Цитирай Първоначално написано от concordia
Най-добре е (това не е старомодно, а правилно) да се ляга само със съпруга след сключване на брак. Това е. Никой не е умрял от това, че не е преспивал с друг. Обикновено момичетата се съгласяват под натиска на момчето, особено ако го обичат, заради него. НЕ ГО ПРАВЕТЕ, колкото и да го обичате. Ако искате да сте щастливи, обяснете му спокойно, че искате вашата връзка да се задълбочи и един ден да заживеете заедно под един покрив, но че за леглото е рано. НЕ ДОПУСКАЙТЕ да ви залъгват с приказки, че спането с мъж било здравословно, необходимо, естествено и т.н. Ако вашият приятел започне да се сърди, това означава, че не ви разбира и може би е добре да започнете да си задавате въпроси дали това е вашият човек.
Ей с тоя абзац си осра целия пост, пълен с доказателства. "Правилно" е за теб, за мен е толкова далеч от правилно, колкото далеч е Луната от Земята. Ако искате да сте щастливи - тоест, всички двойки, които правят секс, са нещастни? Спането (с мъж) е необходимо, да. Чисто физическа потребност е. А това, че човекът до теб не разбира гледната ти точка за нещо, изобщо не значи, че не е твоят човек. По твоята логика трябва да има пълно съгласие по всички въпроси между двамата партньори. А това едва ли е възможно.

По темата: Искаш да наречеш живота убийство? Добре, наречи го така. Всяко нещо има много имена. Предпочитам да го убия, а не да проваля три живота. Неговият няма да е особено щастлив, ако го дам в дом за сираци. Българите изключително рядко осиновяват деца. Дали поради предразсъдъци, или по друга причина - факт е.
Другият вариант е да го дам на приемни родители, с които съм се уговорила още по време на бременността - това е предпочитаният вариант на Запад. В този случай обаче един ден аз ще искам да видя това дете, а то вероятно ще иска да види мен. И нещата се усложняват изключително много. Разбира се, винаги мога да го задържа - как ще го гледам? Финансово съм зависима изцяло от родителите си. Все пак да предположим, че в някаква паралелна вселена, те ще подкрепят идеята да зарежа цялото си образование и потенциала си за развитие в бъдеще, за да гледам дете. Това дете няма да бъде възпитано по най-добрия начин, няма да е възпитано дори по близък до най-добрия начин.
Относно моя живот - на 16 години съм, уча в престижна гимназия, след 2 години ще кандидатствам в Германия. И не, това не може да изчака, за да мога аз да стоя вкъщи и първо 9 месеца да се надувам като балон, а после да сменям памперси, да пасирам пюрета и да си гукам с бебето.
Относно живота на таткото - абсолютно съм сигурна, че проблемът ще е също толкова мой, колкото и негов. И неговото ли образование трябва да изчака, за да може той, който е все още дете, да се грижи за друго дете? За Бога, той дори няма да може да го държи правилно.
Дори да приемем, че е финансово стабилен, пак би му било твърде рано за деца.

В заключение, абортът би бил единственото решение за мен. Няма как да ми липсва нещо, което представлява миниатюрно парче мръвка, няма нервна система, скелет, сърдечен пулс. Няма дори да ме е ритнало веднъж (честно казано, не знам защо всички намират истеричното ритане на бебето като нещо страшно сладко).

Въпрос - ти си мъж, нали? На колко си години, правил ли си секс?