Аборт

[concordia]

^^ Да, децата не са "наши" в буквалния смисъл. Но отговорността за тях е наша. И ако не можем да се справим с нея, покривайки всичките им нужди (били те финансови, емоционални, духовни и тн), не е редно изобщо да я поемаме.

Абсолютно.

concordia, децата ПРИНАДЛЕЖАТ на родителите си до 18-годишна възраст. Родителите поемат пълна отговорност за децата си, те буквално са собственост.
Зародишът расте в моето тяло - е, по дяволите, аз съм тази, дето ще реши какво да прави с него.

kremencheto, добро измъкване.

...Ако децата принадлежеха на родителите си, тогава защо не може да бъдат убивани, продавани, използвани за физически труд и т.н. Просто въпрос.

Изглежда, че когато се говори с принципи е много по-истинско и неформалистично, отколкото да се говори от положението на личните амбиции и представи. Така неминуемо човек стига дотам, че от гордост да изопачава фактите, като се старае да ги нагласи към своите представи (нещо невъзможно) и да манипулира хората или да владее над тях (нещо възможно, но само до време).

....Най-бързия път да се направиш нещастен, мислейки се за щастлив.


Доскоро

[SisiStrange]

^^ Да, децата не са "наши" в буквалния смисъл. Но отговорността за тях е наша. И ако не можем да се справим с нея, покривайки всичките им нужди (били те финансови, емоционални, духовни и тн), не е редно изобщо да я поемаме.

...Отговорността ни е преди всичко да не убиваме никого, дори да си мислим, че с това му правим добро.

Ако една жена абортира, тя не е вече същия човек - повярвайте ми. Не е и наполовина човека, който е била.


Доскоро

Отрудената жена, родила дете, докато самата тя още е дете, без образование, финанси и каквото и да е развитие насреща, също не е същия човек. И докато абортиралата жена лека полека си продължи живота, постигне нещо и чак след това си роди вече деца и създаде семейство, другата няма същата възможност. Не схващаш ли тънката разлика? Пред едната има път и шанс за поправяне на грешките. Пред другата - не.

[concordia]

concordia, амбицията е това, което е движело света в продължение на милиони години. Успяват точно хората, които искат/вярват/дават всичко от себе си да постигнат нещо с живота си. Ако нямаш амбиции и не се стремиш към определено нещо, си един пуст човек без мечти и цел/смисъл на съществуването си, свел целият си свят до ежедневието и ежедневните дреболии.

...Не и с цената на чужд живот. Така е лесно - един да напредва, а други да умират.


Доскоро

[concordia]

^^ Да, децата не са "наши" в буквалния смисъл. Но отговорността за тях е наша. И ако не можем да се справим с нея, покривайки всичките им нужди (били те финансови, емоционални, духовни и тн), не е редно изобщо да я поемаме.

...Отговорността ни е преди всичко да не убиваме никого, дори да си мислим, че с това му правим добро.

Ако една жена абортира, тя не е вече същия човек - повярвайте ми. Не е и наполовина човека, който е била.


Доскоро

Отрудената жена, родила дете, докато самата тя още е дете, без образование, финанси и каквото и да е развитие насреща, също не е същия човек. И докато абортиралата жена лека полека си продължи живота, постигне нещо и чак след това си роди вече деца и създаде семейство, другата няма същата възможност. Не схващаш ли тънката разлика? Пред едната има път и шанс за поправяне на грешките. Пред другата - не.

....Първо, говорим хипотетично. Писах нещо подобно по-горе. Обикновено нещата не са толкова черни, колкото ни се иска да си ги представим, за да нарушим един принцип и да направим точно това, което ни се иска. Ако една жена отиде на саможертва, в края на живота си е много по-удоволетворена, отколкото тази, която е позволила да й изтеглят бебетата с помпа, направени на пюре, или с щипци - парче по парче. Това е пътя на смъртта - за нея също, защото утробата й заприличва на масово гробище.

И дори в тази утроба после да се зародят и други деца, на които тази уж майка най-сетне реши да даде "зелена светлина", те пак излизат като от гроб. Малко страшно звучи, но е така.

Пораженията, раната върху сърцето е страшна, въпреки че не я усеща чисто физически. Или не - по-чувствителните я усещат още в клиниката, особено, когато видят надробеното на парчета трупче. Но за да може човек да продължи да живее "нормално", той започва да се самоубеждава, че това е редно, че е съвсем в реда на нещата - до степен (понеже не стига на себе си самия, за да се самозаглуши), да започва да съветва, ни в клин, ни в ръкав и другите да не бъдели толкова "забутани" и "прости". Съвестта, дори да не се усеща като болка, мъчи - няма как, това е цял човек.

И още нещо - няма такова животно като стабилна връзка преди брака. Бракът естествено също не е никаква гаранция, но поне представлява един по-явно заявен ангажимент. За жената това е от особена важност, защото тя обира пешкира и при раздялата и при аборта. Просто такава й е природата - влага във връзката повече от себе си, при спането с мъжа - също. Жената не го прави толкова заради удоволствието (въпреки, че такова, естествено, има ), а колкото да направи щастлив любимия човек. Дори бих казал, че влага и повече обич в децата, отколкото мъжа. В това е красотата й.

Това, което казвам в края на краищата е в полза на момичетата. Те имат нужда от някаква сигурност, че няма да бъде злоупотребено с тях.

И нещо друго - една жена може да е колкото си ще свободомислеща, но когато дойде време за семеен живот, цялото й свободно "минало" може да я провали и почти със сигурност става така. Правилото, че мъжете обичат свободните жени, но гледат да се оженят за скромни и далеч не толкова свободни, остава в сила. Никоя да не си прави илюзии по този въпрос. Ако попитате честно младежите с намерение за брак дали биха искали да се оженят за момиче, което е имало трима приятели и четири аборта, може да каже "да" от обич, и че миналото няма значение за него, но това определено е голяма, голяма бомба със закъснител, която избухва в най-неочакваните моменти по време на дългия, трънлив път на брачния живот. Не си лепвайте лекета само защото някой лъскав тип от екрана ви учи на това.

....Която жена е избрала пътя на саможертвата, получава радости, които само саможертвените хора могат да познаят. Егоистите - не.


Доскоро.

[Extremescream]

Concordia, наистина ако мръднеш назад във времето, представата за убийство е различна. Но да сравняваш убийството на вече живо същество, с имe, спомени и тн с премахването на нещо, за което още не се знае мъж ли ще е, или жена, ми се струва малко прекалено.
И самата идея, че жената трябва да си жертва всичко, за да е майка, при това ако забременее на ранна възраст, ми е не само странно, но и крайно остаряло мислене. Има си време за всичко, а сега е времето да се развиваме и да трупаме знания и опит от живота. След 10 години вероятно ще се замислям за деца, но първо искам да си завърша образованието.
Чудесно е, че познаваш жени, които не са абортирали и сега са забогатяли тройно, живеят си щастливо и така нататък, но трябва да признаеш, че това са по-скоро изключения. А и говориш за жени, а аз- за 19-20-годишни момичета, които все още не са самостоятелни и имат амбицията (много гнусна дума ти е явно тази) да станат нещо повече от просто майки. Не че е лошо майчинството, напротив , но отдавна сме минали времето, в което жените сме били годни само да готвим, чистим и да гледаме деца.
Разбира се, това е моето мнение, не мога да го налагам на никого. И пак ще кажа (не, не съм модератор, а и да бях, пак щях да го кажа): начинът ти на мислене ми с крайно странен и всъщност доста потискащ-длъжена си да го родуш, правилно било само след брак секс, още по-правилно е да си оставиш образованието и развитието, за да гледаш дете, за което не си готов.Въпросът 'за или против аборта' е безкраен и в крайна сметка всичко опира да възгледите на бременната/о жена/момиче. Нито ти, нито аз имаме правото да казваме на когото и да е, че нещо е правилно, защото ние говорим за себе си и за своите гледни точки. Ако иска, да го задържи, пък после по домове или да си го гледа, ако не иска-аборт. И каквото и да е решението на момичето, нямаме право да я съдим или да твърдим, че е едва ли не убийца .
Не се заяждам, просто не съм съгласна с твоя начин на мислене, но отново ще кажа, че горното са моите разсъждения, не си длъжна нито да ги четеш, нито да ги възприемаш.

[concordia]

Concordia, наистина ако мръднеш назад във времето, представата за убийство е различна. Но да сравняваш убийството на вече живо същество, с има, спомени и тн с премахването на нещо, за което още не се знае мъж ли ще е, или жена, ми се струва малко прекалено.
И самата идея, че жената трябва да си жертва всичко, за да е майка, при това ако забременее на ранна възраст, ми е не само странно, но и крайно остаряло мислене. Има си време за всичко, а сега е времето да се развиваме и да трупаме знания и опит от живота. След 10 години вероятно ще се замислям за деца, но първо искам да си завърша образованието.
Чудесно е, че познаваш жени, които не са абортирали и сега са забогатяли тройно, живеят си щастливо и така нататък, но трябва да признаеш, че това са по-скоро изключения. А и говориш за жени, а аз- за 19-20-годишни момичета, които все още не са самостоятелни и имат амбицията (много гнусна дума ти е явно тази) да станат нещо повече от просто майки. Не че е лошо майчинството, напротив , но отдавна сме минали времето, в което жените сме били годни само да готвим, чистим и да гледаме деца.
Разбира се, това е моето мнение, не мога да го налагам на никого. И пак ще кажа (не, не съм модератор, а и да бях, пак щях да го кажа): начинът ти на мислене ми с крайно странен и всъщност доста потискащ-длъжена си да го родуш, правилно било само след брак секс, още по-правилно е да си оставиш образованието и развитието, за да гледаш дете, за което не си готов.Въпросът 'за или против аборта' е безкраен и в крайна сметка всичко опира да възгледите на бременната/о жена/момиче. Нито ти, нито аз имаме правото да казваме на когото и да е, че нещо е правилно, защото ние говорим за себе си и за своите гледни точки. Ако иска, да го задържи, пък после по домове или да си го гледа, ако не иска-аборт. И каквото и да е решението на момичето, нямаме право да я съдим или да твърдим, че е едва ли не убийца .
Не се заяждам, просто не съм съгласна с твоя начин на мислене, но отново ще кажа, че горното са моите разсъждения, не си длъжна нито да ги четеш, нито да ги възприемаш.

Сега трябва да тръгвам, но обещавам непременно да ти отговоря.

Хайде, доскоро.

[SisiStrange]

След всичките ти разсъждения за разни отворени гробове, усмъртени утроби, щипци (какви щипци, какви 5 лева - половината аборти се правят с хапче, а когато е по-напреднала бременността с кюртаж (който не се прави с прахосмукачко-подобна помпа лол - писах доклад по биология преди 1-2 години), сърдечни поражения, масови гробища, пътя на саможертвата, който бил правилен и тн. започвам да си мисля, че говоря с човек, който не е съвсем с всичкия си.
Спирам да пиша по темата, защото започваш да ме плашиш. Приличаш ми на майката на Кери от романа на Стивън Кинг (сори за оффтопика, просто тоя образ ми се набива в съзнанието вече от няколко поста насам).

[frozendeath]

Concordia, никой не трябва да прави нещо, което не иска. Откъде накъде момичето е длъжно да роди, ако забременее? Защото някои казват, че така трябва ли? Ех, ако плащахме данък обществено мнение.......

Казваш, че ние не притежаваме нечий живот, следователно нямаме право да го прекратяваме. Ами това дете се развива в тялото на друг човек. Човек с мечти и амбиции. Да ги зарежеш, заради дете, което не искаш..... не ми звучи като нещо, което много хора ще направят с радост. Освен това, тялото си е на жената и тя решава какво да прави с него. Да твърдиш, че нямаме абсолютно никакво право да правим аборт е, меко казано, абсурдно.

Аз съм твърдо "за" абортите. Ако забременея и не искам това дете, по никакъв начин няма да се чувствам длъжна да му предоставя тялото си да се развива там. 'Щото и аз имам мечти и амбиции, видиш ли. А това, според теб, за момиче, което е забременяло, е напъъъъъъълно недопустимо. Чак се изумявам как има хора с такова мислене. Ти едва ли не казваш, че когато жената забременее, става в пъти по-малко важна от детето.

И един въпрос. Ако детето е увредено или представлява опасност за живота на майката- кажи ми, кой би го задържал?

[Moderatorius]

Само не разбрах защо всички се нахвърлихте върху concordia? Не ви изнася мнението на човек, с по-различно мислене? Абортът е проява на егоизъм. Наистина, глупаво е да твърдите, че ако е на няколко седмици нещото във вас, още е нищо. Защото и вие сте били такива, но от вас е станало нещо. Егоистично е, защото на вас са ви дали шанс, някакъв. Относно осиновяванията - вярно е, че българските домове гъмжат от деца, НО голям процент, над 50, са от ромски произход. Българчетата почти веднага се взимат. Относно секса след брака - това е малко пресилено, наистина. Пък отделно, че повечето хора вече живеят на семейни начала, но без подпис. Секс се прави (според мен), когато си готов да поемеш отговорност, ако случайно нещо се случи. Аз не правя секс, защото ако го бях направила на 15, и ако случайно нещо беше станало... много хубаво, майка на 15 и баща на 16. Относно него, едва ли щеше да иска да го махнем, той си е народен човек, самите те са 3 деца, така че едва ли неговите родители щяха да имат против да имат и внуче. Пък и за него образованието определено не му беше приоритет. Затова и не му пукаше особено за последствията. На мен ми пука, защото си имам цели и майчинство на 15-16-17-18, дори и 19 не ми е сред тях. Също съм егоист, но с моя егозиъм не наранявам никого. Моя роднина роди на 19. Омъжи се, купиха си апартамент, тя продължи да учи висше, завърши го, сега има сладка дъщеричка на 3 годинки и също има и хубава работа. Родителите й и помагаха, а тя самата е страхотна майка. Даже не й беше минало през ум да го махне, дори и на близките й не им мина през ум. Вярно, че беше с момчето от дълго време, но според вашата логика, да родиш на 19 си е съсипване на живот. За всичко успя, сега е млада майка и е много щастлива. Ясно ми е, че не всички имат нейния късмет, но все пак...

[WaterLilly]

Научете се, че тия три клетки в матката на някой не са дете, не са човек, не са личност! Още развита нервна система няма, че да изпита болка, нито пък развит мозък, за да има мисли - как ще е човек това?

Абортът не е егоизъм. Егоистично е да оставиш едно дете да се роди в свят, в който няма да го обичат или няма да му осигурят всичко нужно финансово/духовно. Егоистично е да го родиш млада и да го задържиш, въпреки че ще го лишаваш (в единия случай от себе си, като си продължиш образованието, и го гледат роднини, във втория от стабилен живот, като не го продължиш и нямаш стабилна работа, а понякога и от баща). Егоистично е да го родиш и да го дадеш в дом - там е мизерия, не знаеш при кой ще попадне, и е просто такова мъчение, че никой не би трябвало даже да се замисля да направи подобно нещо.

И после то да страда, защото ти не можеш да си седнеш на г*за и да си жертваш остарелите морали.
Предпочитам да се чувствам виновна до края на живота си, отколкото детето да ми носи последствията от нерешителността.

[kalpazanka]

Егоистично е да го родиш и да го дадеш в дом - там е мизерия, не знаеш при кой ще попадне, и е просто такова мъчение, че никой не би трябвало даже да се замисля да направи подобно нещо.

Не е просто егоизъм, а направо безотговорност.

[Moderatorius]

Само да кажа, че аборт се прави най-често някъде около 1ви месец на бременността, тогава се забелязва, след като не ти дойде. Та...

В края на третата седмица имаме вече формирано сърчице което бие и са формирани първите кръвоносни съдове. През четвъртата седмица протича органогенезата тоест оформянето на бъдещите органи на бебето, в края на седмицата се появяват и зачатъците на крайниците. По това време вече бебето е с размери около 5 милиметрово бобено зърно.

Не мисля, че е нищо.

[WaterLilly]

Аха, и само защото има зачатъци на органи и крайници, 5 милиметровото наслагане на клетки е дете?

[Moderatorius]

Да (мое мнение)

[krem4et0]

Докато разберете, че сте бременни...минимум ще е в 3-та седмица, докато се наплачете, потвърди го лекар, насрочите час...още поне толкова. Огромния процент аборти стават във вторият месец.

PinkPan7her, без да съм толкова крайна, смятам че секс трябва да правиш с човек, с който имаш сериозна връзка и отношения, а необезопасен такъв- да сте семейство (било то фактическо съжителство или брак) и то след като и двамата искате дете. Колкото и да си разкрепостен, проява на безотговорност е да правиш секс с човек, който не искаш да е баща на децата ти, без да си взел всички възможни мерки за предпазване.

Кременче, човек има различни приоритети по различно време. Преди година и половина-2 и моите бяха да имам дом, семейство и деца с мъжа, който обичам. Но така се стекоха обстоятелствата, че продължих с образованието си и започнах научното си развитие и то в областта на информационните технологии (е, не в тесен смиъл на понятието, но все пак в динамична област) и икономиката и не мога да си позволя подобно отлагане. Ако родя дете от любимия мъж, вероятно ще съм по-щастлива, отколкото ако напиша и защита дисертацията си-спор няма, но после...какво мога да дам. В някои отношения сме по-зле и от майките студентки, майчинството е като на циганките (100 лв и 36 детски), няма да съм трудоспособна да пиша (и то на финалната година, която е най-важна), да преподавам...и научната ми и изобщо каквато и да е кариера ще отиде в забвение. От друга страна при най-доброто стечение на обстоятелствата (доктор по икономика, приета за асистент...) ще мога да почна да мисля за дете на 28-9. Тази година правя 26...Изобщо ситуацията не винаги е черна и бяла. Втори път такъв шанс няма да имам, промените в законодателството са такива, че ако нямам докторска степен, цял живот ще си седя асистент и то на срочен трудов договор, ВУЗ-ът ще ме притиска да пиша нещо самостоятелно, което е много трудно между упражненията и другите ангажименти...Едва ли бих абортирала, но не го изключвам като опция, както и не изключвам планираната бременност като опция за удължаване на докторантурата с 2 години, ако нещо много ми се закучат нещата. Дори и ние, които си имаме дом, кола и спестявания зад гърба си, не знаем как ще отреагираме в подобна ситуация, защото не всичко е черно или бяло.

[kremen4eto]

^ Ако поставях нещата черно на бяло, вече щях да правя опити за дете. Аз съм 11ти клас, смятам след 12ти, да уча още 7-8 години, за да имам добри доходи и да не живея в мизерия - аз и семейството ми. Никъде не казах, че ще тръгна да правя деца в несвяст, само защото мечтая за това. Ще се опитам на бъдещите деца да им осигуря най-доброто още преди да са заченати. Просто казвам, че ако дете се зачене на този момент, няма да абортирам. Така ми подсказва нещо вътре в мен - че бих се справила и с дете. Мисля, че имам условията и необходимата подкрепя, за да родя и сега. Дали ще успея да стана лекар, както съм намислила, ако родя .... не знам, но това не е от такава важност, колкото отрочето за мен.

[krem4et0]

По-скоро не би станала...специално лекар. Не вярвам да имаш мотивацията и времето да учиш.

[concordia]

Concordia, наистина ако мръднеш назад във времето, представата за убийство е различна. Но да сравняваш убийството на вече живо същество, с имe, спомени и тн с премахването на нещо, за което още не се знае мъж ли ще е, или жена, ми се струва малко прекалено.
И самата идея, че жената трябва да си жертва всичко, за да е майка, при това ако забременее на ранна възраст, ми е не само странно, но и крайно остаряло мислене. Има си време за всичко, а сега е времето да се развиваме и да трупаме знания и опит от живота. След 10 години вероятно ще се замислям за деца, но първо искам да си завърша образованието.
Чудесно е, че познаваш жени, които не са абортирали и сега са забогатяли тройно, живеят си щастливо и така нататък, но трябва да признаеш, че това са по-скоро изключения. А и говориш за жени, а аз- за 19-20-годишни момичета, които все още не са самостоятелни и имат амбицията (много гнусна дума ти е явно тази) да станат нещо повече от просто майки. Не че е лошо майчинството, напротив , но отдавна сме минали времето, в което жените сме били годни само да готвим, чистим и да гледаме деца.
Разбира се, това е моето мнение, не мога да го налагам на никого. И пак ще кажа (не, не съм модератор, а и да бях, пак щях да го кажа): начинът ти на мислене ми с крайно странен и всъщност доста потискащ-длъжена си да го родуш, правилно било само след брак секс, още по-правилно е да си оставиш образованието и развитието, за да гледаш дете, за което не си готов.Въпросът 'за или против аборта' е безкраен и в крайна сметка всичко опира да възгледите на бременната/о жена/момиче. Нито ти, нито аз имаме правото да казваме на когото и да е, че нещо е правилно, защото ние говорим за себе си и за своите гледни точки. Ако иска, да го задържи, пък после по домове или да си го гледа, ако не иска-аборт. И каквото и да е решението на момичето, нямаме право да я съдим или да твърдим, че е едва ли не убийца .
Не се заяждам, просто не съм съгласна с твоя начин на мислене, но отново ще кажа, че горното са моите разсъждения, не си длъжна нито да ги четеш, нито да ги възприемаш.

Опряхме до най-болната точка. Могат да се приемат всякакви мнения, ако не ставаше дума за убийство.

Ако някой не иска да го приеме като убийство, нима мога да го/я убедя? Да убива тогава. Но поне ще знае, че някой е нарекъл нещата със собствените им имена. А ако и това не признава? Ами добре - за мен няма съмнение, че ще дойде миг и ще прозре, че съм бил прав.

Повтарям - най-важното е да бъде съхранено човешкото същество. Струва ми се чудовищно да бъде пожертвано в името на каквото и да било.

Както ние си позволяваме да гледаме на нероденото като на куп клетки без правото да бъде наречено човек (тук го наричаха дори мръвка месо и други подобни ), тогава защо не гледаме на околните като малко по-голям куп клетки, съдържащ 85% вода, който може да изпълнява и малко (малко!) по-сложни функции? Каква е разликата? Че ако убием в първия случай няма да влезем в затвора, а във втория - да? (а някои, както виждаме, дори и тогава не влизат) ). В края на краищата, така е насаждала нацистката идеология да се гледа на другите, неарийските, раси и това е оправдавало масовите убийства в концентрационните лагери. На хората просто са им казвали, че другите раси и народности пречат на германската да владее на земя, колкото й е необходима и те са го вярвали, без да си задават повече въпроси. Събирали са ги със стотици хиляди на едно място и са ги изтребвали като в кланица. Чиста работа. В ю тюб има много филми с концентрационни лагери, който иска, може да погледа докъде води привидно изпипаната идеология на смъртта. Можете след това да разгледате и снимките на разкъсаните бебета на и да сравните.

На думи нещата изглеждат убедителни и стерилни, но човекът не е студена логика и нарушаването на този закон си има последствия.

Но както казах - поне един човек да се замисли, за мен ще е достатъчно.

Който иска да напредва в кариерата, да трупа опит, да си прави планове за бъдещето, в които децата да "кацнат" точно когато на него му е най-удобно, а другите да убива, какво мога да направя, освен да призовавам да не го прави? Вече призовах, и то нееднократно. Не желая да досадя дори на тези, които ми симпатизират. Затова спирам. Който има уши, досега трябва да е чул.

Няма нищо по-противоестествено от това жената, родена, за да дава живот да се превърне точно в обратното - в някой, който отнема живот. И да е убедена на всичкото отгоре, че го прави в името на бъдещето си, когато всъщност се съсипва като жена и убива най-красивото в себе си. Ако има поне малко сърце, един ден, ако роди деца, няма ли да й мине през ум за онези деца, на които е отказала да се родят?

Отдаваме се на любимия в леглото, после отиваме и помятаме . Как се съчетава толкова възвишеност с такова равнодушие, и то именно към плода на тази любов, не ми влиза в главата. Обичаме се, но изхвърляме плода на тази любов на бунището (от клиниките ги хвърлят в пликчета в контейнерите за боклук), защото не му било времето. Признаваме, че любовта е нещо тайнствено и никой не може да си я поръча насила, а не признаваме явното право на един човек, плод и цел на тази любов, да съществува и се отнасяме с него като с натрапник, който може да бъде унищожен, защото няма кой да ни забрани и защото няма свидетели - нали всичко става на тъмно и скрито. Целта на любовта, естествено, не е в удоволствието, нито дори е другият (това е до време), а това, което двамата създават заедно.

И нещо друго - на голяма част от тъй пламенно влюбените момчета им се разтреперват мартинките, когато разберат, че тяхната обожаема е забременяла - не от друг, а от ТЯХ! И започват да я натискат да абортира. По-голямата част от абортите не са по желание на жената, а в резултат от натиска на именно такива ромеовци и родители, които не се успокояват, докато не принудят момичето да загуби контрол над себе си, да потуши майчиното чувство и да убие детето си.

Направете си извод за чувствата на вашия любим, ако не е достатъчно мъж, за да поеме отговорност и не се заблуждавайте, че нататък ще бъде по-различно. Може да е добро момче, но той ВЕЧЕ ви използва като ви прави проводник на своя страх, егоизъм и незрялост.

Никого не възнамерявам да убеждавам насила, а и това е невъзможно. Само ми се ще тези, които един ден се уверят в истинността на това, което говоря - та било след десет, дватедесет или тридесет години - по някакъв начин да го засвидетелстват пред другите, така че да се опитат да спасят от тази глупост идващите след тях. Децата, които ще бъдат спасени благодарение на тяхното свидетелство може би няма да могат да им благодарят лично, и дори няма да знаят на кого в края на краищата дължат живота си, но ще СА ЖИВИ и това е достатъчно.

Благодаря и до следващия път.

[DarkTemplar]

concordia, добре отче, разбрахме гледната ти точка, може да спреш с проповедите.

Нелепо е да се опитваш да предпазваш някого от всякакви грешки, всеки има право на своите и рано или късно ги прави.

[anonymous708973]

PinkPan7her, без да съм толкова крайна, смятам че секс трябва да правиш с човек, с който имаш сериозна връзка и отношения, а необезопасен такъв- да сте семейство (било то фактическо съжителство или брак) и то след като и двамата искате дете. Колкото и да си разкрепостен, проява на безотговорност е да правиш секс с човек, който не искаш да е баща на децата ти, без да си взел всички възможни мерки за предпазване.

Въх, Кремче, никъде не съм казвала нищо за необезопасен секс. Говоря за онези случаи, при които стават гафове - спукан/изхлузен презерватив, примерно.
Аз си търся гумата като наследство, не съм си и помисляла да я пропусна.