Да, 100% съгласна.
Впрочем дори да е вярно, че доста българи осиновяват деца (всъщност обикновено в домовете е пълно главно с ромчета, защото българчетата ги осиновяват сравнително бързо - говоря от опит, имам познати в сиропиталище), изобщо не се знае при какъв човек ще попадне въпросното дете. В България социалните служби проверяват настойниците точно толкова, колкото се грижат за мира и реда в софийските паркове след полунощ. Аз не бих рискувала да родя едно дете, да го дам в дом и после фактически да го оставя на произвола на съдбата - да могат да го осиновяват всякакви педофили, психопати или просто лоши хора. И в такъв един случай вече наистина може да се говори за нараняване на жив човек, защото на този етап, детето вече наистина е отделен индивид със съзнание.
Всичко останало от поста ти, concordia, е философия и силно емоционален (но напълно ирационален) поглед над нещата. Фактите са много прости: ако можеш да се грижиш за бебе - задържаш го. Ако не можеш и само ще се мъчи и чуди защо аджеба майка му изобщо го е родила като е нежелано и необичано - аборт.

ПП. Правим секс за удоволствие, не за да задоволим "мръсният нагон" на гаджетата си.[/quote]

За това кой ще го осинови и кой - няма не можем да се произнасяме. Има една абсолютна ценност - човешкия живот, и той принадлежи само и единствено на този, който го има - всяка секунда от него, дори и на клетъчно ниво.

Заблуждение е да си мислим, че щом плодът се развива в нашата утроба, той е наш. Той е също толкова наш, колкото са наши децата, след като се родят. Никой на никого не е собственост и всеки е длъжен да уважава чуждите права - независимо дали е в него, или извън него.

Никой не е казвал, че някой задоволява чуждия мръсен нагон. Такова нещо не съм си и помислял, а и не виждам думите ми да могат да се тълкуват толкова повратно. Леглото е нещо прекрасно, само че и в тези неща си има ред, ако не искаме да убиваме деца, или да излагаме сърцата си на счупване и загрубяване.

Така мисля аз.

Доскоро