ако го задържа, ще бъде лишено от много неща, които едно дете с материално подсигурени родители може да има. Още повече, никакъв шанс да си прекъсна следването. И пак детето ще страда от липса на внимание. А няма да го оставя в дом за сираци, защото няма гаранция, че точно моето дете ще го осиновят и ще си живее супер. По-вероятно е да се мъчи там, докато не стане на 18 и да се изправи пред живота без подкрепата на семейство.
Изборът ми се струва лесен- дали да съсипя своя живот, този на приятеля ми и този на детето, или да не раждам толкова рано и по-нататък (живот и здраве) да имам деца и да мога да им дам всичко, от което се нуждаят.
И не е задължително да са малоумни тийнове, за да стане това. Може кондомът да се скъса, хапчето да не подейства. Случва се, мал шанс.
За секс след брака...... идеята не ми допада, а и е малко късно да обмислям този вариант вече. Но всеки решава сам за себе си.
Да започнем подред...
Първото нещо е, че самият факт, че обявяваш мисленето ми за странно означава, че ти знаеш кое е странно и кое не. Аз мога да кажа със същата сила, че не е странно, нали така? Ако толкова вярваш в правото на всеки да решава за себе си и че няма общовалидна норма, освен законите, тогава не би трябвало да обявиш мнението ми за странно, защото няма закон, който да забранява да излагам такова мнение, нали?
Освен това, като администратор (не е сигурно за мен, но май се така) е хубаво да даваш пример и да се въздържаш от фрази, които биха могли да предизвикат другия или да го накарат да се чувства етикетиран. Не е хубаво да се лепят етикети на другия или на мнението му. Вид заяждане е.
Извинявай, че това, което казвам е толкова прямо.
Минавам на второто.
Не го убивай, но му дай голям шанс да живее нещастно като сираче (шансовете да го осиновят не са от най-големите, нека не се заблуждаваме) .
Повярвай ми, има хиляди семейства в България и по света, които се влачат по корем, плащат луди пари и търпят чудовищни процедури, за да осиновят дете. Много близо съм до тази област, ттака че тук говоря от чисто личен опит.
Трето:
А и дали е убийство, или не си решава всеки за себе си. По закон не е убийство, остава единствено етичната гледна точка на майката. И не съм 'длъжна' да правя нещо, което според мен не е добро решение, освен ако законите не ми го налагат.
Това означава, че ако в Индия изгарянето на жената заедно с починалия съпруг, или в Патоа - людоедството, или в Перу навремето - ритуалното изкормване на жертвата, обезглавяването й и хвърлянето на главата й надолу по стълбите на храма; или пък в Аржентина и Перу - пак навремето - завеждането на деца на планински върхове, където ги убивали с тъп предмет по главата, а след това ги оставяли мумифицирани от студ, за да умилостивят боговете...ама защо да ходим толкова далеч - та "нашите " траки също са правели човешки (деткски) жертвоприношения - това не е убийство, защото законите не само не го забраняват, ами го поощряват. Така излиза. Мръднеш малко в географската ширина и във времето - и ето ти, че представата за убийство е съвсем друга. Удобно и приятно.
Ако логигигата "Всеки решава за себе си", която иначе е много привлекателна, беше вярна, то тогава, ако дам пари (това е само първият пример, който ми хрумва) на приятел и той не ми ги върне, защото смята, че това не е задължително, а и няма закон, който да ззабранява да не ми ги върне, или ако едно момиче забременее и приятелят й се уплаши и я напусне бременна, и още - аз да вярвам в приятеля си, а той да ходи с още две момичета - това не е лошо, така ли, само ащото няма закон, който да го забранява? Ако законите можеха да покрият поне една малка част от човешкото поведение, би било радостно, но не могат, защото произтичат от местната култура и клонят или към прекалено зачитане на личността, или към прекалено зачитане на общността. Или изразяват нечии интереси, в по-голяма или по-малка степен.
Тоест, трябва да заключим, че ако човек реши, че да абортираш не е лошо, това не го прави добро само защото няма закон, който да го забранява. Убийството си е убийство, независимо дали ще влезем в затвора или не.
При мен е просто- ако забременея сега, нещата стоят така: нямам работа, следвам, издържат ме родителите. Приятелят ми работи, но помага на семейството си, а дори и това понякога не е по силите му. Ако го задържа, ще бъде лишено от много неща, които едно дете с материално подсигурени родители може да има. Още повече, никакъв шанс да си прекъсна следването. И пак детето ще страда от липса на внимание. А няма да го оставя в дом за сираци, защото няма гаранция, че точно моето дете ще го осиновят и ще си живее супер. По-вероятно е да се мъчи там, докато не стане на 18 и да се изправи пред живота без подкрепата на семейство.
При теб е просто, ама дали е толкова просто? Първо, никой не знае какво ще стане в бъдеще. Това, че настоящето изглежда черно не означава, че ще стане точно така. Познавам хора, които си родиха децата в опасения и после не само не пропаднаха, ами по някакъв странен начин забогатяха тройно. Има една испанска поговорка: "Всяко дете се ражда със самун хляб под мишница".
Това от една страна. От друга страна, целта не оправдава средствата. Ако трябва да избирам да прекъсна образованието си, или да продължа, но да убия човече, което не може дори да вдигне ръка, зада се защити, бих избрала второто. А образованието не е заек, може да почака - важно е да се опази човекът. Пък и ако едно момиче толкова не иска да бъде майка, а да се образова (въпреки, че няма по-голямо образование за една майка от това, че е майка), да го остави на други, които ще го отгледат и са готови да се саможертват за него.
По-нататък - между това да го убия и да го оставя в дом за сираци. Аз твърдо мисля, че е по-добре един човек да живее, защото не сме ние, които имаме право да решаваме дали да живее или не - независимо, че е започнал да расте в нашата утроба. Това не го прави по-наш и не ни дава повече право да го убием, отколкото имаме право да пускаме задушлив газ върху индийски и етиопски села, защото хората били на границата да умрат от глад. Един вид, да ги изтребваме от състрадание - защото ние сме сити, а те, гладни.
И накрая (за този абзац) - пак решаваш какво ще стане. Не трябва човек да е толкова сигурен какво ще стане в бъдещето, изхождайки от настоящето. Това е клопка. Познавам много жени, които, като гледат децата си сега, сто пъти благодарят за това, че навремето не са направили глупостта да ги, както се казва по нашенски, "да ги махнат" (звучи като фраза на Гестапо).
Изборът ми се струва лесен- дали да съсипя своя живот, този на приятеля ми и този на детето, или да не раждам толкова рано и по-нататък (живот и здраве) да имам деца и да мога да им дам всичко, от което се нуждаят.
Да, ама не. За това какво ще стане и какво не вече говорехме. И животът няма да се съсипе (съсипан живот означава само и единствено - да вредиш съзнателно на другите), и приятеля може да си отиде някой ден, и (и това става нерядко) може жената да не може да зачене поради аборта. В тези неща математика няма. Ако човек можеше да си подрежда живота по свой вкус, вместо да умее да го приема и да живее според съвестта си, независимо какво му струва това, досега всичките да сме станали чудовища.
Човек, като убие, си плаща. По един или друг начин. Естествено, ако е бил уплашен тийнеджър(ка), вината е по-малка, но ако някой го е предупредил предварително, има по-малко оправдание.
Тъжно е, но и в този случай жената е тази, която понася най-голямата част от физическия и психическия товар. Затова толкова настоявам момичетата да не се съгласяват на леглото преди брака, защото после плащат те. Трябва да се забременява в семейството, когато вече има призната обвързаност и от двете страни. Иначе приятелят или принуждава момичето да пометне въпреки майчинския си инстинкт, или се съгласява на брак, но заради бремеността. И в двата случая не е добре, като в първия е ужасно лошо.
[color=blue]И не е задължително да са малоумни тийнове, за да стане това. Може кондомът да се скъса, хапчето да не подейства. Случва се, мал шанс.
За секс след брака...... идеята не ми допада, а и е малко късно да обмислям този вариант вече. Но всеки решава сам за себе си.
Ами ако не подейства или се скъса, човек си носи последствията. Ние говорим за тийнеджъри, защото сме на такъв сайт, а и те са по-неопитни и първото, което им се струва естествено да направят е да хукнат към клиниката, за да им убият детето. На тази възраст човек не може добре да преценява поради липса на опит. Неслучайно законът (ето - законът) ги поставя под опеката на родителите до 18 годишна възраст - защото обществото преценява, че преди това е трудно да вземат добри самостоятелни решения, независимо колко зрели се чувстват. Това го е доказал обществения опит.
Много е приятно на тийнейджъра да му нашепваш, че той е в правото си да реши, но когато става дума за малка човешка душица, чийто живот по една или друга причина му е в ръцете, нещата стават сериозни. Все едно да дадеш истинска картечница на осемгодишен хлапак и да му кажеш, че вярваш в него, и че знаеш, че няма да стреля по никого. И той, естествено, е сигурен в това.
Не искам да настройвам никого, защото знам, че има хора, които колкото повече се обосноваваш, толкова по-лично нападнати се смятат. Аз просто се надявам да има поне един/една, които да се замислят и да не убият, когато му дойде времето да решават и отвсякъде се надигнат страхове - какво ще правя с живота си, какво ще кажат нашите, какво, какво, какво? А иначе е лесно - изсмукват ти го от матката на тъмно, изхвърлят го в едно пликче на боклука, а ти си си все същата. Да, ама не. Сещам се за една друга жена - не мога да ти обясня какви страдания преживява сега, на 60 години, защото навремето се е поддала на натиска и е убила детето си.
Такива ми ти работи. Доскоро, Екстриймскрийм
Ей с тоя абзац си осра целия пост, пълен с доказателства. "Правилно" е за теб, за мен е толкова далеч от правилно, колкото далеч е Луната от Земята. Ако искате да сте щастливи - тоест, всички двойки, които правят секс, са нещастни?Спането (с мъж) е необходимо, да. Чисто физическа потребност е. А това, че човекът до теб не разбира гледната ти точка за нещо, изобщо не значи, че не е твоят човек. По твоята логика трябва да има пълно съгласие по всички въпроси между двамата партньори. А това едва ли е възможно.
По темата: Искаш да наречеш живота убийство? Добре, наречи го така. Всяко нещо има много имена. Предпочитам да го убия, а не да проваля три живота. Неговият няма да е особено щастлив, ако го дам в дом за сираци. Българите изключително рядко осиновяват деца. Дали поради предразсъдъци, или по друга причина - факт е.
Другият вариант е да го дам на приемни родители, с които съм се уговорила още по време на бременността - това е предпочитаният вариант на Запад. В този случай обаче един ден аз ще искам да видя това дете, а то вероятно ще иска да види мен. И нещата се усложняват изключително много. Разбира се, винаги мога да го задържа - как ще го гледам? Финансово съм зависима изцяло от родителите си. Все пак да предположим, че в някаква паралелна вселена, те ще подкрепят идеята да зарежа цялото си образование и потенциала си за развитие в бъдеще, за да гледам дете. Това дете няма да бъде възпитано по най-добрия начин, няма да е възпитано дори по близък до най-добрия начин.
Относно моя живот - на 16 години съм, уча в престижна гимназия, след 2 години ще кандидатствам в Германия. И не, това не може да изчака, за да мога аз да стоя вкъщи и първо 9 месеца да се надувам като балон, а после да сменям памперси, да пасирам пюрета и да си гукам с бебето.
Относно живота на таткото - абсолютно съм сигурна, че проблемът ще е също толкова мой, колкото и негов. И неговото ли образование трябва да изчака, за да може той, който е все още дете, да се грижи за друго дете? За Бога, той дори няма да може да го държи правилно.
Дори да приемем, че е финансово стабилен, пак би му било твърде рано за деца.
В заключение, абортът би бил единственото решение за мен. Няма как да ми липсва нещо, което представлява миниатюрно парче мръвка, няма нервна система, скелет, сърдечен пулс. Няма дори да ме е ритнало веднъж (честно казано, не знам защо всички намират истеричното ритане на бебето като нещо страшно сладко).
Въпрос - ти си мъж, нали? На колко си години, правил ли си секс?
Съгласем съм.Ако станеш майка/баща докато си още тийнейджър край на всичко.Край с купоните,край с училището.Обричаш се на скапана работа и скапано заплащане за цял живот.Казваш край на мечтите и целите си.Така че подкрепям аборта.Няма смисъл да проваляш живота си.И освен това някак си не подхожда да имаш дете докато си още дете.Знам че е жестоко ,но според мен е най-добрия вариант.Родиш ли.. особено в ранни години.. живота ти свършва (лично мнение)
брак..деца.. след 40 ! :Д
Да, 100% съгласна.Ей с тоя абзац си осра целия пост, пълен с доказателства. "Правилно" е за теб, за мен е толкова далеч от правилно, колкото далеч е Луната от Земята. Ако искате да сте щастливи - тоест, всички двойки, които правят секс, са нещастни?
По темата: Искаш да наречеш живота убийство? Добре, наречи го така. Всяко нещо има много имена. Предпочитам да го убия, а не да проваля три живота. Неговият няма да е особено щастлив, ако го дам в дом за сираци. Българите изключително рядко осиновяват деца. Дали поради предразсъдъци, или по друга причина - факт е.
Другият вариант е да го дам на приемни родители, с които съм се уговорила още по време на бременността - това е предпочитаният вариант на Запад. В този случай обаче един ден аз ще искам да видя това дете, а то вероятно ще иска да види мен. И нещата се усложняват изключително много. Разбира се, винаги мога да го задържа - как ще го гледам? Финансово съм зависима изцяло от родителите си. Все пак да предположим, че в някаква паралелна вселена, те ще подкрепят идеята да зарежа цялото си образование и потенциала си за развитие в бъдеще, за да гледам дете. Това дете няма да бъде възпитано по най-добрия начин, няма да е възпитано дори по близък до най-добрия начин.
Относно моя живот - на 16 години съм, уча в престижна гимназия, след 2 години ще кандидатствам в Германия. И не, това не може да изчака, за да мога аз да стоя вкъщи и първо 9 месеца да се надувам като балон, а после да сменям памперси, да пасирам пюрета и да си гукам с бебето.
Относно живота на таткото - абсолютно съм сигурна, че проблемът ще е също толкова мой, колкото и негов. И неговото ли образование трябва да изчака, за да може той, който е все още дете, да се грижи за друго дете? За Бога, той дори няма да може да го държи правилно.
Дори да приемем, че е финансово стабилен, пак би му било твърде рано за деца.
В заключение, абортът би бил единственото решение за мен. Няма как да ми липсва нещо, което представлява миниатюрно парче мръвка, няма нервна система, скелет, сърдечен пулс. Няма дори да ме е ритнало веднъж (честно казано, не знам защо всички намират истеричното ритане на бебето като нещо страшно сладко).
Въпрос - ти си мъж, нали? На колко си години, правил ли си секс?
Впрочем дори да е вярно, че доста българи осиновяват деца (всъщност обикновено в домовете е пълно главно с ромчета, защото българчетата ги осиновяват сравнително бързо - говоря от опит, имам познати в сиропиталище), изобщо не се знае при какъв човек ще попадне въпросното дете. В България социалните служби проверяват настойниците точно толкова, колкото се грижат за мира и реда в софийските паркове след полунощ. Аз не бих рискувала да родя едно дете, да го дам в дом и после фактически да го оставя на произвола на съдбата - да могат да го осиновяват всякакви педофили, психопати или просто лоши хора. И в такъв един случай вече наистина може да се говори за нараняване на жив човек, защото на този етап, детето вече наистина е отделен индивид със съзнание.
Всичко останало от поста ти, concordia, е философия и силно емоционален (но напълно ирационален) поглед над нещата. Фактите са много прости: ако можеш да се грижиш за бебе - задържаш го. Ако не можеш и само ще се мъчи и чуди защо аджеба майка му изобщо го е родила като е нежелано и необичано - аборт.
ПП. Правим секс за удоволствие, не за да задоволим "мръсният нагон" на гаджетата си.
Lasiodora striatipes
Grammostola rosea
Cyclosternum fasciatum
Brachypelma emilia
Acanthoscurria geniculata
Радослав
Ей с тоя абзац си осра целия пост, пълен с доказателства. "Правилно" е за теб, за мен е толкова далеч от правилно, колкото далеч е Луната от Земята. Ако искате да сте щастливи - тоест, всички двойки, които правят секс, са нещастни?
По темата: Искаш да наречеш живота убийство? Добре, наречи го така. Всяко нещо има много имена. Предпочитам да го убия, а не да проваля три живота. Неговият няма да е особено щастлив, ако го дам в дом за сираци. Българите изключително рядко осиновяват деца. Дали поради предразсъдъци, или по друга причина - факт е.
Другият вариант е да го дам на приемни родители, с които съм се уговорила още по време на бременността - това е предпочитаният вариант на Запад. В този случай обаче един ден аз ще искам да видя това дете, а то вероятно ще иска да види мен. И нещата се усложняват изключително много. Разбира се, винаги мога да го задържа - как ще го гледам? Финансово съм зависима изцяло от родителите си. Все пак да предположим, че в някаква паралелна вселена, те ще подкрепят идеята да зарежа цялото си образование и потенциала си за развитие в бъдеще, за да гледам дете. Това дете няма да бъде възпитано по най-добрия начин, няма да е възпитано дори по близък до най-добрия начин.
Относно моя живот - на 16 години съм, уча в престижна гимназия, след 2 години ще кандидатствам в Германия. И не, това не може да изчака, за да мога аз да стоя вкъщи и първо 9 месеца да се надувам като балон, а после да сменям памперси, да пасирам пюрета и да си гукам с бебето.
Относно живота на таткото - абсолютно съм сигурна, че проблемът ще е също толкова мой, колкото и негов. И неговото ли образование трябва да изчака, за да може той, който е все още дете, да се грижи за друго дете? За Бога, той дори няма да може да го държи правилно.
Дори да приемем, че е финансово стабилен, пак би му било твърде рано за деца.
В заключение, абортът би бил единственото решение за мен. Няма как да ми липсва нещо, което представлява миниатюрно парче мръвка, няма нервна система, скелет, сърдечен пулс. Няма дори да ме е ритнало веднъж (честно казано, не знам защо всички намират истеричното ритане на бебето като нещо страшно сладко).
Въпрос - ти си мъж, нали? На колко си години, правил ли си секс?
Добре - поне всеки изясни становището си. Според мен, колкото и страшно да изглежда бъдещето на забременялото момиче, не може един човек да бъде убит и заметен, както се казва, под килима.
Странно е да се безпокоим дали ще попадне при добри хора, ако му запазим живота (НЕГОВИЯТ си личен живот, върху който нямаме никакво право), и затова, изпълнени с милосърдие към евентуалния му лош късмет и нещастен бъдещ живот, да му теглим ножа. Звучи като логитата на някои садисти от филмите на ужасите.
Освен това, за мен е направо шокиращо едно момиче да използва изрази като "осра" и да нарича зародишите "мръвка месо". Просто - лично впечатление, не че те съдя.
Само че ми се струва, че с такива представи човек може не само да убие много хора в себе си, като в душегубка - без да му мигне окото, но и да направи нещастни много хора около себе си. Защото за амбицията няма мило, няма драго.
Не те нападам, не ме тълкувай погрешно.Само си мисля, че това е бързия начин човек да се направи нещастен, като се мисли за щастлив.
Доскоро
На този етап бих го родила. Не съм малка ( след 9 дни навършвам 18 ), с приятелят ми връзката е сериозна, а и и двамата искаме дете, просто чакаме най-подходящото време. Ако стане случайно, може би ще сме повече радостни, отколкото объркани и ужасени. Единствено нашите ще са яко притеснени, но ще го приемат.
Иначе преди 3 години, когато започнах да правя секс, 99% щях да направя аборт, ако беше станало нещо. 1во - бях малка, 2ро - нямах сериозен човек до себе си. Затова и бях доста по-предпазлива.
Аз също не одобрявам аборта, но и не е хубаво да се раждат деца, за които не могат да се осигурят условия за живот. Не подкрепям мнението, че детето проваля живота на родителя, когато е на 15-16. Момичето да е мислило с главата си, когато си е отваряло краката (момчето също).
С 2 думи, мнението ми е следното: Ако детето няма да живее в мизерия и нещастие, да се ражда!
concordia, амбицията е това, което е движело света в продължение на милиони години. Успяват точно хората, които искат/вярват/дават всичко от себе си да постигнат нещо с живота си. Ако нямаш амбиции и не се стремиш към определено нещо, си един пуст човек без мечти и цел/смисъл на съществуването си, свел целият си свят до ежедневието и ежедневните дреболии.
Lasiodora striatipes
Grammostola rosea
Cyclosternum fasciatum
Brachypelma emilia
Acanthoscurria geniculata
Радослав
Исках само да подкрепя concordia,напълно съм съгласна с нейното/неговото мнение за абортите
Сериозно ли? А как наричаш прекъсването на образованието и обвързването с такъв дългосрочен ангажимент, каквото е едно дете?
Иначе съм съгласна с теб. Да са мислили, като отварят краката... но все пак стават бели.
Ето това пък е адски невярно и е причината да се потискат жените толкова дълго време. Една жена може да е много повече от просто майка.(въпреки, че няма по-голямо образование за една майка от това, че е майка)
Амии да, малко съм цапната в устата. Старая се да наричам нещата с истинските им имена... понякога се получава, понякога - не.
За мен ... да намеря любовта, да създам семейство, да съм щастлива, да имам деца от човека, когото обичам и да не се стигне до развод е много по-голямо постижение от някаква си кариера, понеже каквато и да е работата, каквото и да е образованието, всичко опира до парите ... а семейството и децата са нещо далеч по-духовно и истинско (пак повтарям - за мен). Може би затова не приемам детето като провал на живота.Сериозно ли? А как наричаш прекъсването на образованието и обвързването с такъв дългосрочен ангажимент, каквото е едно дете?
Иначе съм съгласна с теб. Да са мислили, като отварят краката... но все пак стават бели.
Не знам, много е относително.
Точно на този етап в момента не само, че не съм готова психически за дете, но нямам и финансовата възможност да го гледам... и въпреки всичко се съмнявам, че бих направила аборт. Ако стане ще търся някакви варианти да си го отгледам
П.П. Знам че то не пита като дойде ама съм си казала, че преди 25 няма да се задомявам и да раждам
Поставянето на предпазен колан отнема 7 секунди от твоят живот - изживей го целия!
Шофирайте внимателно! Нека кажем НЕ НА ВОЙНАТА ПО ПЪТИЩАТА!
Да, 100% съгласна.
Впрочем дори да е вярно, че доста българи осиновяват деца (всъщност обикновено в домовете е пълно главно с ромчета, защото българчетата ги осиновяват сравнително бързо - говоря от опит, имам познати в сиропиталище), изобщо не се знае при какъв човек ще попадне въпросното дете. В България социалните служби проверяват настойниците точно толкова, колкото се грижат за мира и реда в софийските паркове след полунощ. Аз не бих рискувала да родя едно дете, да го дам в дом и после фактически да го оставя на произвола на съдбата - да могат да го осиновяват всякакви педофили, психопати или просто лоши хора. И в такъв един случай вече наистина може да се говори за нараняване на жив човек, защото на този етап, детето вече наистина е отделен индивид със съзнание.
Всичко останало от поста ти, concordia, е философия и силно емоционален (но напълно ирационален) поглед над нещата. Фактите са много прости: ако можеш да се грижиш за бебе - задържаш го. Ако не можеш и само ще се мъчи и чуди защо аджеба майка му изобщо го е родила като е нежелано и необичано - аборт.
ПП. Правим секс за удоволствие, не за да задоволим "мръсният нагон" на гаджетата си.[/quote]
За това кой ще го осинови и кой - няма не можем да се произнасяме. Има една абсолютна ценност - човешкия живот, и той принадлежи само и единствено на този, който го има - всяка секунда от него, дори и на клетъчно ниво.
Заблуждение е да си мислим, че щом плодът се развива в нашата утроба, той е наш. Той е също толкова наш, колкото са наши децата, след като се родят. Никой на никого не е собственост и всеки е длъжен да уважава чуждите права - независимо дали е в него, или извън него.
Никой не е казвал, че някой задоволява чуждия мръсен нагон. Такова нещо не съм си и помислял, а и не виждам думите ми да могат да се тълкуват толкова повратно. Леглото е нещо прекрасно, само че и в тези неща си има ред, ако не искаме да убиваме деца, или да излагаме сърцата си на счупване и загрубяване.
Така мисля аз.
Доскоро
^^ Да, децата не са "наши" в буквалния смисъл. Но отговорността за тях е наша. И ако не можем да се справим с нея, покривайки всичките им нужди (били те финансови, емоционални, духовни и тн), не е редно изобщо да я поемаме.
Lasiodora striatipes
Grammostola rosea
Cyclosternum fasciatum
Brachypelma emilia
Acanthoscurria geniculata
Радослав
Абсолютно.
concordia, децата ПРИНАДЛЕЖАТ на родителите си до 18-годишна възраст. Родителите поемат пълна отговорност за децата си, те буквално са собственост.
Зародишът расте в моето тяло - е, по дяволите, аз съм тази, дето ще реши какво да прави с него.
kremencheto, добро измъкване.
...Отговорността ни е преди всичко да не убиваме никого, дори да си мислим, че с това му правим добро.
Ако една жена абортира, тя не е вече същия човек - повярвайте ми. Не е и наполовина човека, който е била.
Доскоро
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2025 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
Отговори с цитат
